Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2012 г. » Решение по жалба вх. № 2101/ 23.02.2012 г.

Решение по жалба вх. № 2101/ 23.02.2012 г.

 

РЕШЕНИЕ
№ 2101/2012г.
София, 20.07.2012г.

 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 20.06.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег. № 2101/23.02.2012г., подадена от М.Я.Н. срещу ясла №1 гр.София.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В Комисия за защита на личните данни е постъпил сигнал от М.Я.Н., в който се твърди, че от началото на месец декември 2010г. живее на семейни начала с госпожа Ш., която има дете от първият си брак. Детето посещава детска ясла № 1 в гр.София и тъй като господин М.Я.Н. не е биологичен баща на детето, за да може да го води и взима от детското заведение е попълнил декларация, която съдържа личните му данни, а именно три имена и единен граждански номер.
Господин М.Я.Н. твърди, че яслата е предоставила попълнената от него декларация, на бившия съпруг на жената, с която живее и който е биологичен баща на детето й. Личните му данни са били използвани неправомерно от това лице, което е провело незаконно разследване по негов адрес и се е сдобил с още данни от НОИ и МВР.
Към сигнала като доказателства са приложени: искане от И.А.-Ш. и М.Я.Н. до ДСП „Лозенец” от 20.03.2012г., работен протокол на ДСП „Лозенец” от 20.03.2012г. и жалба А.П.Ш. до Държавна агенция за закрила на детето.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от директора на детска ясла № 1 гр.София.
В изразеното на 10.04.2012г. писмено становище на детското заведение се твърди, че изложените твърдения в жалбата на господин М.Я.Н. не отговорят на обективната истина. Сочи се, че в детската ясна не е подавана, съответно не се съхранява декларация попълнена от името на жалбоподателят, в която да се съдържат негови лични данни. Уточнява се, че съгласно Правилника за вътрешния ред на детската ясла, от И.Ш. , а не от господин М.Я.Н. са били попълнени две декларации, съответно на 30.09.201г. и на 04.01.2011г. декларациите са предоставени с оглед сигурността на децата, като в тях са посочени лицата, който могат да вземат детето от яслата. Във втората декларация, госпожа Ш. е посочила собственоръчно, че синът й А.Ш. може да бъде взиман от детското заведение от лицата И.Р. и М.Я.Н. Жалбоподателят е индивидуализиран единствено и само по двете си имена, посочени в декларацията на госпожа Ш. и това са данните, които се съхраняват в детската ясла.
Директорът на детското заведение, заявява в становището си, че декларацията, в която са посочени имената на жалбоподателят не е предоставяна на трети лица, включително и на лицето А.Ш.
Към становището е приложена като доказателство: декларация от И.Ш. от 04.01.2012г. и декларация от същото лице от 30.09.2010г.
С оглед изразеното становище на ответната страна и приложените към него доказателства, същите са изпратени на жалбоподателят за запознаването им с тях, като му е указано, че не подкрепя с никакви доказателства твърденията, изложени в жалбата си, а същите се опровергават от приложените от ответната страна доказателства. Указана му е доказателствената тежест, като му е разяснено, че в случая, тъй като той се позовава на положителни факти, следва те да бъдат доказани със съответните доказателства. Въпреки указаният срок, господин М.Я.Н. не сочи нови доказателства, освен приложените към жалбата му.
Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Видно от събраните към административната преписка доказателства, неоспорени от страна на жалбоподателят се установява, че детското заведение разполага единствено и само с личното и фамилно име на жалбоподателят, които са предоставени писмено в декларация от госпожа Ш.
Към жалбата като доказателство е приложена жалба от Д.Ш. до Държавната агенция за закрила на детето, като част от текста на жалбата е заличен. В едни от абзаците на жалбата се сочи, че авторът й се снабдил с информация, но не може да се установи по безспорен начин от къде за трите имена и единният граждански номер на господин М.Я.Н. В жалбата като приложения към нея са отразени, че се прилагат следните документи:копие от молба за записване на детето, декларация в детската ясла относно вземането на детето и копие от съдебното решение за развода. От съдържанието на приложенията към жалбата не може да се установи, дали приложената „декларация относно вземането на детето” е тази попълнена от госпожа Ш. с дата 04.01.2012г. или друга. Дори и да се приеме, че това е същата декларация, която е приложена от директора на детското заведение към административната преписка, то видно от нея не се сдържат трите имена и единният граждански номер на жалбоподателя.
В тази връзка, Комисията приема, че за жалбоподателят липсва правен интерес, тъй като детското заведение не притежава информация за него, която може да бъде определена като лични данни, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Двете имена не могат да индивидуализират лицето и в тази насока е и практиката на Комисията, поради което административното производство следва да бъде прекратено на основание чл.38, ал.1 от ППКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.5 от АПК.
На следващо място, Комисията приема, че жалбата е недопустима, тъй като от доказателствата може да се предположи, че физическото лице А.Ш., притежава част от личните данни на жалбоподателя, но той няма качеството на администратор на лични данни. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална представка за образуването на административно производство пред Комисията.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД е изключено от приложното поле на закона, респективно от компетентността на Комисията да разглежда жалби насочени срещу действия по обработване, извършено от физическо лице за негови лични или домашни дейности.
Във връзка с изложеното и на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.5 АПК и чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, Комисията,
РЕШИ :
Обявява жалба с рег. № 2101/23.02.2012г., подадена от М.Я.Н. срещу ясла № 1 гр.София за недопустима и прекратява образуваното административното производство.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд-София град.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба вх. № 2101/ 23.02.2012 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings