Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2012 г. » Решение по жалба вх. № 4062/ 07.09.2011 г.

Решение по жалба вх. № 4062/ 07.09.2011 г.

РЕШЕНИЕ
№ 4062/2011 г.
София,11.01.2012г.
 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир В.А.Д. и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.11.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 4062/07.09.2011г., подадена от В.А.Д. срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 26.10.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД.
В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от В.А.Д., в която се излага следната фактическа обстановка:
На 16.08.2011г. жалбоподателят е закупил в Жп бюро гр. П. абонаментна карта „Класик”. Картата дава право на притежателя да пътува с 50% намаление в рамките на една календарна година. Абонаментната карта е поименна, а също така съдържа и снимка на притежателя й.
Същият ден след закупуването на картата, жалбоподателят забравя картата си в купето. След установяването на липсата на картата, жалбоподателят се е върнал да я търси, но установил, че нея я няма.
На 17.08.2011г. господин В.А.Д. е подал искане до „БДЖ-пътнически превози” ЕООД да му се издаде нова карта, за което той да не заплати дължимата такса.
За възникналия проблем с картата му, жалбоподателят е сигнализирал и РУ на Транспортна полиция гр. София. Поводът за уведомяването на транспортна полиция е породеното в жалбоподателят безпокойство за сигурността на личните му данни, които се съдържат в абонаментната карта.
Жалбоподателят уведомява КЗЛД, че е сезирал и Комисия за защита на потребителите и Омбудсмана на Република България.
Господин В.А.Д. иска от Комисията да изрази становище по изложените от него твърдения в жалбата, като даде отговор дали е допустимо личните данни, като единен граждански номер и номер на личната карта да се съдържат в картите, издавани от БДЖ за ползване на намаления при пътуване. Господин В.А.Д. иска от Комисията, в случай, че установи нарушение по ЗЗЛД да санкционира администратора на лични данни и да се преустанови незабавно тази практика.
Като доказателства към жалбата е приложен отговор от БДЖ до жалбоподателят от 24.08.2011г. и формуляри на железопътни карати „Класик” и „Младеж”.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД.
На 12.10.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становище от ответната страна, в което се излагат следните твърдения и аргументи:
В дружеството е постъпила молба от В.А.Д. за издаване на нова карта „Класик”, тъй като вече издадената карта е загубена. На жалбоподателя  е отговорно, че съгласно Тарифата за превози на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт, дубликат на загубена, открадната или унищожена железопътна карта не се издава.
Директорът на „Експлоатация” при „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД е изпратил телеграма до всички гари, началници на РЦПП и др., с която уведомява лицата за изгубена карта „Класик” на името на жалбоподателя и разпорежда при издаване на билети или абонаментни карти, както и при проверка на същите във влаковете да се следят номерата на картите и при откриването на картата същата да бъде отнета от лицето, което я ползва.
В становището се сочи, че БДЖ притежава разрешение №У-ЦК-104/27.08.2009г., издадено от министерство на финансите за отпечатване на ценни книжа по съгласувани с министерството проекти, включително и железопътната карта „Класик”.
Към становището са приложени: искане от В.А.Д. до БДА от 17.08.2-11г., отговор на БДЖ от 24.08.2011г., телеграма №207/24.08.2011г., тарифа за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт във вътрешно съобщение от август 2004г., писмо от МФ до БДЖ от 15.06.2009г., писмо от БДЖ до МФ, с приложен опис на ценните книжа, отпечатвани от „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, формуляр на ЖП карта „Класик”, писмо на МФ от 27.08.2009г.
На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 23.11.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. За жалбоподателя В.А.Д. се явява И.И.У., с нотариално заверено пълномощно, рег. № 6937/21.09.2011 г. на помощник нотариус Я.Б. при нотариус В.Г., рег. № 071 на Нотариалната камара. Пълномощното включва и представителство пред Комисията за защита на личните данни. „БДЖ – пътнически превози” ЕООД – редовно уведомени, не изпращат представител.
Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, което е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрацията му като администратори на лични данни и е вписано като такъв.
Жалбата е изпратена по електронната поща, но е подписана с електронен подпис, съдържа всички изискуеми се от закона реквизити, от което следва, че е допустима.
С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.
Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.
Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателя е поискал от ответната страна да му издаде пътническа карта „Класик”, която да му дава права при пътуване по железопътния транспорт да ползва намаление с 50% в рамките на една календарна година. Господин В.А.Д. е предоставил лично информация на администратора на лични данни за свързаните с него лични данни, както е и предоставил снимка за издаването на картата.
Действията по „употреба” на лични данни за издаването и използването на карта даваща преференциални условия при ползването на железопътния транспорт, представлява обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД.
Във връзка с изложеното следва, че е налице едно от условията за допустимост при обработването на лични данни, а именно съгласие на физическото лице. В конкретния случай съгласието е изразено чрез доброволно предоставяне на личните данни.
Налице е още едно от условията за допустимост- наличието на сключен договор между администратора на лични данни и физическото лице. Закупуването на билет за ползването на какъвто и да е превоз представлява сключване на договор за превоз.
Договор за превоз на пътници е договор между физическо лице и превозвач, с който превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ. Превозвача е длъжен да издаде съответен документ – билет или карта, с който се установява, до доказване на противното, за сключването и съдържанието на договора за превоз, в чиято цена е включена и застраховка на отговорността на превозвача. Билетът има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Той легитимира пътника като страна по превозния договор и не може да се прехвърля.
В конкретния случай, жалбоподателят се е възползвал от предоставеното му право да ползва намаление с 50% от цената на билета при пътуването му с влак. В.А.Д. не е изразил несъгласието си, при издаването на картата „Класик”, даваща му право да ползва отстъпки, че съдържа голям обем от свързаните с него личи данни. Притесненията за жалбоподателя за сигурността на личните му данни възникват в момента, в който той забравя картата си във влака и същата не е намерена.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от Тарифата за превози на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт е определено, че железопътната карта е лична и не може да се преотстъпва. Това изискване предопределя и факта, че картата трябва да съдържа определен обем от лични данни, чрез който притежателят да бъде индивидуализиран по безспорен начин.
В Тарифата на БДЖ е разписано, че дубликат на загубена, открадната или унищожена железопътна карта не се издава и сумата не се възстановява. Въпросите, свързани с факта, че на жалбоподателя му е отказано да му бъде издадена нова карта без заплащане на цената й са неотносими към настоящия спор и не се от компетентността на КЗЛД.
На следващо място трябва да се отбележи, че издаваните от БДЖ документи, с които извършва превоз на пътници и товари, представляват ценни книжа. Министерство на финансите е одобрило формата /реквизитите/ и отпечатването на ценните книжа от страна на БДЖ. Фактът, че карта „Класик” е ценна книга, предопределя и факта на съдържащия се в нея обем от информация за притежателят й. Обемът от лични данни следва да бъде в такъв размер, който да позволява ползвателят на картата да бъде безспорно установен и да бъде направена съпоставка дали ползвателят е титулярът на картата или същата е преотстъпена на друго лице.
Обработването на личните данни на жалбоподателя, изразяващо се в издаването на железопътна карта „Класик” е правомерно, при наличие на две от условията за допустимост. Обработването на данните е съобразено и с принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.
Вината в конкретния случай на жалбоподателя, че не е положил необходимата грижа на добър стопанин да защити картата, даваща му право да ползва намаление при пътуването с железопътен превоз не може да бъде вменена на администратора на лични данни, който правомерно обработва свързаните с него лични данни за целите, за които са събрани.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,
РЕШИ :
Оставя без уважение жалба рег.№ 4062/07.09.2011г., подадена от В.А.Д. срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД като неоснователна.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:
            Венета Шопова /п/                          Красимир Димитров /п/
                                                                       Веселин Целков /п/

Файлове за сваляне

Решение по жалба вх. № 4062/ 07.09.2011 г.