Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2014 г. » Становище на КЛЗД по заявление за достъп до обществена информация, подадено до районен съд

Становище на КЛЗД по заявление за достъп до обществена информация, подадено до районен съд

СТАНОВИЩЕ
№ П–2143/2014 г.
гр. София, 29.04.2014г.
 
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: председател: Венцислав Караджов, и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 16 април 2014г. (Протокол № 10), разгледа искане с вх. № П–2143 от 07.04.2014 год. от г-жа Я.К. - административен ръководител и председател на Районен съд Бургас за предоставяне на становище във връзка с получено Заявление за достъп до обществена информация в Районен съд - Бургас.
В Комисията за защита на личните данни е постъпило искане за становище от г-жа Я.К. - административен ръководител и Председател на Районен съд Бургас, касаещо получено Заявление за достъп до обществена информация в Районен съд - Бургас. В искането е посочено, че полученото заявление за достъп до обществена информация е заведено в регистъра за достъп до обществена информация в Районен съд - Бургас под № 5/ от 02.04.2014 г. Заявителят К.Г.К. е поискала достъп до присъда по НОХД № 446/98 г. по описа на Бургаския Районен съд, като е посочила, че желае да получи информацията чрез преглед на информацията - оригинал или копие, писмена справка или копия на хартиен носител. Посочено е, че заявлението е подадено по надлежния ред, по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. В резултат на извършена проверка от страна на Районен съд-Бургас се установило, че НОХД 446/98 година е внесено в архива с архивна връзка 64-1602/2000 г., като делото е унищожено на основание чл. 91, ал. 1 от НАРЕДБА № 28 от 20.03.1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (отменен 27.11.2004 г.), поради изтичане на срока за пазене, който за районните съдилища е 5 години. В искането за становище е посочено, че съгласно действащата нормативна уредба към момента на унищожаване на делото, присъдите не са подлежали на запазване и предаване за постоянно пазене в Териториалната дирекция на Държавен архив.
В тази връзка журналистката е посочила, че желае да получи достъп до присъдата, тъй като се интересува от конкретната присъда на страна по делото, за което лице през последните няколко дни се прояви голям медиен интерес в резултат на изнесени факти в медийното пространство.
В искането за становище е отбелязано, че присъдата, до която се иска достъп не е налична, тъй като е делото е унищожено. Данни за осъдените лица се събират, съхраняват и обменят в бюрата за съдимост при Районния съд за родените в района на съда. Бюлетини за съдимост се съставят за всички осъдени лица на наказания по чл. 37 НК, вкл. и в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието или не е наказан или е приложено условно осъждане по чл. 66 НК. Уточнено е, че в бюлетина за съдимост на осъденото лице се вписват:
1. Собственото, бащиното и фамилното име, а ако е встъпил в брак – и фамилното име, придобито при сключването му и предходни имена, ако е извършвана промяна на име по реда на Закона за гражданската регистрация;
2. Единният граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ);
3. Денят, месецът и годината на раждане;
4. Месторождението;
5. Гражданството;
6. Собственото, бащиното и фамилното име на майката и бащата на осъденото лице;
7.Извлечение от влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, отразяващо диспозитива на съдебния акт.
В искането е посочено, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост определен кръг от лица, имат право да искат свидетелство за съдимост и справка за съдимост, като в тази категория лица не са включени трети заинтересовани страни или журналисти.
Във връзка с подаденото заявление за достъп до обществена информация, Районен съд – Бургас се е обърнал за становище към Комисията за защита на личните данни относно следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е да бъде предоставен достъп до информацията, обработвана и съхранявана в Бюрата съдимост по реда на ЗДОИ?
2. Попада ли в категорията лични данни информацията относно основанието, размера и вида на наказанието на лицата и следва ли да се иска съгласието им, в случай че има заявен интерес за достъп до нея по реда на ЗДОИ?
3. Възможно ли в случая да се приложи хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ според който „достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес".
Правен анализ:
Лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, т.е. определящото за това дали един обем данни спадат под категорията лични данни по смисъла на закона е дали те могат самостоятелно или в своята съвкупност да доведат до идентификация на конкретно физическо лице. Информация относно основанието, размера и вида на наложено наказание ще попаднат под определението „лични данни” във всички случаи, в които съобразно естеството си биха довели до еднозначна идентификация на лицето, за което се отнасят. В тази връзка, следва да се вземе предвид и разпоредбата на  чл. 64 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съгласно която актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, като публикуването на актовете се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, с която законодателят въвежда един балансиран подход при регламентирането на материята касаеща правото на достъп до обществена информация, като изважда от приложното поле на ЗДОИ хипотезите, в които е необходимо да бъде предоставена закрила на т.нар. лични данни. В тази категория данни попада всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност (§ 1, т. 2 ДР ЗДОИ). Преценката относно това дали определен обем информация влиза в категорията „лични данни” по смисъла на ЗЗЛД и съответно дали попада под неговата закрила е изцяло в преценка на администратора, поддържащ съответната база данни, като такава преценка се извършва във всеки конкретен случай, като следва да се вземат предвид и да се съобразяват обема, вида и категорията на данните, които се иска да бъдат обработени чрез тяхното предоставяне.
В случай, че се касае за обработване на лични данни, същото следва да се извършва при наличие на поне едно от изрично посочените и дадени алтернативно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването, като съгласието на физическото лице, за което се отнасят данните е само едно от тях, както и при стриктно спазване на принципите за тяхното обработване (чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД).
С оглед спецификата на настоящия казус, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези случаи разпоредбите на глава трета не се прилагат. В този случай следва да е налице надделяващ обществен интерес. Преценката относно наличието на надделяващ обществен интерес и до колко предоставянето на лични данни за конкретно лице на това основание не нарушава правото на личен живот на лицето е изцяло в отговорност на администратора на лични данни, обработващ конкретната информация.
Както е посочено в искането НОХД 446/98 година е внесено в архива с архивна връзка 64-1602/2000 г., като делото е унищожено на основание чл. 91, ал. 1 от отменената към настоящия момент НАРЕДБА № 28 от 20.03.1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, както се твърди в искането за становище, съгласно действащата нормативна уредба към момента на унищожаване на делото, присъдите не са подлежали на запазване и предаване за постоянно пазене в Териториалната дирекция на Държавен архив и поради изтичане на срока за пазене, който за районните съдилища, съгласно цитираната разпоредба, е 5 години. В тази връзка в искането е посочено, че присъдата, до която се иска достъп от журналистката не е налична, тъй като делото е унищожено. Съгласно чл. 2 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост бюрото за съдимост при районен съд събира, съхранява данни и обменя информация за съдимост на лицата, родени в района на съда, които са:
1. осъдени от български съдилища;
2. освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК);
3. български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Бюлетини за съдимост се съставят за всички осъдени лица на наказания по чл. 37 НК, вкл. и в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието или не е наказан съгласно чл. 64, 158, чл. 182, ал. 3,чл. 183, ал. 3 и чл. 191, ал. 4 НК, или е приложено условно осъждане по чл. 66 НК. В бюлетина за съдимост на осъденото лице се вписват:
1. собственото, бащиното и фамилното име, а ако е встъпил в брак - и фамилното име, придобито при сключването му, и предходни имена, ако е извършвана промяна на име по реда на Закона за гражданската регистрация;
2. единният граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ);
3. денят, месецът и годината на раждане;
4. месторождението;
5. гражданството;
6. собственото, бащиното и фамилното име на майката и бащата на осъденото лице;
7. извлечение от влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, отразяващо диспозитива на съдебния акт;
8. датата на влизане в сила на съдебния акт.
Извлечението по т. 7 съдържа: номера на делото; датата и номера на съдебния акт и съда, който го е постановил; извършеното престъпление и неговата квалификация; времето и мястото на извършване на престъплението; вида и размера на наложеното наказание; приспадането и зачитането на предварителното задържане по чл. 59, ал. 1 НК; освобождаването от изтърпяване на наказанието и неналагането на наказание съгласно чл. 64, 158, чл. 182, ал. 3, чл. 183, ал. 3 и чл. 191, ал. 4 НК, както и условното осъждане по чл. 66 НК, при което се посочва и изпитателният срок.
Свидетелство за съдимост може да бъде издадено на:
- лице по негово заявление, подадено в съответното бюро за съдимост;
- български гражданин по негово заявление, подадено в българско задгранично представителство, когато пребивава на територията на приемащата държава;
- чужд гражданин чрез чуждестранно дипломатическо или консулско представителство в Република България или чрез българско задгранично представителство (чл. 33, ал. 2 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г.);
- лице, искащо свидетелство за съдимост за свой починал възходящ, низходящ, съпруг, брат и сестра (чл. 33, ал. 3 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г.);
- лице, искащо свидетелство за съдимост за свой жив възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра или за други лица (чл. 33, ал. 4 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г.).
 Справка за съдимост се издава за служебна цел на:
1. съд, прокуратура и разследващи органи;
2. органите по § 1, т. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация;
3. учреждения и ведомства, когато по закон имат право да получават такива сведения;
4. съдебни органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Европейския съюз (ЕС);
5. централен орган за предаване или приемане на информация за съдимост от страна - членка на ЕС;
6. чуждестранни дипломатически и консулски представителства в Република България за техни граждани.
С оглед изложеното по-горе, следва че в цитирания нормативен акт изрично са посочени лицата, на които може да бъде издадено свидетелство за съдимост, както и кои органи могат да изисква справки от съответното бюро за съдимост. В цитирания нормативен акт не е упомената възможност информация и данни обработвани за конкретно лице от съответното Бюро за съдимост да бъдат предоставяни на лица и/или органи извън изчерпателно посочените в него.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на лични данни изрази следното
 СТАНОВИЩЕ:
Информация относно основанието, размера и вида на наложено наказание попадат под определението „лични данни” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във всички случаи, в които съобразно естеството си биха довели до еднозначна идентификация на лицето, за което се отнасят. В този случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация, съгласно който този закон не се прилага за достъпа до лични данни.
В чл. 33 ал. 1 и ал. 5 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост изрично са посочени лицата, на които се издава свидетелство за съдимост, както и органите, на които се издава справка за съдимост за служебни цели.
С оглед спецификата на настоящия казус, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В този случай следва да е налице надделяващ обществен интерес. Преценката относно наличието на надделяващ обществен интерес и до колко предоставянето на лични данни за конкретно лице, на това основание, не нарушава правото на личен живот на лицето е изцяло в отговорност на администратора на лични данни, обработващ конкретната информация.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:
            Венцислав Караджов /п/                   Цанко Цолов /п/
                                                                           Цветелин Софрониев /п/
                                                                           Мария Матева /п/
                                                                           Веселин Целков /п/

Файлове за сваляне

Становище на КЛЗД по заявление за достъп до обществена информация, подадено до районен съд


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings