Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2017 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-263/14.06.2017 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-263/14.06.2017 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-263/2017 г.
София, 22.11.2017 г.
 
Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател – Венцислав Караджов и членове – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 25.10.2017 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по основателност жалба с рег. № Ж-263/14.06.2017 г., подадена от В.П.К. и К.С.К. срещу „Б.” ЕООД.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията е сезирана от жалбоподателите, след като през месец април 2017 г. установили, че са публикувани техни лични данни на сайта *******. В справката се съдържали техни лични данни, части от ЕГН, адрес и данни относно ипотечния кредит, който през 2007 г. са взели за закупуване на единственото им семейно жилище.
Информират, че на 14.05.2017 г. са подали писмена жалба към цитирания сайт с искане справката да бъде премахната. Уверяват, че към момента на депозиране на жалбата не са получили отговор на жалбата си и справката не е премахната от сайта. Фактът, че достъпът до данните е разрешен предимно за абонати на сайта не ги удовлетворява, тъй като при използване на търсачката www.google.bg данните са видими за всеки.
Г-н K. и г-жа K. декларират, че не са давали съгласие личните им данни да бъдат обработвани от *******. Считат, че присъствието на личните им данни в тази справка представлява нарушение на правата, предоставени им от Закона за защита на личните данни.
Към жалбата са приложени: електронно писмо от 14.05.2017 г. до ******* ведно с подписана сканирана жалба, която е приложена към него и справка от сайта *******.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от ответните дружества е изискано да представят писмени становища и относими към случая доказателства.
С писмо изх. № П-5230/20.07.2017 г. „Б.” ЕООД – дружеството, което поддържа сайта *******, е уведомено на основание чл. 26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства.
От дружеството ангажират становище рег. № С-455/03.08.2017 г. за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител информира, че при въвеждане на трите имена на всеки един от двамата жалбоподатели в търсачката „Гугъл” не се откриват страници, които се отнасят за тях.
Счита, че не се налага различен извод и от прегледа на приложената към жалбата справка, тъй като не личи тя да е с източник сайта „Б.”, както се твърди.
Пълномощникът информира, че посоченият сайт представлява медия, разпространяваща съдържание онлайн. Тя осъществява обработване на лични данни за целите на медийната си дейност на основание чл. 9 от Директива 95/46/ЕО – единствено за целите на журналистическата дейност.
Същевременно, повторно използване на информация от обществения сектор за цели, различни от първоначалните е позволено в случаите, когато се отнася до лични данни, съдържащи се в публични регистри.
Адвокат K. счита, че както вече е посочено, в случая липсва обработване на данни на жалбоподателите.
Към становището са приложени: извлечение от търсене в „Гугъл” по имена и ЕГН отделно за всеки от жалбоподателите.
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.
Жалба рег. № Ж-263/14.06.2017 г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл. 30, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателите, естество на искането, дата и подпис, с оглед на което жалбата е редовна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от физически лица с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателите. При извършената служебна проверка в поддържания от КЗЛД Регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружеството „Б.” ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 17, ал. 1 от ЗЗЛД и е регистрирано като администратор на лични данни с идент. № 331994.
С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисия за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.
На проведено на 04.10.2017 г. заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподатели – В.П.К. и К.С.К. при ответна страна – „Б.” ЕООД, в качеството на администратор на лични данни. Страните са редовно уведомени за насроченото за 25.10.2017 г. заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество.
При така установената фактическа обстановка Комисията разгледа жалбата по същество, като приема жалбата за неоснователна въз основа на следните правни изводи:
Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съдържащите се в приложената към жалбата справка се съдържат три имена, първите шест цифри от ЕГН-то на двамата жалбоподатели и адрес на техен имот безспорно имат качеството на лични данни по смисъла на цитираната разпоредба.
Публикуването на посочените лични данни на жалбоподателите в сайта на дружеството представлява обработване съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, което се изразява в „разпространяването” им пред неограничен кръг лица.
За да е налице законосъобразно обработване на личните данни следва да е налице поне едно от посочените в чл. 4 на ЗЗЛД условия за допустимост на същото.
Жалбоподателите заявяват, че не са дали изричното си съгласие по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД личните им данни да бъдат обработвани от ответното дружество. Не са налице и останалите хипотези по чл. 4, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, и 7 ЗЗЛД, а именно: не е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; не е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; не е необходимо, за да се защитят животът и здравето на лицата, за които се отнасят данните; не е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; не е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора; не е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни с преимущество пред тези на физическите лица.
С оглед характера на ***** – сайт за разследваща журналистика, обработването на лични данни следва да се разгледа и през хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД – когато се извършва единствено за целите на журналистическата дейност.
Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „журналистически цели”. При установяване точния смисъл на употребеното от националния законодател понятие трябва да се изхожда от даденото от европейския законодател негово съдържание в чл. 9 на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и от практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на тази норма. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава и ограничаването ѝ е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество по смисъла на чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Следователно, по своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация в електронния сайт представлява нейното публично оповестяване. Това разпространяване от своя страна е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да бъде за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено значими. В случая се касае за информация относно фалита на Корпоративна търговска банка, както и състоянието на други банки, което безспорно предизвика съществен обществен интерес.  
За приложимостта на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД не е достатъчно обработването на личните данни да е за цели на журналистическата дейност. Необходимо е това да е единствената цел. В хипотезата на изключението от установените от законодателя критерии за законосъобразно обработване на данни, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, изискването за единственост на целта е изрично посочено с оглед на дерогациите, които законодателят прави от въведените правила за защита на личните данни. В случая, от събраните доказателствата е видно, че не е налице никаква друга цел, освен журналистическата.
Следва да се има предвид, че законът допуска обработването на лични данни като изключение за журналистически цели, но само дотолкова доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. С оглед характера на разпространените лични данни и техния източник, което ще бъде разгледано по-надолу, и доколкото се установи, че информацията е заключена зад потребителско име и парола, както и че не е достъпна през търсачката "Гугъл", може да се направи обоснован извод, че не се нарушава правото на личен живот на жалбоподателите.
В становището си, процесуалният представител на ответното дружество заявява, че повторното използване на информация от обществения сектор за цели, различни от първоначалните, е допустимо в случаите, когато се отнася до лични данни,съдържащи се в публични регистри.
Действително, информацията, която се съдържа в приложената към жалбата справка може да бъде намерена в Имотния регистър, който се поддържа от Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. В глава осма на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) – озаглавена „Партида на недвижим имот. Партидно дело”, е посочена информацията, която се вписва за съответния недвижим имот. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗКИР партидата на имота се състои от пет части, както следва: част „А” – за имота; част „Б” – за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; част „В” – за учредяване и прехвърляне на други вещни права и за юридически факти, подлежащи на вписване; част „Г” – за ипотеките; част „Д” – за възбраните. Информацията от приложената справка се съдържа в следните части: в част „А” на партидата се вписват – вид на имота, адрес и площ (чл. 60, т. 2, 3 и 5 ЗКИР); името и ЕГН на собственика физическо лице се вписва в част „Б” на партидата (чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗКИР), а в част „Г” се вписват налични ипотеки и кредиторите по тях (чл. 63 ЗКИР).
Имотният регистър е публичен, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗКИР и справки може да прави всяко лице.
Повторното използване на информация от обществения сектор е уредено в Закон за достъп до обществената информация (ЗДОИ). В посочения закон е дадена легална дефиниция на „информация от обществения сектор” – всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор, която се поддържа и в електронен вид. Самото повторно използване на информация от обществения сектор представлява използването ѝ за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор.
При логическото тълкуване на чл. 41б, т. 10 ЗДОИ във връзка с чл. 41и, ал. 4 ЗДОИ се налага извода, че при наличие на лични данни в информацията от обществения сектор тази информация може да бъде използвана повторно по реда на ЗДОИ, когато е налице условие за допустимост на обработването по чл. 4 ЗЗЛД и когато тази информация е част от публично достъпен регистър.
От изложеното следва, че личните данни на жалбоподателите са законосъобразно обработвани от „Б.” ЕООД на основание чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД – единствено за целите на журналистическата дейност. Личните данни са пропорционални на целта на обработването, тъй като се съдържат в публичен регистър и единните граждански номера на жалбоподателите са представени само с първите шест цифри.
Г-жа Мария Матева изрази особено мнение, което е приложено към решението и е неразделна част от него.
Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство, и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,  
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег. № Ж-263/14.06.2017 г., подадена от В.П.К. и К.С.К. срещу „Б.” ЕООД, като неоснователна.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

        Цанко Цолов /п/
        Цветелин Софрониев /п/
О.М. Мария Матева /п/

 
Особено мнение на Мария Матева – член на КЗЛД
Гласувам с особено мнение Решението по настоящата жалба предвид обстоятелството, че считам жалбата за основателна по отношение на ответната страна „Б." ООД.
Основанията ми за това са в следния смисъл. Жалбоподателите не са давали съгласие за обработване на личните им данни от страна на ответното дружество „Б." ООД. Независимо от факта, че данните на жалбоподателите се намират в имотния регистър, те са били събрани единствено и само за целите на този регистър. Фактът, че данните от имотния регистър са достъпни, по никакъв начин не ги прави публични. Използването на тези данни от страна на ответното дружество за цели, различни от тези за които са били събрани в имотния регистър, без съгласието на жалбоподателите, при всички случаи нарушава правото им на личен живот.
Обемът на личните данни на жалбоподателите, публикуван на сайта на ответното дружество, а именно три имена, първите шест цифри от ЕГН, точен адрес и имотно състояние, води до недвусмислена индивидуализация на лицата. Поради това не мога да се съглася с доводите на ответната страна, че данните били използвани само с журналистически цели. Описаните лични данни на жалбоподателите представляват лични данни, а не обществена информация. Използването им в пълен обем без съгласие на лицата за журналистически цели, и то чрез публикуването им в Интернет, се явява непропорционално и надхвърля целта на използването им по смисъла на чл.2 ал.2 т.З от ЗЗЛД.
Поради това считам, че в случая от страна на администратора „Б." ООД е нарушен и чл. 4 ал. 1 т.2 от ЗЗЛД и жалбата на В.П.К. и К.С.К. се явява основателна.
С оглед горното подписвам Решението с особено мнение.
 


Мария Матева /п/

 


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-263/14.06.2017 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2