Български English Français
Начало » ВАС постанови решение, в което формулира критерии за преценка на баланса между правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни

ВАС постанови решение, в което формулира критерии за преценка на баланса между правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни

23.11.2021
ВАС постанови решение, в което формулира критерии за преценка на баланса между правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни
На 16.11.2021 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови решение по дело на КЗЛД срещу електронна медия, заведено във връзка с публикуването на лични данни на физическо лице за целите на журналистически материал.
Решението на ВАС е особено ценно с това, че формулира критерии за преценка на баланса между две конкуриращи се права - правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, доколкото и двете не са абсолютни.
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов изрази очакванията си медиите да отчетат принципните разсъждения в това съдебно решение и припомни, че през 2019 г. Конституционният съд отмени текстове от Закона за защита на личните данни, с които бе направен опит да се въведат критерии за използване на лични данни за журналистически цели, с които журналистите трябва да се съобразяват в публикациите си, за да не нарушават Общия регламент за защита на данните (GDPR). По думите на г-н Караджов „На практика чрез отмяната Конституционният съд даде приоритет на съдебната практика, която в случая представя прецедент, който трябва внимателно да бъде разгледан от медиите в България. Председателят на КЗЛД подчерта, че случаи като конкретния, са показателни за начина, по който следва медиите да разсъждават, когато обработват личните данни. Освен това, съгласно чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, т. е. отново при преценка на баланса на двете права, като следва да бъде зачитан принципа на „свеждане на данните до минимум.
През 2020 г. в КЗЛД е подадена жалба от публична личност срещу електронна медия, която е публикувала „за журналистически цели информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) - лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Както е посочено в решението на ВАС, понятието „журналистически цели не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация, и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.
Законът позволява да се публикуват лични данни за журналистически цели, но при добросъвестна преценка във всеки отделен случай на баланса между правото на свобода на изразяване и на информация и правото на защита на личните данни.
В решението си от 16 ноември 2021 г. ВАС за първи път обяснява как се извършва преценката при всеки конкретен случай за това кои данни е допустимо да бъдат публикувани за целите на журналистическата публикация.
В решението на съда се дава смисълът на ограничението, което налага принципът на „свеждане на данните до минимум. За целите на журналистическото разследване следва да се публикуват необходимите и достатъчни лични данни, с което свободата на изразяване и информация може да бъде удовлетворена. Не трябва да се допуска непропорционална намеса в личния живот на физическите лица, производно от което е и правото на защита на личните данни. В решението се посочва, че фактът, че източник на част от информацията е Имотния регистър, не прави публикуването на данните законосъобразно, защото регистърът има различни цели от журналистическите, а освен това данните не са непосредствено публично достъпни. В този смисъл обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данни, с нова цел, които следва да отговарят на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум.
Във връзка с постановеното решение, в последващ коментар, председателят на КЗЛД допълва, че настоящото решение на ВАС се отнася не само за публични личности, но и за всеки друг гражданин, който стане обект на журналистическо разследване. Едно такова разследване трябва да представи на обществото необходимата информация, която позволява да се направи обективна и информирана преценка дали даден човек е извършил нещо неправомерно, обществено или морално осъдимо, но без да се засяга непропорционално неприкосновеността на личния му живот.
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов пояснява „Необходим е баланс между правото на информация на обществеността и правото на защита на личен живот на физическото лице. Противното би означавало целенасочено действие за увреждане авторитета на лицето, предмет на журналистическото разследване. Фактът, че в случая се използва информация от публични източници, не значи, че тя е пропорционална на целите на разследването. Информацията в Имотния регистър е събрана за друга цел - тя дава информация за това кой е собственикът на конкретен имот, къде се намира, има ли тежести. Когато тази информация се обработва от журналистите за други цели, следва да се направи преценка от медията дали и в каква степен публично достъпната информация е несъотносима към журналистическите цели на разследването и в този смисъл - дали трябва да бъде детайлно публикувана или само тази част от нея, която допринася за изясняване целта на разследването.



Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings