Български English Français
Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2008 г. » Становище на КЗЛД относно искане с вх.№ 998/15.07.2008 г. от Миглена Тачева – министър на правосъдието, за становище от Комисията за защита на личните данни по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни.

Становище на КЗЛД относно искане с вх.№ 998/15.07.2008 г. от Миглена Тачева – министър на правосъдието, за становище от Комисията за защита на личните данни по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни.

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
 
ОТНОСНО: искане с вх.№ 998/15.07.2008 г. от Миглена Тачева – министър на правосъдието, за становище от Комисията за защита на личните данни по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни.
 
В Комисията за защита на личните данни е постъпило искане с вх.№ 998/
15.07.2008 г. от Миглена Тачева – министър на правосъдието, с което се обръща към Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ за становище на основание чл.10, ал.1 т.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Искането за становище е относно това има ли нормативно установена забрана Министерството на правосъдието, както и органите на съдебната власт да получат право на достъп до „Национална база данни ГРАО”.
 Законът за гражданската регистрация /ЗГР/ урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак, и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни „Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население”.
Използваният в писмото термин „Национална база данни ГРАО” не съществува като понятие. В Министерството на регионално развитие и благоустройство има Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване/ГРАО/, която администрира Национална база данни „Население”. Възможно е да е отправено запитване относно Национална база данни „Население”.
Предоставянето на достъп до Национална база данни „Население” от страна на МРРБ, в качеството на администратор на лични данни, на друг администратор /в случая Министерството на правосъдието и органи на съдебната власт/ до лични данни на физически лица, съдържащи се в Националната база данни „Население” представлява „Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „Всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като...разкриване чрез предаване.......................предоставяне”.
 По отношение, законосъобразните условия при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни /в случая предоставянето на данни от Национална база данни „Население”/ се допуска, когато е налице поне едно от изчерпателно изброени условия. В чл.5, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирана забраната за обработване на лични данни, които:
1.  разкриват расов или етнически произход;
2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;
3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.
Тази забрана не се прилага при наличието на някоя от хипотезите посочени в ал.2 на чл.5 от ЗЗЛД. Например, когато:
- физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;
- обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
- обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред и др.
 Законът за защита на личните данни третира Министерството на правосъдието, както и органите на съдебната власт като всички останали субекти.
            Съгласно чл.7 от ЗГР данните от гражданската регистрация се предоставят на :
1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси
2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия
3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт
            При наличие на една от предпоставките посочени в закона за гражданската регистрация и условията при които е допустимо обработването на лични данни регламентирани в чл.4 от ЗЗЛД няма пречки за предоставяне на данни от гражданската регистрация.
 
            С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1 т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни да изразява следното
           
СТАНОВИЩЕ
 
Предоставянето на достъп до лични данни от администратора на трето лице /друг администратор/ следва да се извършва съобразно разпоредбите на чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

Венета Шопова /п/

 


Файлове за сваляне

Изтегли файла DOC
Изтегли файла PDF


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings