Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2017 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-106/02.03.2017 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-106/02.03.2017 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-106/2017 г.
София, 03.11.2017 г.
 
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 04.10.2017 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег. № Ж-106/02.03.2017 г., подадена от М.М.В.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от М.М.В., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от нотариус С.В., рег. № 489 на Нотариалната камара.
Жалбоподателката твърди, че на 23.02.2017 г. жилищна сграда „У.Л.“ с идентификатор *****, находяща се в гр. Б., м. А., в която притежава недвижим имот – апартамент № ***, е посетена от нотариус С.В. Допълва, че на врата на жилището й е залепено съобщение от нотариус С.В. за наличието на адресирана до нея нотариална покана, която следва да получи в кантората на нотариуса. Госпожа М.М.В. твърди, че съобщението е залепено и на входната врата на жилищната сграда. Жалбоподателката твърди, че в съобщението са посочени нейни лични данни, в това число единен граждански номер, адрес за притежаван от нея недвижим имот, различен от адреса й за кореспонденция, и информация за търговско дружество, чийто управител е.
Счита, че действията на нотариус С.В. са в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД и тези на Гражданско-процесуалния кодекс и моли Комисията да ангажира административно-наказателната отговорност на администратора на лични данни за обработване на личните й данни в нарушение на принципите посочени в чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗЗЛД, в резултат на което неправомерно действие личните й данни са били достъпни и разпространени до неограничен кръг от лица, поради липсата на предприети от нотариуса технически и организационни мерки за тяхната защита.
Към жалбата са приложени относими по случая доказателства.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от нотариус С.В. е изискано писмено становище.
В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата, с приложени към него относими доказателства. Нотариус С.В. твърди, че обработването на лични данни на жалбоподателката е в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД и Гражданско-процесуалния кодекс и в частност с разпоредбите регулиращи връчването на книжа и документи в нотариалното производство. Допълва, че посочването на имена и единен граждански номер на жалбоподателката в процесното съобщение е с „цел, адресатът на уведомлението да бъде безспорно индивидуализиран, с оглед качеството му на участник в нотариалното производство“. Твърди, че „уведомленията са били веднага свалени от представител на жалбоподателката, поради което достъпът до информацията практически е възпрепятстван, включително и второто уведомление е било залепено във входа на сградата в продължение на не повече от 2-3 часа“. В допълнение нотариус В. сочи, че жалбоподателката е сезирала със случая и Нотариалната камара на Република България, която се в произнесла с решение за липса на нарушение на служебните й задължения като нотариус и липса на основания за образуване на дисциплинарно производство.  
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.
Жалба № Ж-106/02.03.2017 г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неправомерно обработване - разпространение, на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в съобщение изх. № 10/23.02.2017 г. по описа на нотариус С.В., чрез залепване на съобщението на входната врата на жилищна сграда „У.Л.“ с идентификатор *****, находяща се в гр. Б., м. А. и на входната врата на жилището й, находящо се в същата сграда. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.
Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай и предвид събраните по преписката доказателства се налага извода, че администратор на лични данни е нотариус С.В. с рег. № № 489 на Нотариалната камара. От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че същата е регистрирана като администратор на лични данни с идент. № 139875 и заявени осем регистъра.
На проведено на 07.09.2017 г. заседание на Комисията, жалбата е прита за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател - М.М.В. и ответна страна – нотариус С.С.В., в качеството й на администратор на лични данни.
На проведено на 04.10.2017 г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.  
Жалбоподателката – редовно уведомена, явява се лично и поддържа жалбата. Категорична е, че съобщението е залепено както на вратата на жилището й, така и на входната врата на сградата, която сочи че е стъклена, а „съобщението е поставено с лице към улицата“. Госпожа М.М.В. моли Комисията да ангажира административно-наказателната отговорност на нотариус С.В. за нарушение на правата й по ЗЗЛД.
По-късно в заседанието се явява адвокат В.Д. от Софийска адвокатска колегия, пълномощник на нотариус С.В., съгласно представено в заседанието пълномощно, която оспорва жалбата. Моли и Комисията допуска до разпит един свидетел – С.М.Р. за установяване на обстоятелствата относно залепване на процесното съобщение. След снемане на самоличността и указване на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване свидетелката е разпитана, след което е освободена. Адвокат В.Д. няма други доказателствени искания, представя и Комисията приема следните писмени доказателства заверено копие на нотариална покана от „А.К.“ ЕООД, Протокол от проведено на 26.09.2017 г. съдебно заседание по гр. дело **** по описа на Районен съд – Разлог, Договор за възлагане на управление на търговско дружество „Б.М.“ ЕООД от 04.10.2012 г., Учредителен протокол от 04.10.2012 г., ведно с приложени към него документи – декларации и учредителен акт – устав, и справка от Търговския регистър. Моли Комисията да остави жалбата без уважение, като неоснователна и твърди, че обработването на лични данни на жалбоподателката е в изпълнение на нормативно установено задължение на нотариуса и приложимост на чл. 580 от ГПК. Подробни аргументи развива в представени писмени бележки.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени и гласни доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба № Ж-106/02.03.2017 г. е основателна.
Между страните не е спорно, а и видно от събраните по преписка доказателства нотариус С.В. е образувано нотариално производство за връчване на нотариална покана с рег. № *****  от 23.02.2017 г. от „А.К.“ ЕООД до жалбоподателката М.М.В. Не е спорно, че със съобщение изх. № 10/23.02.2017 г., по описа на нотариуса адресирано до г-жа М.М.В., същата е уведомена за депозираната в кантората на нотариуса нотариална покана. Страните не спорят, че на 23.02.2017 г. съобщението е залепено на входната врата на апартамент № *** - собственост на жалбоподателката, находящ се в гр. Б., м. „А.“, жилищна сграда „У.Л.“, както и на входната врата на жилищната сграда.
Следва да се отбележи, че събраните по случая гласни доказателства не установяват различна от твърдяната от страните фактическата обстановка, а именно за залепено на 23.02.2017 г. съобщението на входната врата на апартамент № *** - собственост на жалбоподателката, находящ се в гр. Б., м. „А.“, жилищна сграда с наименование „У.Л.“. Между страните не е спорно, а и ответната страна сама твърди, че съобщението е залепено и на входната врата на жилищната сграда, твърдение което не е оборено и от събраните по преписката гласни доказателства отразени в протокол от откритото заседание, видно от който свидетеля Реджебова твърди, че няма спомен за залепване на съобщение на входната врата на жилищната сграда, но не отрича това обстоятелство. В тази връзка и предвид обстоятелството, че нотариус С.В. признава, че е залепила съобщението и на входната врата на жилищната сграда, Комисията не кредитира изложените в заседанието твърдения на процесуалния представител на нотариус С.В., същите развити и в представените писмени бележки, че „не е залепено второ съобщение на входа на сградата“, предвид обстоятелството, че адвокат В.Д. не е присъствала на залепването, следователно това обстоятелство, не би могъл да възприеме лично.
Видно от съдържанието на съобщението е, че съдържа три имена, адрес и единен граждански номер на жалбоподателката, както и информация за представлявано от лицето търговско дружество, информация която безспорно имат качеството на лични данни за г-жа М.М.В.
Разпространението и употребата на лични данни са действията по обработването им и следва да се осъществява при наличие на някое от условията за допустимост на обработването посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, при спазване на принципите посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, при предприети от администратора на лични данни необходими технически и организационни мерки, за защита на личните данни от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване (чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД).
В конкретния случай в уведомлението/съобщението по чл. 47 от ГПК във връзка с получаване на нотариална покана, са посочени както три имена и адрес на жалбоподателката, така и единния й граждански номер, последния съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
В съответствие с чл. 569, т. 3 от ГПК, нотариални са производствата по реда на които се извършват нотариални покани. Редът за връчване на книжа и документи в нотариалните производства е регламентиран в глава шеста – „Съобщения и призовки” на ГПК. В съответствие с чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
В чл. 4 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския-процесуален кодекс, е утвърдена формата и съдържанието на образеца на уведомление по чл. 47 от ГПК. В съответствие с този образец, в уведомлението се вписват само трите имена на физическото лице адресат на уведомлението. По този начин се осигурява идентификацията на физическото лице за целите на уведомяването и в същото време се гарантира неприкосновеността на личните му данни.
Видно от представената нотариална покана, във връзка с която са били изготвени процесните уведомления по чл. 47 от ГПК, е че е посочено ЕГН на жалбоподателката. При обработване на личните данни на лицето във връзка с нотариалното производство нотариусът, в качеството му на администратор на лични данни, е длъжен да обработва личните данни при спазване на изискванията по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, както и по силата на чл. 23 от същия закон е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити обработваните от него лични данни от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Целите на уведомяването по чл. 47 от ГПК не налагат използването на единния граждански номер като идентификационен код, тъй като няма законово обоснована необходимост, която да налага физическото лице да бъде идентифицирано именно по този начин при уведомяването му по този ред. Употребата на личните данни по този начин се оказва непропорционална на целите, за които се използват, както и в разрез с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД същите да се обработват законосъобразно и добросъвестно.
Обработването на личните данни, единен граждански номер, в случая, под формата на употреба му и посочването му в уведомлението по чл. 47 от ГПК, има за резултат разпространението и разкриването им, без тези данни да могат да се ползват от защитата по ЗЗЛД. Доколкото такова неправомерно обработване е осъществено, очевидно администраторът на лични данни не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на жалбоподателката от неправомерен достъп и разпространение, следователно не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД и са нарушени правата на физическото лице, сезирало КЗЛД.
Отделно от това следва да се посочи, че категорично законът разграничава връчването чрез залепване на уведомление на врата на жилището и връчването чрез залепване на уведомление на входната врата на жилищната сграда - касае се за различни начини на връчването на съобщения и е недопустимо прилагането едновременно и на двете хипотези. В конкретния случай залепването на уведомлението и на входната врата на жилищната сграда създава допълнителни предпоставка за неправомерното разпространение на личните данни на жалбоподателката до неограничен кръг от лица посетители на сградата. Аргументите на ответната страна, че не е налице нарушение на ЗЗЛД, тъй като „второто уведомление е било залепено във входа на сградата в продължение на не повече от 2-3 часа“ са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че администратор на лични данни е този който следва да предприема мерки за защита на личните данни на лицето от неправомерен достъп и разпространение, а не да разчита на действия от страна на засегнатото лице или негови близки за защита от неправомерно разпространените му лични данни, както е в случая. 
В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираното нарушение налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно и мерките са неприложими в случая, предвид обстоятелството, че са предприети мерки и нарушението е преустановено към дата на произнасяне на Комисията. В тази връзка налага на администратора на лични данни административно наказание за нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, като счита, че същото ще има възпитателно въздействие и ще допринесе за спазване от страна на администратора на установения правен ред. При определяне на размера на административното наказание Комисията отчита като утежняващо обстоятелство и основание за налагане на санкция над минимума предвиден в закона за това нарушение, факта, че нарушението е извършено чрез разлепване на съобщението, съдържащо единния граждански номер на жалбоподателката на две места, както на входната врата на жилището на жалбоподателката, така и на входната врата на жилищната сграда в което то се намира. Като утежняващо обстоятелство  Комисията отчита и факта, че не администраторът на лични данни, а засегнатото лице е предприело мерки за прекратяване на нарушението.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
1. Обявява жалба № Ж-106/02.03.2017 г., подадена от М.М.В. срещу нотариус С.С.В., за основателна.
2. На основание чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД налага на нотариус С.С.В. с рег. № 489 на Нотариалната камара административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд - София - град.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров" № 2 или преведена по банков път:
Банка БНБ – ЦУ
IBAN: BG18BNBG96613000158601
BIC BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721.
 
ЧЛЕНОВЕ:
  Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Веселин Целков /п/

 


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-106/02.03.2017 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2