Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2012 г. » Решение по жалба рег. № Ж 159/ 02.07.2012 г.

Решение по жалба рег. № Ж 159/ 02.07.2012 г.

 

РЕШЕНИЕ
№ Ж 159/2012 г.
София, 30.10.20012г.

 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание проведено на 17.10.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж 159/02.07.2012г., подадена от Р.М.М. срещу „ОББ” АД.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 19.09.2012г.
Р.М.М. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че през месец юни 2012г. изтича валидността на ползваната от него дебитна карта, поради което жалбоподателят посетил офис на „ОББ” АД с цел получаване на нова дебитна карта. Жалбоподателят категорично отказал на обслужващият го служител на банката да му копира документа за самоличност. От своя страна, служителят след направени консултации, информирал господин Р.М.М., че не може да му даде новата дебитна карта, именно поради този отказ да му бъдат обработени личните данни чрез копирането на личната му карта.
Р.М.М. счита, че „ОББ” АД не разполага с правно основание да обвързва предоставянето на новата дебитна карта с нов срок на валидност със съгласието на физическото лице да му бъде копирана личната карта. Копирането на документа за самоличност, според жалбоподателят е в разрез с разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД.
Жалбоподателят иска от Комисията да извърши проверка по изнесеният от него случай в жалбата, а именно условието за получаване на новата дебитна карата срещу копиране на личната карта. Също така се иска да се извърши проверка на вътрешните правила на банката, които регламентират това копиране на документа за самоличност. В случай на констатирана от страна на КЗЛД нередност на вътрешните правила на банката, да приложи „принудителна административна мярка” за привеждане им в съответствие с действащото законодателство.
Към жалбата не се прилагат доказателства.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от администратора на лични данни- „ОББ” АД.
Ответникът по административното производство е депозирал пред Комисията писменото си становище, в което заявява, че съгласно чл.6, ал.3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, банката има практика при регистрация и верификация на данните на своите клиенти – физически лица, да прави копие на документа им за самоличност, с който те се легитимират. Конкретният повод за направата на копие от личната карта на господин Р.М.М. е обстоятелството, че документът му за самоличност, с който той е регистриран като клиент на банката е с изтекъл срок на валидност. ОББ  АД твърди, че изготвянето на копие от документа за самоличност на жалбоподателя, няма нищо общо с процеса по издаване и преиздаване на дебитната банкова карта.
Администраторът на лични данни сочи още, че клиентите на банката са запознати с този начин на работа, разписан в Общите условия на ОББ АД за платежни услуги на ФЛ. Излагат се аргументи, че личните данни на клиентите на банката се обработват на законово основание. Използваният метод за регистрация и верификация не се прилага по желание, именно за това е залегнал в Общите условия за платежните услуги. При отказ на клиент да се обработят по посоченият начин неговите лични данни, банката е възпрепятствана да предостави исканата от нея услуга, по повод който се и събират личните данни.
Към становището на банката не са приложени доказателства.
За откритото заседание на Комисията, на което жалбата е разгледана по нейното същество, страните са редовно призовани, като същите не се явяват и не се представляват.
На 15 и 16.10.2012г. са постъпили писмени становища от ОББ АД по съществото на спора, ведно с приложенията към тях. Ответната страна уточнява, че господин Р.М.М. е регистриран като клиент на банката през 2007г., когато е депозирал заявление за издаване на дебитна карта. Сочи се, че по повод жалбата на Р.М.М. е извършена проверка, от която се е установило, че на 29.06.2012г., жалбоподателят е сключил договор за откриване на сметка и има заявление-договор за издаване на международна лична дебитна карта. При активирането на дебитната карта, банката е направила копие на документа му за самоличност на основание чл.6, ал.3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. При преиздаването на дебитната карта, поради изтичането на срока й, клиентът се е легитимирал с нов документ за самоличност. С цел актуализиране на личните му данни в клиентското досие, служител на банката е поискал да снеме копие от новият документ за самоличност. ОББ АД посочва, че отказът й да даде на господин Р.М.М., издадената от нея дебитна карта с нов срок на валидност е съобразен с т.4 от раздел Условия на сключеният между тях договор.
ОББ АД, моли при вземането на решение, КЗЛД да вземе под внимание, че в заявлението-договор за издаване на международна лична дебитна карта, в т.4, изречение второ е уговорено, че с подписването на договора клиентът приема условията за обработването на личните му данни. В раздел лични данни чл.47.1 от Общите условия на ОББ АД за дебитни карти, които са неразделна част от сключеният индивидуален договор, жалбоподателят се е съгласил банката да обработва свързаните с него лични данни, получени при кандидатстването за банкова карта. Съгласно чл.1.1 и чл.1.3 от раздел III на Общите условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица е разписано, че банката прави копие на документа за самоличност при извършването на транзакции и при последващо обслужване, клиента предоставя документа, с които е извършена първоначалната му регистрация или се легитимира с преиздаден документ от същия вид.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.
Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.
Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу ОББ АД, в качеството му на администратор на лични данни.
Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „ОББ” АД. Администраторът на лични данни е изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подали е заявления за регистрацията му като администратор на лични данни и е регистрирани като такъв.
С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.
Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От установените по административната преписка факти, може да се направи извод, че между Р.М.М. и „ОББ” АД има договорни отношения, във връзка с използването от страна на жалбоподателят дебитна карта. Това обстоятелство не е спорно между страните, тъй като и двете заявяват наличието на облигационни отношения между тях.
В Общите условия на ОББ АД за платежните услуги за физическите лица е разписано, че същите уреждат отношенията между банката и клиента. В Общите условия подробно са посочени платежните услуги и свързаните с тях платежни инструменти, който предлага банката. Уговорено е още, че Общите условия и тарифите на банката, в частта им, приложима за съответната платежна услуга или инструмент се предоставят на дълготраен носител на клиента преди сключването на договора за откриване на сметка, издаването на платежен инструмент или платежна услуга, както и при поискване от страна на клиента. При подписване на договора за съответната сметка, платежен инструмент или услуга, клиентът декларира, че са му предоставени Общите условия и съответно приложимите към тях части от тарифите, запознал се е с тях и е взел информирано решение за сключването на съответния индивидуален договор.
В Общите условия е уговорено, че банката извършва първоначална регистрация само в присъствието на клиента или негов пълномощник. Клиента се легитимира с документ за самоличност, издаден съгласно българското или законодателството на държавата, чиито гражданин е клиента. В т.3.1.2. от Общите условия императивно е посочено, че клиентът се съгласява банката да снеме копие от документа му за самоличност за своя архив. При последващо обслужване след сключването на договора,   титуляря се индивидуализира с документа, с който е извършена първоначалната регистрация или с преиздаден документ от същия вид. В глава XIII „лични данни” подробно са разписани начините за обработване на личните данни на банката, условията и целите за обработването им. Цитираните Общи условия са в сила от 01.03.2010г., допълнени на 15.11.2011г.
Видно от цитираните разпоредби на Общите условия, господин Р.М.М. на първо място се е съгласил с тях и е приел, че чрез тях ще се регламентират отношенията с банката по повод наличието на договорни отношения. На второ място, той се е съгласил и с факта, че банката ще снеме копие от документа му за самоличност за своя архив.
Във връзка с изложеното следва, че личните данни на жалбоподателят са обработени от администратор на лични данни за целите на сключеният между тях договор. Налице е още едно от условията за допустимост при обработване на лични данни, подробно разписани в чл.4 от ЗЗЛД, а именно съгласието на физическото лице. Със сключването на индивидуалния договор и приемането на Общите условия, всеки конкретен клиент на ОББ АД, респективно и жалбоподателят се е съгласил банката да притежава копие на документа му за самоличност.
По силата на ЗМИП, кредитните институции, каквато е и „ОББ” АД, са задължени да предприемат необходимите мерки срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в частност да идентифицират клиентите си и да проверяват идентификацията им. Според чл.2, ал.1 от ППЗМИП идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП, във връзка с чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП вменява на банките задължение за съхраняване на копия от документите за самоличност със снимка на физически лица – клиенти или представители на клиенти. От своя страна нормата на чл.8 от ЗМИП сочи, че банките са длъжни да съхраняват за срок от 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиентите този срок тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите - от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.
Едно от исканията на Р.М.М. към КЗЛД е да извърши проверка на относимите към изнесения от него случай вътрешни правила на банката. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят цели едностранна промяната на условия, които регламентират отношенията му с ОББ. Съгласно закона за задълженията и договорите, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните по договора могат свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Комисия за защита на личните данни не е страна по сключеният между ОББ АД и Р.М.М. договор и няма правомощие едностранно да променя съдържанието му в полза на едната или другата страна по договора. За господин Р.М.М. остава правната възможност да поиска от банката да предоговорят условията по договора, залегнали в Общите условия на банката. Уважаването на това искане на жалбоподателят би означавало превратно упражняване на права и нарушаване на едни от основните принципи на ЗЗЛД, а именно свободата на договаряне между страните. Ето защо това искане е неоснователно, извън компетенциите на КЗЛД и следва да бъде оставено без уважение.
Другото искане на жалбоподателят е Комисия за защита на личните данни да приложи принудителна административна мярка за привеждане на вътрешните правила на банката в съответствие с действащото законодателство. Във връзка с това искане на господин Р.М.М. следва да се разясни от правна гледна точка, понятието и същност на принудителната административна мярка. Принудителната административна мярка /ПАМ/ е вид административна принуда. Другата административна принуда е административното наказание. Като вид административна принуда ПАМ има присъщите характерни белези на административната принуда въобще. В същото време притежава и специфични белези, които и придават собствен правен облик, различен от този на административното наказание.
Административното наказание е мярка за реализиране на юридическа отговорност за виновно извършено административно нарушение. При ПАМ не става въпрос за реализиране на юридическа отговорност. При нея не се изисква задължително състояние на вина у този, към когото ще бъде приложена. Достатъчна е обективната противоправност на деянието. Това означава ,че ПАМ може да се приложи и спрямо юридическо лице и неговото поделение, и спрямо малолетни, и спрямо невменяем. При административните наказания се реализира държавната репресия, изразена в съответен вид административна санкция. Не е така при ПАМ. Тя не е санкция, не е израз на държавно властническа репресия, а е само вид административна принуда без санкционен характер. Тава е така, защото административното наказание е последица от нарушаването на правилото за поведение, визирано в дадена административно правна норма, докато при ПАМ нейното прилагане е израз на правомерно осъществяване на диспозицията на правната норма. В това се състои същностната разлика между двата вида административна принуда.
Другата разлика между административното наказание и ПАМ е правното основание за тяхната реализация. При административното наказание трябва да има виновно извършено административно нарушение и тъкмо като реакция на държавата за това противоправно поведение се налага административната санкция. При ПАМ правното основание е от друго естество - това наистина е правното нарушение, но прилагането и е само във връзка с правното нарушение. Дори когато нарушението е налице, ПАМ се предприема не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от него, с оглед да бъдат те възстановени.
При принудителната административна мярка връзката с правното нарушение може да се изрази в три хипотези. При първата хипотеза има реална опасност да се извърши административно или друго правно нарушение и поради това, за да се осуети неговото извършване, се прилага съответната ПАМ. При втората хипотеза правното нарушение е вече започнало, но още не е довършено и следователно още не е породило докрай своите отрицателни последици. И за да се пресече по-нататъшното развитие на започналото вече правно нарушение, се прилага съответната ПАМ. При третата хипотеза правното нарушение е вече факт, но от него са последвали някакви вреди от материален или морален характер и за да бъдат възстановени нанесените щети на съответните потърпевши, се прилага съответната ПАМ.
Посочените общи характеристики и различия между ПАМ и административното наказание дават възможност в практиката да се прилагат кумулативно и двата вида административна принуда. Това е възможно, когато са налице правните основания деецът да бъде и санкциониран, и да му бъде приложена съответната принудителна административна мярка.
Общата нормативна уредба на ПАМ се съдържа в раздел трети от глава втора на Закона за административните нарушения и наказания.
Административно производство пред КЗЛД по повод жалбата на Р.М.М. е образувано по реда на чл.38 от ЗЗЛД и се развива по реда на Административно-процесуалния кодекс, а не поред на Закона за административните нарушения и наказания. В ал.2 от чл.38 на ЗЗЛД, законодателят е разписал правните възможности на Комисията при постановяването на своя индивидуален административен акт по производство образувано по жалба на физическо лице срещу администратора на лични данни. С решението си по жалба, Комисията може: да издаде задължително предписание, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. В цитираната правна норма не е предвидено прилагането на ПАМ. Предвидените правни възможности на Комисията са в случай, че е констатирано административно нарушение на ЗЗЛД, а в конкретния случай по повод жалбата на Р.М.М. не установено извършено административно нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД. В тази връзка молбата му за прилагане на ПАМ е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата на Р.М.М. е неоснователна и извършеното обработване на свързаните с него лични данни от страна на администратора на лични данни – ОББ” АД е извършено на правно основание, при наличие на условия за допустимост при обработването и при съблюдаване на принципите залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.
С оглед изложеното и на основание чл.10, ал.1, т. 7, чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег.№ Ж 159/02.07.2012г., подадена от Р.М.М. срещу „ОББ” АД, като неоснователна.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба рег. № Ж 159/ 02.07.2012 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings