Български English Français
Начало » Практика » Решения и становища на КЗЛД по искания за трансфер на лични данни за 2011 г. » Становище на КЗЛД относно искане от заместник-началника на отбраната и председател на Съвместната българо-американска комисия по въпроси, свързани с приложението на Закона за защита на личните данни

Становище на КЗЛД относно искане от заместник-началника на отбраната и председател на Съвместната българо-американска комисия по въпроси, свързани с приложението на Закона за защита на личните данни

 

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

рег. № 8762/2010г. и №11102/2010г.
гр. София 20.05.2011г.

 
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: председател: Венета Шопова, и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 13 април 2011 г. (Протокол № 17), разгледа искане за становище с рег. № 8762/2010г. и рег. № 11102/2010г. от заместник-началника на отбраната и председател на Съвместната българо-американска комисия вицеадмирал М.К. по въпроси, свързани с приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Повод за постъпилото искане за становище са възникнали казуси във връзка с пребиваването на американски въоръжени сили на територията на Република България по силата на Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната.
 
Фактическа обстановка
Съгласно информацията в писмото, спрямо пребиваващите на територията на страната американски въоръжени сили и придружаващия ги цивилен компонент се прилага наказателната и дисциплинарна юрисдикция на САЩ. В процеса по прилигане на споразумението са възникнали въпроси, касаещи извършването на пътнотранспортни нарушения от тези лица, които са предмет на българската административна юрисдикция. В определени случаи обаче извършеното правонарушение се явява и деяние, подлежащо на санкция и съгласно законодателството на САЩ. Предвид това от страна на Силите на САЩ е отправена молба за създаване на механизъм за уведомяване от българските компетентни органи на съответните военни власти на САЩ за тези произшествия., както и за предоставяне на данни за техните извършители-военнослужещи от Силите на САЩ или т.нар. зависими лица-придружаващи ги лица с роднинска връзка.
В искането за становище се посочва, че поставеният въпрос не е уреден изрично в международния договор, на основание на който американските военнослужещи пребивават на българска територия. По време на проведени разговори между българската и американската страна представителите на САЩ са заявили, че при неприемане на предложения от тях механизъм за уведомяване (органите на МВР, констатирали произшествието, да уведомяват органите на Служба „Военна полиция”, които от своя страна да предоставят данните на американската страна), искането за предоставяне на лични данни следва да бъде удовлетворено на основание чл. VII, параграф 6а от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Съгласно цитираната разпоредба, властите на приемащата и изпращащата държава си оказват съдействие при провеждане на всички необходими разследвания на правонарушенията, при събиране и представяне на доказателства, включително изземване/задържане и в някои случаи предаване на предмети, свързани с правонарушението.
 
Правен анализ
Даването на отговор на поставените в искането за становище въпроси изисква извършването на правен анализ на приложимата спрямо конкретния казус международноправна и национално-правна уредба.
1. Международна правна рамка
 Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (Рамково споразумение) е сключено на 28 април 2006г. и е ратифицирано със закон от Народното събрание (обн. ДВ, бр.55 от 2006г.). То урежда рамката на засиленото партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между България и Съединените щати и допълва и конкретизира основните понятия и условия, установени със Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили (ССВС на НАТО), които регулират присъствието на сили на Съединените щати и техните зависими лица на територията на Република България, и в специфични случаи, изрично упоменати в Споразумението, на изпълнители по договори със Съединените щати и техни служители, намиращи се на територията на Република България. Международният договор предвижда, че при необходимост, страните (Правителствата на двете държави) или техните Изпълнителни агенти (Министерството на отбраната за Република България и Департамента по отбраната за САЩ) могат да сключват споразумения по прилагането на Рамковото споразумение. В изпълнение на Рамковото споразумение са сключени 12 споразумения по прилагането му.
Рамковото споразумение регламентира приложимите изисквания спрямо Силите на САЩ във връзка с влизането и напускането на територията на българската страна, движението на въздухоплавателни, плавателни и моторни превозни средства, упражняването на наказателната юрисдикция, поддържането на дисциплина сред членовете на Силите на САЩ, предявяването на искове и освобождаването от данъци, митническите процедури, сигурността и осигуряването на логистична поддръжка, сключването на трудови договори и редица други въпроси, свързани с пребиваването на американските въоръжени сили.
Споразумението изрично предвижда, че за неуредени от него и споразуменията по прилагането му въпроси, се прилага ССВС на НАТО. Последното урежда статута на въоръжените сили на дадена държава-страна по Северноатлантическия договор по време на пребиваването им на територията на друга страна-членка на НАТО.
По силата на Рамковото споразумение Силите на Съединените щати, изпълнителите по договори със Съединените щати и техните служители, както и моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, използвани от или за нуждите на Силите на Съединените щати, имат право на достъп и могат да използват определени съоръжения и обекти на територията на Република България, наречени „договорени съоръжения и обекти”. Международният договор изрично формулира целите на това пребиваване и използване на съоръженията и обектите (чл. IV, пар. 1): подготовка, транзитно преминаване, поддържащи и други свързани с тях дейности, презареждане на въздухоплавателни средства, временна поддръжка на моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, настаняване на личен състав, комуникации и разполагане и развръщане на сили и материални средства, с цел провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор.
Договорените съоръжения и обекти са такива, които са разположени на територията на Република България и са българска държавна собственост. Те са изброени в Анекс А към споразумението : Учебен полигон Ново село, включително складовите съоръжения в Айтос; Военновъздушна база Безмер и Военновъздушна база Граф Игнатиево. В понятието „договорени съоръжения и обекти” попадат също и други съоръжения и обекти, държавна собственост, които могат да бъдат договорени между страните. Освен, че са българска собственост, договорените военни съоръжения и обекти са под командването на силите на Република България (чл.VII от споразумението).
Преди извършване на анализ на поставените в искането за становище въпроси се налага изясняването на няколко основни понятия, използвани в Рамковото споразумение. По смисъла на чл. II, пар.1 от този международен договор “Сили на Съединените щати” означава съвкупността от членовете на силата, цивилния компонент и цялата собственост, оборудване и материали на силите на Съединените щати, намиращи се на територията на Република България. Съгласно определението за “цивилен компонент”, разписано в ССВС на НАТО, то означава цивилния личен състав, придружаващ въоръжената сила на договаряща се страна, който е на работа във въоръжените сили на същата договаряща се страна, и не включва лица без гражданство, граждани на държава, която не е страна на Северноатлантическия договор, нито граждани и лица с постоянно местожителство в държавата, където е разположена въоръжената сила. Рамковото споразумение обаче детайлизира тази дефиниция, като уточнява, че за неговите цели то включва служителите на небългарски и нетърговски организации, които са граждани или обичайно пребиваващи в Съединените щати и не са постоянно пребиваващи на територията на Република България, и които придружават силите на Съединените щати на територията на Република България единствено с цел да допринасят за благополучието, високия дух или обучението на тези сили.
Понятието “цивилен компонент” по смисъла на Рамковото споразумение включва също зависими лица, когато те са наети от силите на Съединените щати или от организациите, споменати по-горе и в член ХХІІІ от споразумението. Български граждани или лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, не се считат за част от цивилния компонент.
Определението “зависимо лице”, освен съпруг(а) на член на въоръжената сила или цивилния компонент или дете на такъв член, зависим от него/нея, по смисъла на член І, параграф 1(c) от ССВС на НАТО, включва също така и член на семейството на член на силата или на цивилния компонент, който по финансови, юридически или здравословни причини зависи и се подпомага от този член, обитава помещенията, заемани от него, и се намира на територията на Република България със съгласието на властите на силата.
Поставените в искането за становище въпроси са свързани с извършването на пътнотранспортни нарушения. Извършването на такива нарушения от дадено лице може да доведе до носенето на наказателна или административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.X от Рамковото споразумение по отношение на упражняването на наказателната юрисдикция се признава особеното значение на дисциплинарния контрол, осъществяван от военните власти на Съединените щати върху членовете на силата и ефекта от този контрол върху оперативната готовност. Със сключването на споразумението българската страна се е съгласила да не осъществява приоритетното си право на наказателна юрисдикция, като е възможно в конкретни случаи от особена важност за българските власти, този отказ да бъде оттеглен и Съединените щати следва да уважат това оттегляне. В този смисъл, ако дадено пътнотранспортно нарушение от член на Силите на САЩ или негово зависимо лице е основание за носене на наказателна отговорност, то по правило се прилага наказателната юрисдикция на САЩ. Независимо от това в Споразумението по прилагане относно процедури при упражняване на наказателна юрисдикция в изпълнение на Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (подписано на 28 февруари 2008г.) са разписани действията, които трябва да бъдат предприети от компетентните български органи в случай на арест и задържане на член на Силите или на цивилния компонент, или на зависимо лице. В тези хипотези незабавно се уведомява офицерът за връзка по правни въпроси на САЩ и най-близката част на Военната полиция на Съединените щати, а при невъзможност - Посолството на Съединените американски щати в Република България. Българската страна е длъжна и своевременно да удовлетвори искането за достъп до арестуваното лице, отправено от офицера за връзка по правни въпроси на САЩ, военното подразделение на Съединените щати или Военната полиция на Съединените щати. В тези случаи на извършени пътнотранспортни нарушения, водещи до наказателноправна отговорност по българското или американското законодателство, предоставянето на информация, в това число и лични данни за лицата, участвали в пътнотранспортно нарушение, би било законосъобразно и в изпълнение на нормативно установено задължение (Споразумението по прилагане относно процедури при упражняване на наказателна юрисдикция) за администратора на лични данни, констатирал нарушението.
По отношение на спазването на военната дисциплина Рамковото споразумение урежда принципа, че военните власти на Съединените щати носят отговорност за поддържането на дисциплината сред членовете на силата. За поддържането на дисциплината на Силите на Съединените щати, военните власти на Съединените щати могат да създават военни подразделения по сигурността на територията на военните съоръжения и обекти, в които са разположени Силите на Съединените щати, съгласно процедури, договорени между военните власти на България и Съединените щати. В този смисъл осъществяването на дисциплинарната юрисдикция е в правомощията на американската страна. Ако съгласно американското законодателство, извършването на пътнотранспортно произшествие е основание за налагане на дисциплинарна отговорност, то изцяло в правомощията на Силите на САЩ е да упражнят своята дисциплинарна юрисдикция.
По отношение на използването на моторни превозни средства Рамковото споразумение установява специални разпоредби относно освобождаването на такива превозни средства, притежавани от член на силата или на цивилния компонент или от зависимо лице, от български пътни такси, български регистрационни или лицензионни такси и други подобни български такси. Съгласно чл.XX българските власти признават регистрацията и лицензирането от военните и гражданските власти на Съединените щати на моторни превозни средства и ремаркета на силата или изпълнителите по договори със Съединените щати, или цивилния компонент или зависимите лица. При поискване от военните власти на Съединените щати, българските власти снабдяват с военни регистрационни номера служебните превозни средства на силите на Съединените щати, които нямат тактико-боен характер, в съответствие с процедурите, установени за българските въоръжени сили, както и с регистрационни номера, които не се отличават от тези, издавани на всички български граждани, за личните моторни превозни средства на членовете на силата, цивилния компонент и зависимите лица. Военните власти на Съединените щати предприемат съответните мерки за безопасност по отношение на моторните превозни средства и ремаркетата, регистрирани и лицензирани от тях или използвани от силата на територията на Република България.
Свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени от военните власти на САЩ на член на силата или на цивилния компонент, се признават за валидни на територията на Р България (чл. XX от Рамковото споразумение). Българските власти признават тези свидетелства за управление на моторни превозни средства при условие, че военните власти на Съединените щати са установили, че освен годността за управление на моторно превозно средство, кандидатите притежават достатъчно знания относно българските правила за движение по пътищата. В тези случаи, международни свидетелства за управление на моторни превозни средства не се изискват.
В Рамковото споразумение също така е разписано, че личните моторни превозни средства на членовете на силата, цивилния компонент, зависимите лица, изпълнителите по договори със Съединените щати и служителите на изпълнителите по договори със Съединените щати трябва да бъдат надлежно застраховани.
Извън горепосочените разпоредби във връзка с ползването на моторни превозни средства, в Рамковия договор липсват конкретни норми относно действията, които следва да се предприемат от двете страни в случай на пътнотранспортни нарушения. Указано е единствено, че вслучаите, в които българските съдилища упражняват юрисдикция съгласно член VІІ от ССВС на НАТО и член Х на Рамковото Споразумение за правонарушения, свързани с управлението на моторни превознисредства, както и в случаите, когато други български органи са компетентни да предприемат мерки спрямо такива правонарушения, по отношение на свидетелствата за управление на моторни превозни средства по този член се прилагат разпоредбите на българското законодателство относно отнемането на разрешителното за управление.
Както Рамковото споразумение, така и ССВС на НАТО са международни договори, които са ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, поради което са станали част от вътрешното право на страната и отговарят на изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Тези споразумения имат предимство пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В тях обаче липсват конкретни разпоредби, задължаващи българската страна да предоставя лични данни на извършители на пътнотранспортни нарушения, когато те са част от Силите на САЩ или техни зависими лица. В този смисъл евентуалното предоставяне на данни от българската страна трябва да се разгледа в контекста на принципите на законосъобразно обработване на данни съгласно Закона за защита на личните данни и императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата.
 
2. Национална правна рамка
Правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на учестниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на тези изисквания се уреждат в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Изчерпателно са регламентирани и задълженията на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие (чл.123). Съгласно чл.125, т. 6 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. В този случай се уведомява служба „Военна полиция” към министъра на отбраната. Силите на САЩ са съюзнически въоръжени сили, тъй като съгласно решение № 1 на Конституционния съд от 04 февруари 2003г. по конституционно дело № 1 от 2003г. “Войските на политически или военен съюз, на държави - членки на този съюз, или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.”
Посочените по-горе служби за контрол към министерството на вътрешните работи и Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната осъществяват контрол по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от ЗДвП и издадените въз основа на него нормативни актове, като налагат и предвидените в закона наказания. В глава седма на ЗДвП са разписани подробно административните нарушения и предвидените за тях санкции. При изпълнение на своите функции определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз; имат право да изземват и задържат съответните документи в допустимите от закона случаи; да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който е под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество; да не допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3 от закона; имат право да отвеждат в поделенията на МВР участници в пътнотранспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието; имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство; да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение (контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение)-чл.165, ал2 от ЗДвП.
Що се отнася до правомощията на Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната, то тя, на основание чл.169 от ЗДвП и чл. 103, ал.2, т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), контролира спазването на правилата за движение от водачи на военни превозни средства и на организираните групи от военнослужещи, а при изпълнение на контролните си функции органите на службата се ползват с всички правомощия на службите за контрол, разписани по-горе, по отношение на военните превозни средства. Служба „Военна полиция” е служба в министерството на отбраната. Функциите й са регламентирани в чл. 102 от ЗОВСРБ. Службата осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на нейните функции.
Видно от искането за становище, американската страна е предложила механизъм за информирането й в случай на извършени пътнотранспортни произшествия, чиито извършители се легитимират като част от Силите на САЩ или техни зависими лица. Предлага се органите на МВР, констатирали съответното произшествие, да уведомяват органите на Служба „Военна полиция”, която от своя страна да предоставя данните за лицата на американската страна.       Предвид компетенциите на службите за контрол към министъра на вътрешните работи и правомощията на Служба “Военна полиция” по ЗДвП е възможно констатирането на пътнотранспортни нарушения, както от едната, така и от другата структура с контролни правомощия по спазването на правилата за движение по пътищата.Липсват, обаче каквито и да било задължения по силата на сключените международни договори за информиране на американската страна за обстоятелствата около възникналите произшествия. Тъй като става въпрос за упражняване на българска административна юрисдикция, в преценката на българските компетентни органи е дали е необходимо и целесъобразно предоставянето на лични данни за членове на Силите на САЩ или техни зависими лица. Цитираният в искането за становище текст на чл. VII, пар. 6а от ССВС на НАТО като основание за получаване на личните данни на американските военнослужещи и зависимите от тях лица гласи : “Властите на приемащата и на изпращащата държава си оказват съдействие при провеждане на всички необходими разследвания на правонарушенията, при събиране и представяне на доказателства, включително изземване/задържане и в някои случаи предаване на предмети, свързани с правонарушението. Предаването на такива предмети може да бъде обусловено от тяхното връщане в срок, определен от предоставилите ги власти.”. Дейността по “оказване на съдействие” обаче не е конкретно дефинирана и точните действия на приемащата и изпращащата държава зависят от спецификите на съответния казус, който изисква осъществяването на съдействие. В този смисъл не може да бъде прието, че “оказването на съдействие” включва и задължение за предоставяне на лични данни.Ако такова предоставяне е наложително с оглед упражняване на правомощия на Силите на САЩ и американската страна докаже неговата необходимост, и доколкото няма специален режим, установен в ратифицираните международни договори, то на общо основание следва да се прилага българското законодателство. Защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, принципите за допустимост на обработването на данните, както и условията и редът за предоставяне на лични данни са регламентирани в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Предоставянето на лични данни на физически лица, членове на Силите на САЩ или зависими лица, представлява “обработване на личните данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
В параграф 1,т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е разписано определение относно предоставянето на лични данни. Това са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.
По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл. 4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни (в случая предоставянето на лични данни във връзка с извършени пътнотранспортни нарушения) се допуска, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно в закона условия за допустимост, а именно:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
Съгласно информацията в искането за становище, липсва съгласие на физическите лица, замесени в пътнотранспортните нарушения, за предоставяне на техни лични данни. Командният характер на отношенията във въоръжените сили и спазването на йерархичната структура обаче не би следвало да бъдат поставени в зависимост от наличието или не на съгласие на лицата за предоставяне на техните лични данни. Ако с факта на извършване на пътнотранспортно нарушение се нарушават както български законови норми, така и разпоредби на американското законодателство, които изискват налагането на санкция от страна на военните власти на САЩ, то упражняването на дисциплинарна юрисдикция на американската страна не би трябвало да зависи от даването на съгласие на лицата. Липсват обаче конкретни текстове в международните споразумения, които да разрешават достъп на Силите на САЩ до данни за техните извършители – американски военнослужещи и техни зависими лица, още повече, че такива пътнотранспортни нарушения могат да бъдат извършени както при изпълнение на служебни задължения, така и не при и по повод изпълнение на служебни задачи. Освен че не е регламентирано правото на американската страна на достъп до лични данни, в международните договори липсват и изрични норми, които да задължават българската страна да предоставя такива данни на чуждите граждани на Силите на САЩ.
От друга страна очевидно е, че Силите на САЩ разполагат с личните данни на членовете на въоръжените си сили, цивилния компонент и зависимите лица във връзка с тяхното пребиваване в Република България. На практика при евентуалното предоставяне на лични данни за тези лица в случаите на пътнотранспортни нарушения американската страна ще обработва данни на граждани, с информация, за които вече разполага. При съответното нарушение просто ще се индивидуализира кой член на Силите или зависимо от него лице е конкретният извършител на транспортното произшествие, както и обстоятелствата около неговото извършване.
Независимо от горното, във връзка с правното основание за получаване на лични данни на извършителите на пътнотранспортни нарушения в конкретния случай, при отчитане на информацията, изложена в искането за становище, приложение би могло да намери разпоредбата на чл.4, ал. 1, т.6 от Закона за защита на личните данни, т.е. обработването на данните е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Необходимо е за целта американската страна да представи информация и доказателство относно наличието на правомощия съгласно американското законодателство на нейните военни власти, на които ще се разкриват данните, във връзка с извършването на пътнотранспортни нарушения на нейни военнослужещи или зависими лица.
Администраторът, който обработва лични данни на физически лица във връзка с възникнали пътнотранспортни нарушения, са органите на Министерството на вътрешните работи или органите на Служба “Военна полиция”. Министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Същият е подал заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и на подържаните от тях регистри при КЗЛД и има издадено удостоверение с идентификационен номер 54149. Заявен е регистър “Контрол над автомобилния транспорт”.
Служба “Военна полиция” към министъра на отбраната е подала заявление за регистрация като администратор на лични данни с № 1075930 и в момента е в процедура по вписване като администратор на лични данни. Заявен е регистър “АИС военнополицейска регистрация”, като е отбелязано, че категориите физически лица, за които се обработват данни, са извършители и потърпевши на престъпления от общ характер и пътнотранспортни произшествия.
Съгласно легалната дефиниция за администратор на лични данни, това е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. Администратор е и физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. Липсва обаче яснота относно статуса на Силите на САЩ съгласно приложимото американско законодателство. В този смисъл, независимо от обстоятелството, че е възможно Силите на САЩ, в хода на изпълнение на техните задължения, да обработват лични данни на физически лица на територията на Република България, остава спорно дали те се явяват администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД във връзка с чл.1, ал.4 от ЗЗЛД, т.3 от ЗЗЛД.
В допълнение, от искането за становище не става ясно дали предоставянето на личните данни ще се извършва на територията на българската държава към Силите на САЩ, пребиваващи на нея или към съответните военни органи в трета страна-САЩ. В случай, че се касае за предоставяне на данни към САЩ, а не към военните органи, намиращи се на територията на Република България, на практика се осъществява трансфер на данни съгласно чл.36а и чл.36б от Закона за защита на личните данни (предоставяне на лични данни на трети лица). Трансферът на лични данни в държава, която не е членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство (т.нар. трета държава) се допуска само, ако тя осигурява адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия. Преценката за адекватността на нивото на защита на личните данни в трета държава се извършва от Комисията за защита на личните данни, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с действието или съвкупността от действията по предоставянето на данните, включително характера на данните, целта и продължителността на обработването им, правната им уредба и мерките за сигурност, осигурени в третата държава. Случаите, в които такова произнасяне на Комисията не е необходимо или в които е допустимо предоставянето на данните, са изчерпателно посочени в чл.36а, ал.4 и ал. 6 от ЗЗЛД.  
 Комисията за защита на личните данни разгледа постъпилото искане за становище на редовно заседание, проведено на 21.07.2010г. С оглед възможността за изразяване на становище на основание чл. 10, ал.1, т. 4 от Закона за защита на личните данни Комисията обаче прецени, че е необходимо представяне на допълнителна информация по поставените в писмото въпроси, както следва:
1. Какъв е статутът на Силите на САЩ съгласно приложимото американско законодателство и каква е тяхната правноорганизационна форма? Имат ли те качеството на юридическо лице или на орган на държавна власт?
2.   Във връзка с искането на американската страна да получава данни за
извършителите на пътнотранспортни нарушения, когато те са извършени от членове на
Силите или техни зависими лица, да се уточни кои са конкретните военни власти на
САЩ, на които е необходимо да бъде предоставена информацията от българските
компетентни органи.
3. На територията на коя държава са разположени военните власти - евентуални
получатели на информацията по т.2?
4.   Да бъде предоставена информация от американската страна относно
наличието на правомощия по закон на Силите на САЩ, респ. военните власти на САЩ-
евентуални получатели на личните данни, във връзка с извършването на
пътнотранспортни произшествия от членове на Силите или зависими лица.
С цел изясняване на поставените по-горе въпроси КЗЛД изпрати писмо с per. №8762/23.07.2010г. до заместник началника на отбраната и съпредседател на Съвместната комисия вицеадмирал М.К. С писмо per. № 11102/11.12.2010r. на вицеадмирал М.К. в Комисията постъпи информация от Щаба на европейското командване на въоръжените сили на САЩ-на английски и български език. В писмото е предоставена следната информация с цел изясняване на поставените от КЗЛД въпроси:
1. Сили на САЩ означава съвкупността от членовете на силата, цивилния
компонент и цялата собственост, оборудване и материали на силите на САЩ,
намиращи се на територията на Република България.
Въоръжените сили на САЩ включват всичките видове въоръжени сили на САЩ, а именно Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, Морска пехота и Брегова охрана. Съгласно Конституцията на САЩ президентът е главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ. В неговите правомощия е издаването на заповед до въоръжените сили, чрез секретаря по отбраната, за изпълнение на дадена цел.
Въоръжените сили на САЩ, респ. Силите на САЩ, имат качеството на държавен орган.
2. Информацията относно извършителите на пътнотранспортни нарушения
следва да се предостави на формированието на Силите на САЩ, което е на територията
на Република България по време на нарушението и чийто член е извършил въпросното
нарушение. При положение, че на територията на България не се намират
формирования на Силите на САЩ, точка за контакт ще бъде Офисът за отбранително
сътрудничество към Посолството на САЩ в София. Офисът е представител на Европейското командване на Силите на САЩ (EUCOM) в България. EUCOMпритежава единното командване и власт върху всички Сили на САЩ, ситуирани в Европа.
3.Формированието на Силите на САЩ, което ще получава информацията, ще се намира на територията на Република България. При положение, че на територията на България не се намират формирования на Силите на САЩ, точка за контакт ще бъде Офисът за отбранително сътрудничество към Посолството на САЩ в София.
4.Формированието на Силите на САЩ, което ще получава информацията, ще бъде това, в което е зачислен и под чието командване се намира лицето, което е нарушило правилата за движение по пътищата. Съгласно правилата и разпоредбите на Силите на САЩ, командирът на това формирование е оправомощен да налага на своите подчинени дисциплинарни и административни наказания и също така да сезира съответните цивилни и военни правораздавателни органи относно извършените криминални престъпления.
При положение, че на територията на България не се намират формирования на Силите на САЩ, точка за контакт ще бъде Офисът за отбранително сътрудничество към Посолството на САЩ в София.
В писмото от Щаба на Европейското командване на въоръжените сили на САЩ, подписано от подп. У.Д.С., е посочено, че американската страна има желание да бъде информирана в случаите, когато всеки един от персонала на Силите на САЩ, включително членовете на Силата, на цивилния компонент, както и зависими лица, са намесени в нарушения на правилата за движение по пътищата, включително свързани с употреба на алкохол нарушения (независимо дали административни нарушения или престъпления по смисъла на българското право), или автомобилни катастрофи.
При анализ на допълнително постъпилата информация може да се направят следните изводи :
1. Въпреки че Въоръжените сили на САЩ, респ. Силите на САЩ, имат качеството на държавен орган, те не отговарят на законовата дефиниция за администратор на лични данни по чл. 3, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.1, ал.4, т.3 от ЗЗЛД. За да имат качеството на администратор съгласно българското законодателство разпоредбата на чл. 1, ал.4, т.3 изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно :
· съответният субект да не е установен на територията на държава-членка на Европейския съюз, нито на територията на друга държава-членка на Европейското икономическо пространство;
· да обработва лични данни;
· за целите на обработване на лични данни да използва средства, разположени на българска територия.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай съгласно чл. IV на Рамковото споразумение Силите на САЩ пребивават на българска територия за подготовка, транзитно преминаване, поддържащи и други свързани с тях дейности, презареждане на въздухоплавателни средства, временна поддръжка на моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, настаняване на личен състав, комуникации и за разполагане и развръщане на сили и материални средства, с цел провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор. Видно от този текст на Рамковото споразумение, използването на средства, разположени на българска територия (в случая договорените съоръжения и обекти) е единствено за тези, изрично разписани в международния договор цели. В този смисъл е и разпоредбата на чл. I на Рамковото споразумение, която разписва предметния обхват и цел на договора:  да създаде необходимата правна рамка за засилено партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между България и Съединените щати и да допълни и конкретизира основните понятия и условия, установени със ССВС на НАТО, които регулират присъствието на сили на Съединените щати и техните зависими лица на територията на Република България.
2. Предоставянето на информация за извършени от персонала на Силите наСАЩ пътнотранспортни нарушения на формированието на Силите на САЩ, което е натериторията на Република България по време на нарушението, респ. на Офиса заотбранително сътрудничество към Посолството на САЩ в София, е действие пообработване на лични данни по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби наЗЗЛД. Съгласно §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД предоставяне на личниданни са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от единадминистратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.
3. Евентуалните основания за обработване на лични данни на извършители напътнотранспортни нарушения от състава на персонала на Силите на САЩ от страна наполучателя на данните са разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.1 и т. 6 от ЗЗЛД. По правилоналичието наоснование подлежи на доказване от страна на администратора, искащ данните и следвада е налично във всеки един момент на обработването на лични данни. В случая американската страна е представила информация относно наличието на основание за получаване на информация относно пътнотранспортни произшествия.
След разглеждане на допълнително постъпилата информация от американската страна и проведеното обсъждане на заседание на 16 февруари 2011г. (Протокол № 8) КЗЛД взе решение, преди произнасяне, по повдигнатите въпроси да бъде изискано становище и от Служба „Военна полиция” – Министерство на отбраната и Министерството на вътрешните работи. В отговор на поставените от КЗЛД въпроси постъпиха писма от служба „Военна полиция” и Министерството на вътрешните работи, както следва:
1. Становището на служба „Военна полиция”, подписано от неговия директор, е постъпило с писмо рег. № 8762/23.02.2011г. Директорът на службата полк. Д.Д. се позовава на разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗЗЛД (същата е в сила само до 01.01.2007г. и вече не се прилага), съгласно която предоставянето на лични данни от администратора на чуждестранни физически и юридически лица или на чужди държавни органи се допуска с разрешение на КЗЛД, ако нормативните актове на страната получател гарантират по-добра или еднаква с предвидената в този закон защита на данните. Изразено е становище, че ако е налице съответно разрешение по чл. 36, ал.1 от ЗЗЛД и постъпи информация от органите на МВР след уточняване и документиране на съответния механизъм за координация и точки за взаимодействие, служба „Военна полиция” би могла да предоставя постъпилите данни за пътнотранспортни произшествия с извършители – членове на силите на САЩ на американската страна.
2. Становище по преписката от страна на Министерството на вътрешните работи е изразено с писмо рег. № 8762/22.03.2011г. (подписано от г-н В.В. – за министър). Съгласно писмото органите на пътна полиция задължително посещават пътнотранспортни произшествия с участие на превозни средства на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на страната или пребиваващи на нея. Цитирани са разпоредбите от Закона за движение по пътищата по отношение на контрола относно спазването на правилата за движение от водачи на военни превозни средства и правомощията на служба „Военна полиция” в тази връзка. Изразено е разбирането, че при запитване от страна на служба „Военна полиция”, МВР има готовност да предостави информация относно конкретно пътнотранспортно произшествие с участието на лица от Въоръжените сили на САЩ.
При анализ на изразените становища от МВР и служба „Военна полиция” се констатира следното :
1. Служба „Военна полиция” има готовност да предостави на американската страна данни относно пътнотранспортни произшествия с извършители – членове на силите на САЩ само при наличие на разрешение за това от КЗЛД. В писмото си службата се позовава на вече не действащ законов текст по отношение на разрешаване предоставянето на данни на трети страни-чл. 36, ал.1 от ЗЗЛД.
2. МВР има готовност да предоставя данни относно пътнотранспортните нарушения с участие на членове на Силите на САЩ само на служба „Военна полиция”, но не и директно на американската страна. Може да се предположи, че това произтича от разпоредбите на Закона за движение по пътищата, разписващи правомощията на служба „Военна полиция” спрямо военните превозни средства.
Изводи
При анализ на цялата постъпила информация и доказателства и при отчитане на приложимите в случая ратифицирани международни договори могат да бъдат направени  следните изводи и обобщения:
Съгласно чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД този закон се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В конкретния случай е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор с предмет „сътрудничество в областта на отбраната” - Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (Рамково споразумение). На основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Самият международен договор в случая не съдържа конкретни разпоредби относно обработването, в т.ч. предоставянето на лични данни, отнасящи се до персонала на Силите на САЩ на американската от българската страна. Най-общо приложение намира текстът на чл. I, пар. 3 от Рамковото споразумение, който предвижда, че силата и нейният цивилен компонент, техните членове, както и зависими лица на тези членове, поемат задължение да съблюдават законите на Република България.
В конкретния случай следва да се вземат предвид специфичният характер на двустранните отношения, военнокомандната структура във въоръжените сили на САЩ и дисциплинарният контрол върху Силите на САЩ, който остава в прерогативите на американската страна. Въпреки че в Рамковото споразумение няма изрични норми, свързани със задължение за българската страна да предоставя лични данни на лица от персонала на Силите на САЩ, на практика става въпрос за обработване на лични данни на лица, които са субекти на американската военна юрисдикция. Не може да се отрече, че в хода на упражняване на военнокомандния и дсциплинарния контрол при обработването на лични данни на персонала на Силите на САЩ в двустранните командни отношения: Сили на САЩ – членове на Силите – следва да се отчитат изискванията на съответното американско военно законодателство и двата международни договора, които регламентират специфичния режим, свързан с пребиваването на Силите в Република България. Самото Рамково споразумение предвижда за неуредените в него и в споразуменията по прилагането му въпроси, да се прилага Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, доколкото последното урежда тези въпроси (ССВС на НАТО). Последното е ратифицирано, обнародвано и влязло в сила (обн. ДВ, бр.121 от 17.12.1997г.). 
В контекста на искането за получаване на информация относно пътнотранспортни нарушения следва да се има предвид и разпоредбата на чл. XXI, пар. 3 а от Рамковото споразумение. Съгласно нея Военните власти на САЩ забраняват управлението на моторно превозно средство на членовете на Силите на Съединените щати, цивилния компонент и зависимите лица в случай на основателно съмнение относно тяхната надеждност или годност да управляват моторно превозно средство. Те разглеждат благосклонно искания, отправени от българските власти, за налагане на такава забрана. Военните власти на Съединените щати уведомяват българските власти относно всяка забрана, направена в съответствие с тази разпоредба, и за всички случаи, при които след налагане на забрана, тази забрана е отменена.
В рамковото споразумение са разписани задължения за американската страна за спазване на определено поведение и зачитане на интересите на българската държава. Съгласно чл. I, пар. 3 от Рамковото споразумение Силата и нейният цивилен компонент, техните членове, както и зависими лица на тези членове, поемат задължение да съблюдават законите на Република България и да се въздържат от всякакви дейности, които са в противоречие с духа на Споразумението. Чл. IV, пар. 1 отбелязва, че достъпа до и използването на договорените съоръжения и обекти става при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България. Предвид това не е без значение за българското общество дали поведението на което и да било лице от персонала на силите на САЩ е съвместимо с духа и философията на ратифицирания международен договор, регламентиращ статуса, правата и задълженията на Силите на САЩ и поетите ангажименти от американската страна. Пребиваването на американски въоръжени сили на територията на Република България за значителен период от време (съгласно Рамковото споразумение този първоначален срок е 10 – годишен, като същият ще бъде продължен, освен ако споразумението не бъде прекратено от някоя от Страните с едногодишно писмено предизвестие до другата Страна по дипломатически път), правомерното или неправомерното изпълнение на техните служебни задължения и зачитането на българското законодателство са въпроси от значим обществен интерес. В тази връзка, по отношение възможността да бъдат предоставяни лични данни на лица от персонала на Силите на САЩ при извършени пътнотранспортни нарушения, може да намери приложение разпоредбата на чл. 36а, ал.6, т. 4 от ЗЗЛД, която установява като самостоятелно правно основание за предоставяне на лични данни в трета държава (каквато се явяват в случая САЩ) наличието на значим обществен интерес. Следва да се има предвид, че при необходимост от трансфер на данни поради значим обществен интерес не е необходимо Комисията за защита на личните данни да извършва преценка на адекватността на нивото на защита в съответната трета държава, респ. не е необходимо изрично разрешение от нейна страна за осъществяване на самото предоставяне на личните данни. 
От гледна точка на защитата на личните данни от българските администратори на лични данни (в случая служба „Военна полиция” и органите на МВР) е необходимо да се отчитат основните принципи на обработване на данните, а именно законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност. Предвид горното, няма пречка, въпреки липса на изрична клауза за предоставяне на лични данни в Рамковото споразумение, информация относно участието на персонал на Силите на САЩ в пътнотранспортни нарушения, съставляваща лични данни (ако такава информация е необходима за упражняването на дисциплинарна и военна власт от страна на съответните командири), да бъде предоставяна на американската страна в изпълнение на чл.VII, пар. 6а от ССВС на НАТО (под формата на оказване на съдействие) и на основание чл.36а, ал.6, т. 4 от ЗЗЛД. Обработването на тази информация от американската страна обаче би било законосъобразно, ако е в изпълнение на правомощия на американския команден състав, произтичащи от американското военно законодателство.За целта американската страна с писмо рег. № 11102/11.12.2010r.е представила информация пред Комисията за защита на личните данни относно наличието на правомощия на военните власти на САЩ за получаване на информация, свързана с извършването на пътнотранспортни нарушения.  
Преценката за наличие на целесъобразност (конкретни, точно определени и законни цели) и отчитане на принципа на пропоционалност (предоставяните данни да са съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват) са в тежест на администратора, предоставящ данните - в случая служба „Военна полиция” или органите на МВР.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното
                                             СТАНОВИЩЕ:
1.  Видно от информацията, представена с писмо рег. № 11102/11.12.2010r.от Силите на САЩ,  изискване на американското законодателство е Силите на САЩ да получават информация за извършени пътнотранспортни произшествия от персонала на Силите на САЩ (членове на Силите, цивилния компонент и техни зависими лица) с цел упражняване на правомощия в тази връзка.
2. Преценката относно целесъобразността от предоставяне на лични данни на извършители на пътнотранспортни нарушения от персонала на Силите на САЩ (членове на Силите, цивилния компонент и техни зависими лица) и пропорционалността на предоставяните данни следва да се прави във всеки конкретен случай от администратора, предоставящ данните (служба „Военна полиция”, органите на МВР).
3. При предоставянето на данни за извършителите на пътнотранспортните нарушения – членове на Силите на САЩ, цивилния компонент или техни зависими лица, не следва да бъдат разкривани лични данни на трети физически лица. Такива могат да бъдат предоставени само с изричното съгласие на третите лица, за които те се отнасят.
4. Няма правна пречка, при изпълнение на изискванията на това становище (т.1-3), в изпълнение на ратифицираните и влезли в сила Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и Споразумение между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили и с цел упражняване на дисциплинарна и военна власт, на американската страна да бъде предоставяна информация, съдържаща лични данни на участници в пътнотранспортни произшествия от личния състав на Силите на САЩ (членове на Силите, цивилния компонент и техни зависими лица) - субекти на военното законодателство на САЩ.
5. Въпрос на механизъм и координация от българска страна е коя компетентна българска структура (органите на МВР или служба „Военна полиция”) да предоставя на американската страна информацията, съдържаща лични данни за физическите лица (членове на Силите, цивилния компонент и техни зависими лица) -субекти на американската военна юрисдикция, участващи в пътнотранспортни нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Изтегли файла Становище на КЗЛД относно искане от заместник-началника на отбраната и председател на Съвместната българо-американска комисия по въпроси, свързани с приложението на Закона за защита на личните данни


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings