Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2012 г. » Решение по жалба рег. № Ж 61/ 15.05.2012 г.

Решение по жалба рег. № Ж 61/ 15.05.2012 г.

 

РЕШЕНИЕ
№Ж 61/2012 г.
София, 11.12.2012г.

 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.10.2012 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №Ж61/15.05.2012г., подадена от Ш.К.Р срещу ОУ „С.С.К.М.” с.К.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 11.07.2012г.
Ш.К.Р сезира Комисията с жалба, в която твърди, че е бил старши учител в ОУ „С.С.К.М.” с.К., община А. Със заповед на директора на училището е бил уволнен. Господин Ш.К.Р узнал, че на 03.10.2011г., директорката на училището е въвела промени в длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност в разрез със Закона за народната просвета.
Основанието за освобождаването на жалбоподателят от заеманата от него длъжност е, че е би осъждан на „пробация”. Господин Ш.К.Р твърди, че директора на училището без негово знание и съгласие е предоставила копие от личната му карта на Районен съд гр. А., вследствие на което се е снабдила с удостоверение, което отразява съдебното му минало. Излагат се твърдение, че и самото съдебно удостоверение е издадено в нарушение на нормативните изисквания за това.
Към жалбата като доказателства се прилагат:копие от съдебно удостоверение от 05.10.2011г., копие от молба изх.№83/05.10.2011г. от С.Т., копие от заповед №1/03.10.2011г. и копие на документ за самоличност на Ш.К.Р.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от директора на училището и от Районен съд гр. А.
С.Т., изпълняваща длъжността директор на училище ОУ „С.С.К.М.” с.К. е депозирала писменото си становище по случая, като в него потвърждава твърденията на жалбоподателя, че е изпълнявал длъжността „старши учител” в училището и трудовото му правоотношение е било прекратено на 10.10.2011г. с нейна заповед.
Директорът на училището уточнява, че издаденият й от съда документ, не е свидетелство за съдимост, а представлява удостоверение. Излага аргументи, че жалбата е неточна, тъй като в нея подробно се развиват доводи за извършени нарушения при издаването на съдебното удостоверение, което от своя страна не кореспондира със ЗЗЛД. Сочи се, че прекратеното трудово правоотношение на господин Ш.К.Р е предмет на съдебен спор, който към настоящият момент е висящ пред въззивната инстанция – Окръжен съд гр. Б.
В становището на училището се сочи още, че не е налице незаконосъобразно обработване на свързаните с господин Ш.К.Р лични данни, което да е довело до накърняването на личността му и правото на личен живот. Обработването на личните данни е извършено от администратор на лични данни, при наличието на писмено съгласие от страна на физическото лице, за което се отнасят данните, така и на правното основание, които се условия за допустимост при обработването. Обработването на личните данни на жалбоподателят е извършено по повод прилагането на нормативно установено изискване, разписано в разпоредбата на чл.40, ал.4, предложение първо от Закона за народната просвета, чл.125, т.1 от Правилника за приложение на ЗНП и Вътрешните правила на ОУ „С.С.К.М.” с.К. цитираните в становището разпоредби изискват, лицата заемащи длъжността учител/възпитател да не бъдат осъждани за престъпления от общ характер. Госпожа С.Т. твърди, че като работодател на жалбоподателя има правно основание да обработва свързаните с него лични данни, а именно ЗНП и приетите въз основа на него актове, които я задължават да извършва контрол на административно-управленската дейност на училището и в частност да осигури спазването на нормативно установените изисквания на закона към лицата заемащи педагогически длъжности. За изчерпателност по въпроса, госпожа С.Т. сочи, че с нейна заповед, в качеството и на директор на училището е възложила на всички педагози да подготвят необходимите документи за снабдяването с актуални свидетелства за съдимост. Заповедта е сведена до знанието на педагогическия персонал, както и до господин Ш.К.Р, но същият както е видно от отбелязването върху заповедта е отказал да я получи. В резултат на това негово поведение и неизпълнение на задължението, следващо се от разпоредбите на чл.129г, ал.1, т.1, б.”з” от ППЗНП и чл.126, т.7 от КТ е възникнала необходимостта служебно да се изиска справка за осъдителният статус на жалбоподателя.
Аналогичен е начина за снабдяване с необходимите документи и при първоначалното постъпване на работа като учител/възпитател. От кандидатите за заемане на длъжността се изисква да предоставят на работодателя информация за наличието на осъждания, като едно от задължителните условия за заемани и изпълнение на длъжността, които трябва да са налице кумулативно, според изискването на ЗНП. В тази връзка се твърди, че личните данни на жалбоподателят не са получени самоцелно и недобросъвестно, а служат на законосъобразна цел по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.
Към становището като доказателства са приложени: решение №65/2012г. на АРС, декларация от Ш.К.Р, длъжностна характеристика за длъжността „старши учител”, длъжностна характеристика на длъжността „директор”, заповед №7/2011г., молба рег.№83/2011г., съдебно удостоверение №585/2011г., заповед №1/2011г., заповед №332/2011г., ведно с два броя инструкции, Етичен кодекс на педагогическият персонал в ОУ „С.С.К.М.” с.К., Правилник за дейността на ОУ „С.С.К.М.” с.К., заявление изх.№255/2010г. до КЗЛД, ведно с обратна разписка. Към административната преписка е приложено и цялото трудово досие на жалбоподателят.
Становището на административният ръководител на Районен съд гр. А. по жалбата е, че след направена справка се е установило, че съдебното удостоверение от 05.10.2011г. е издадено по повод постъпила молба от С.Т. – директор на ОУ „С.С.К.М.” с.К. Излагат се аргументи, че изложените твърдения за извършени нарушения при издаването на съдебното удостоверение са неоснователни. Издаването на съдебното удостоверение е направено в съответствие с Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/. Сочи се, че е регламентиран достъпа до информация, съдържаща се в съда, както на страните по образувани дела пред съответния съд, така и на лица, които не са страни по съдебен спор, но имат законен интерес да получат информацията. Осигуреният достъп до осъдителният статус на жалбоподателя, осигурен на директора на училището чрез издаването на съдебното удостоверение е регламентиран в чл.86 и сл. от ПАРОАВАС. Сочи се още, че от изложената в удостоверението от 05.10.2011г., информация съответства по достоверност и пълнота със съхраняваните в Районен съд гр.А. данни за лицето. В потвърждение на това твърдение се предоставя като доказателство копие от бюлетина за съдимост на Ш.К.Р.
За откритото заседание на Комисията, на което жалбата е разгледана по нейното същество, страните са редовно призовани, но не се явяват, не изпращат представители.
Поради необходимост от изясняване на правната и фактическа обстановка по жалбата, Комисията е отложила разглеждането по същество и насрочва жалбата за разглеждане в открито заседание на 19 септември 2012 г, на което заседание страните не изпращат представители.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.
Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.
Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу ОУ „С.С.К.М.” с.К.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Със заповед №1/03.10.2011г. на директора на ОУ „С.С.К.М.” с.К., издадена на основание чл.147, ал.1, т.1 Правилника за приложение на Закона за народната просвета е наредено в срок до 04.10.2011г. до 13 часа всички педагогически кадри, назначени по трудов договор да попълнят заявления по образец за издаването на свидетелство за съдимост, като приложат копие от издаденият документ. На приложената към административната преписка заповед е направено отбелязване срещи името на жалбоподателят, че е отказал да получи и да се запознае със съдържанието на заповедта, като този факт е удостоверен с един свидетел.
След непредставено в срок на необходимият документ посочен в заповедта, директора на училището е подал молба от свое име, в качеството му на директор на училището до Районен съд гр. А. С молбата се сочи, че в качеството му на работодател е необходимо да му бъде издадено свидетелство за съдимост на Ш.К.Р. Лицето, за което се иска свидетелство за съдимост е индивидуализирано с три имена и посочването на единният граждански номер, както и длъжността, която заема в училището.
На 03.10.2011г. е утвърдена от директора на училището длъжностна характеристика за длъжността старши учител. В раздел „Изисквания за заемане на длъжността” е посочено, че лицето което заема тази длъжност не трябва да е осъждано за престъпления от общ характер. Ш.К.Р е запознат с длъжностната си характеристика на 04.10.2011г.
На 05.10.2011г. под номер 585 е издадено съдебно удостоверение от РС- А., в което е отразено по какви дела лицето е осъждано.
На 10.10.2011г., директорът на ОУ „С.С.К.М.” с.К. е издал заповед №7, с която на основание Кодекса на труда е прекратил трудовото правоотношение с жалбоподателя. Причината за прекратяването е установяването, че лицето не отговоря на изискванията за заеманата длъжност – да не е осъждано за престъпления от общ характер. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е оспорена пред Районния съд в гр. А., който с решение №65/26.04.2012г. е отхвърлил предявените от господин Ш.К.Р кумулативно съединени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.125, т.1 от ППЗНП като изискване за заемането на длъжността учител е разписано изискването, че такава длъжност не могат да заемат лицата, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление. Това изискване за заемана на длъжността е въздигнато и в Правилника за дейността на ОУ „С.С.К.М.” с.К. за учебната 2011/2012г.
Към административната преписка има приложена и декларация от Ш.К.Р, с която той декларира, че доброволно е предоставил и ще предоставя за в бъдеще личните си данни за осъществяването на всички дейности по трудовото му правоотношение.
За администраторът на лични данни - ОУ „С.С.К.М.” с.К., чрез представителят му, директора на училището съществува правно основание, което е условие за допустимостта при обработването на свързаните с жалбоподателят лични данни. По административната преписка се установи и не е спорно между страните, че те са били в трудови взаимоотношения до 10.10.2011г., когато със заповед на директора на училището, господин Ш.К.Р е освободен от заеманата от него длъжност. Наличието на договорни взаимоотношения, независимо дали те са трудови или облигационни е предпоставка, администраторът на лични данни да обработват личните данни за целта на сключеният договор.
С.Т. – директор на ОУ „С.С.К.М.” с.К. в изпълнение на разпоредбата на чл.125 от ППЗНП е изискала от педагогическият персонал на училището представяне на документи, който да удостоверят липсата на обстоятелства, които препятстват заемането на длъжността учител. Господин Ш.К.Р е отказал да получи заповедта, с която се нарежда от директора на училището, всички учители в срок до 04.10.2011г. до 13 часа, назначени по трудов договор да попълнят заявления по образец за издаването на свидетелство за съдимост, като приложат копие от издаденият документ. След изтичането на срока, директора на прано основание, а именно чл.125 от ППЗНП и чл.67, т.1 от Правилника за дейността на ОУ „С.С.К.М.” с.К. за учебната 2011/2012г. е предприел действия за снабдяването с необходимите документи, доказващи наличието или липсата на пречки за заемането на длъжността учител. За администраторът на лични данни е налице още едно условие за допустимост за обработването на лични данни – нормативно установено задължение. Обработването на личните данни на жалбоподателят е извършено по повод прилагането на нормативно установено изискване, разписано в разпоредбата на чл.40, ал.4, предложение първо от Закона за народната просвета, чл.125, т.1 от Правилника за приложение на ЗНП и Вътрешните правила на ОУ „С.С.К.М.” с.К. Цитираните правни норми изискват, лицата заемащи длъжността учител/възпитател да не бъдат осъждани за престъпления от общ характер. Госпожа С.Т., в качеството й на работодател на жалбоподателя има правно основание да обработва свързаните с него лични данни, а именно ЗНП и приетите въз основа на него актове, които я задължават да извършва контрол на административно-управленската дейност на училището и в частност да осигури спазването на нормативно установените изисквания на закона към лицата заемащи педагогически длъжности. Ш.К.Р е задължен, съгласно чл.129г, ал.1, т.1, б.”з” от ППЗНП и чл.126, т.7 от КТ да изпълни законните нареждания на своя работодател, дадени му със заповед №1/03.10.2011г. на директора на ОУ „С.С.К.М.” с.К. и да представи изискуемите от него документи, което той не е сторил в срок.В резултат на това негово поведение и неизпълнение на задължението, следващо се от разпоредбите на е възникнала необходимостта служебно да се изиска справка за осъдителният статус на жалбоподателя. В конкретния случай е налице установения принципа в правото, който прокламира, че никой не може да черпи права от собственото си бездействие и противоправно поведение. Следва да се отбележи, че липсват към административната преписка доказателства, от които да се установи, дали при подписването на длъжностната си характеристика на 04.10.2011г., Ш.К.Р е направил възражение срещу изискването за заеманата длъжност, посочено в третото предложение.
В жалбата на Ш.К.Р са наведени доводи за правомерността при издаването на съдебното удостоверение на директора на училището. Съгласно чл.86, ал.1 от ПАРОАВАС, съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Съгласно ал.4 от цитираната разпоредба, лица, които не са страни по делото, имат право на достъп до информация, съдържаща се в съответния съд, при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. В конкретният случай, това законово изискване е изпълнено. Не е в компетентността на Комисията да осъществява контрол по законосъобразност на действията на съдебната администрация. Контролът, който осъществява КЗЛД е дотолкова, доколкото да се извърши проверка, дали е налице или липсва извършено административно нарушение по смисъла на ЗЗЛД.
От приложеното трудово досие се установява, че Ш.К.Р е постъпил на работа в училището на 18.10.1990г. Това се установява от сключеният трудов договор. В трудовото досие са приложени последяващи трудови договори, както и допълнителни споразумения към тях. В досието се съдържат още молби за разрешаване за ползване на годишен отпуск, длъжностни характеристики, заповеди, с които се разрешава ползването на годишен отпуск. В досието не се съдържа свидетелство за съдимост на жалбоподателят, което да е представено при постъпването му на работа в училището.
В съдебното удостоверение, издадено от РС-А., което е повода за сезирането на Комисията е отбелязано, че с присъда №321/07.11.2008г. по НОХД №264/2008г. по описа на АРС, в сила от 25.11.2008г. на основание чл.323, ал.5 пр.2 вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, Ш.К.Р е осъден на „Пробация”. С решение №19/2009г. по НАХД №309/2009г. по описа на Окръжен съд-Б., в сила 04.02.2010г. на основание чл.248а, ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК е наложено наказание на господин Ш.К.Р – глоба в размер на 1000 лв.
Двете присъди, с които е осъдено лицето са постановени след постъпването му на работа в ОУ „С.С.К.М.”, от което следва, че дори и жалбоподателят да е представил свидетелство за съдимост при постъпването си на работа в училището към 1990г., същото няма как да отрази последващата информация за съдебния статус на лицето.
На следващо място, правната норма на чл.125, т.1 от Правилника за приложение на ЗНП, действала към момента на постановяване на двете присъди е съдържала изискването, за заемане на длъжността „учител”, лицето да не е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление.
Личните данни на жалбоподателят са обработени от ОУ „С.С.К.М.” и Районен съд гр. А. при наличие на правно основание за това, за точа и конкретна цел при спазването на принципите, на които следва да се основава обработването на лични данни.
Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата на Ш.К.Р е неоснователна и извършеното обработване на свързаните с него лични данни от страна на администратора на лични данни – ОУ „С.С.К.М.” с.К. и Районен съд гр. А. е извършено при съблюдаване на принципите залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на законно установено условие за допустимост на обработването.
Красимир Димитров и Мария Матева – членове на КЗЛД гласуват против. Принципното становище на Мария Матева по съществото на жалбата е за нейната неоснователност. Възражението й е по отношение на обстоятелството, че Районен съд гр.А. е следвало да предостави информацията, съдържаща се в съдебното удостоверение на лицето, за което се отнася тя, а не на директора на ОУ „С.С.К.М.”, въпреки, че училището е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. Мария Матева смята, че предоставянето от страна на Районен съд гр.А. на информацията, касаеща Ш.К.Р е неправомерно и с оглед обстоятелството, че съдебни удостоверения се издават въз основа на определение на съда, а в конкретния случай, няма съдебно определение, а има молба за предоставяне на информацията от страна на дирукторката на училището.
С оглед изложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,
РЕШИ :
Оставя без уважение жалба с №Ж61/15.05.2012г., подадена от Ш.К.Р срещу ОУ „С.С.К.М.” с.К. , като неоснователна.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба рег. № Ж 61/ 15.05.2012 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings