Начало » Практика » Решения на ВАС за 2011 г. » Решение на Върховния административен съд № 8291/ 13.06.2011 г.

Решение на Върховния административен съд № 8291/ 13.06.2011 г.

 

РЕШЕНИЕ

 8291
София, 13.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, всъдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

 
 

при секретар

Светла Панева

и с участието

на прокурора

Лиляна Кръстанова

изслуша докладваното

от съдията

ИВАН РАДЕНКОВ

 

по адм. дело № 9706/2010.
 
 
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на НАП, против решение №6319/13.05.2010 г., постановено по 
адм. дело № 11031/2009 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 15/08.07.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което обжалваното решение на КЗЛД бъде отменено.
Ответникът - Комисия за защита на личните данни, редовно призована не е представлявана и не е изразено становище по жалбата.
Ответницата С.А.К.-С., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Изпълнителният директор на Агенция по вписванията е изразил становище за основателност на касационната жалба.
 Председателят на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по жалбата.
Процесуалният представител на министъра на финансите е изразил становище за основателност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспореното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на изпълнителния директор на НАП против решение № 15/08.07.2009 г. на Камисията за защита на личните данни. За да постанови този резултат съдът е приел, че КЗЛД е констатирала противоречие между разпоредбите на § 2, ал. 2 от ПЗР на Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) от една страна и тези на § 1, ал. 1, б. "в" от ДР и § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС от друга и прилагайки нормата на чл. 5, ал. 1 от АПК, е постановила обжалваното
решение. Когато норма на подзаконов нормативен акт противоречи на такава от нормативен акт от по-горна степен, задължително се прилага
по-високия по степенакт. Отчетено е и обстоятелството, че ползването на ЕДИНЕН ГР. НОМЕР на дадено задължено по ЗДДС лице в неговия ИН, противоречи на целта, формулирана в чл. 1, ал. 2 от 
ЗЗЛД.
Обжалваното решение е правилно.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на довода на касатора, че КЗЛД е постановила административния акт извън рамките на предоставените й със специалния ЗЗЛД правомощия. С обжалваното решение КЗЛД е дала задължително предписание на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД на НАП при 
осъществяване на правомощието си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от същия закон да 
разглежда актове и дeйствия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица при обработването на личните им данни, които разпоредби изрично са посочени като правно основание на издадения административен акт, поради което и първоинстанционният съд правилно имплицитно е приел наличие на компетентност на административния орган за издаване на акта и нарушение на 
процесуалния закон не е налице.
В случая се касае за въведен по силата на § 3, ал. 4 ПЗР ППЗДДС 
идентификационен код по ДДС, който се състои от единния граждански номер на лицето, упражняващо свободна професия, пред който е поставен знакът „BG”, който идентификационен код е даден при регистрацията по ЗДДС от органите на НАП на физическото лице С.С. По силата на закона посоченото физическо лице, при упражняване професията на нотариус, е длъжна да вписва определения й по този начин идентификационен код във всеки издаден от нея счетоводен документ (фактура), при което единният й граждански номер, който представлява лични данни по смисъла на ЗЗЛД, става достояние на всяко трето лице, ползващо услугите й като нотариус.
Предвид изложените безспорни обстоятелства по казуса, оплакванията в 
касационната жалба за нарушение на материалния закон от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт са неоснователни.
Използването на единния граждански номер на физическото лице за регистрация по ДДС, макар и да е предвидено с подзаконов нормативен акт – Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, представлява обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗЛД под формата на употреба на същите. Тази употреба нарушава изискванията за защита на правата на физическите лица при обработка на личните им данни, тъй като е пряко последвана от разкриването на тези лични данни на неограничен брой трети лица за неопределен времеви период без възможност за контрол. Това неподлежащо на ограничаване и контрол разпространение на единния граждански номер на физическото лице, макар и да е извършено въз основа на нормативен акт, е в 
грубо нарушение на установения със специалния ЗЗЛД режим на защита на личните данни, целта на закона и установените в него гаранции за неприкосновеност на личността и личния живот.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация единният граждански номер е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Следователно той представлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, тъй като е информация, чрез която физическото лице може да бъде идентифицирано пряко и то може да поиска, а КЗЛД е длъжна да приложи предвидения в цитирания закон защитен механизъм на правата на лицето, които в случая безспорно са драстично накърнени, в това число чрез даване на задължителни предписания за използване на регистрацията на лицето по БУЛСТАТ 
при регистрирането му за целите на ДДС, тъй като същата представлява код, който не съдържа лични данни. По този начин се осигурява идентификацията на физическото лице за целите на данъчното облагане и в същото време се гарантира неприкосновеността на личните данни.
В контекста на горното, касаторът неоснователно излага аргументи за незаконна намеса в неговите правомощия в нарушение на чл. 4 АПК. ЗЗЛД е специален закон в областта на защитата на личните данни и като такъв дерогира нормите, регулиращи обществения и стопанския живот, които му противоречат, предвид охраната на основни права на човека като неприкосновеността на личността.
В случая НАП, като администратор на лични данни, събира същите с оглед изпълнението на нормативно установено задължение за извършване на регистрация по ЗДДС и с оглед упражняване на предоставени със закон правомощия. При тази дейност администраторът е длъжен да обработва личните данни при спазване на изискванията по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, както и по силата на чл. 23 от същия закон е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити обработваните от него лични данни от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В същото време чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД и чл. 20, ал. 1, т. 4 от закона предвиждат задължение на администратора на лични данни да предостави на физическото лице получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД всяко физическо лице при упражняване на правото си на достъп до отнасящите се за него лични данни има право да поиска от администратора на лични данни информация за целите на обработване на личните му данни и за получателите или категориите получатели, на които тези лични данни се разкриват.
Обработването на личните данни, единен граждански номер, в случая, под формата на употреба като идентификационен код, има за резултат разпространението и разкриването им, без тези данни да могат да се ползват от защитата по ЗЗЛД, тъй като фактически стават достояние на неограничен брой лица, който не може да бъде предвиден и контролиран съгласно задължението на администратора, поради което е невъзможно същите да бъдат защитени от неправомерен достъп и срещу противоправно използване, разпространение или обработване. В резултат, личните 
данни на лицето, неговият уникален единен граждански номер, с който се 
идентифицира като физическо лице и личност във всички сфери на правния живот е практически незащитимо от използване и злоупотреба, и администраторът на лични данни не може да осигури защитата на обработваните (употребявани) от него лични данни по начина, предвиден в специалния закон, което представлява грубо нарушение на последния и пряко застрашава неприкосновеността на личността.
Предвид и факта, че заинтересованата страна по делото, в качеството й на нотариус, се идентифицира за целите на ДДС и с трите си имена, задължителното посочване на единния граждански номер като идентификационен код по ДДС представлява пълно разкриване на определящите лични данни на лицето, позволява пълното му идентифициране, което съчетано с неограниченото разпространение на 
тези данни позволява незаконната им, дори престъпна употреба и грубо нарушаване на правата на личността, която се оказва незащитена и дори незащитима предвид глобалната употреба на електронните средства за комуникация и размяна на информация. Именно като гаранция срещу такава заплаха чл. 28а ЗЗЛД предвижда право на физическото лице по всяко време да иска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на този закон. В случая употребата на единния граждански номер за 
целите на регистрацията по ДДС, макар и да е предвидена в ППЗДДС, не отговаря на изискванията на ЗЗЛД, както правилно е приел съдът по същество, поради което административният акт законосъобразно е потвърден от съда.
Целите на регистрацията по ДДС не налагат използването на единния граждански номер като идентификационен код, тъй като няма законово обоснована необходимост, която да налага физическото лице да бъде идентифицирано именно по този начин в данъчните правоотношения. Употребата на личните данни по този начин се оказва непропорционална на целите, за които се използват, както и в разрез с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД същите да се обработват законосъобразно и добросъвестно. Това е така, защото администраторът на лични данни, при условие че бе взел предвид изискванията на ЗЗЛД за защита на правата на личността и нейната неприкосновеност би следвало да съобрази изложените по-горе изводи относно необходимостта от защита на единния граждански номер като лични данни и да вземе необходимите законови мерки за отстраняване на противоречието на начина на употребата им с режима за тяхната защита, в това число да инициира промяна на ППЗДДС.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, при съпоставка с изложените съображения от гледна точка на дължимата законова защита на личността. Задължението за неприлагане на ППЗДДС от НАП като администратор на лични данни с оглед спазване на режима на ЗЗЛД преодолява твърденията за евентуално нарушение на Закона за защита от дискриминация, които не са предмет на настоящото производство, както и аргумента, че Законът за регистър Булстат (ЗРБ) позволява употребата на единния граждански номер за 
регистърни цели. Това е така, тъй като КЗЛД в случая, както е приел и 
първоинстанционният съд, е сезиран с конкретен спор за накърняване правата на конкретно физическо лице, комуто се дължи защита с оглед спазването на ЗЗЛД, още повече че действащият ЗРБ в конкретната хипотеза позволява използването на идентификационен код, който не съвпада с единния граждански номер, тъй като е генериран при отменената уредба, в какъвто смисъл е задължителното предписание на КЗЛД. 
Неоснователен е аргументът, че административният акт за издаване на регистрация по ДДС е влязъл в законна сила, тъй като този акт не е предмет на обжалване в случая, а действията на администратора на лични данни, пред когото, видно от данните по делото най-напред е направено искането за съблюдаване на защитата по ЗЗЛД чрез възражение срещу използването на единния граждански номер и същото, макар и основателно, не е уважено, с което администраторът е нарушил 
правата на физическото лице при обработването на личните му данни. 
Доводът, че именно нормативната уредба, която НАП е длъжен да спазва, поставя всички лица, упражняващи свободна професия в състояние на потърпевши от безконтролното разпространение на личните им данни по силата на действащата подзаконова разпоредба на § 3, ал. 4 ПЗР ППЗДДС не може да аргументира отказ от прилагането на режима на защита на личните данни на физическото лице в конкретния случай, при условие че КЗЛД и съдът са сезирани с такова искане. 
Подобен довод е в разрез с конституционните гаранции за правата на личността и с нормите на общностното право, които създават задължение за държавите-членки за хармонизиране на изискванията за защита на личните данни на територията на Европейския съюз, намерили уредба в действащата Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, транспонирана със ЗЗЛД.По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6319/13.05.2010 г., постановено по адм. дело № 11031/2009 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.
 
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Юлия Ковачева

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Таня Вачева
/п/ Иван Раденков
/п/ Соня Янкулова
/п/ Павлина Найденова


Файлове за сваляне

Решение на Върховния административен съд № 8291/ 13.06.2011 г. (DOC)
Решение на Върховния административен съд № 8291/ 13.06.2011 г. (PDF)


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2