Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2010 г. » Становище на КЗЛД относно сайт за безследно изчезнали лица

Становище на КЗЛД относно сайт за безследно изчезнали лица

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
№ 9101/2010 г.
гр. София, 18.10.2010 г.
            Относно: Искане с вх.№ 9101/14.07.2010 г. от Б.Ю. за становище от Комисия за защита на личните данни относно сайт за безследно изчезнали лица - Lipsva.com.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 04.10.2010 г., разгледа искане с вх. № 9101/21.04.2010 г. от Б.Ю., с което се обръща към Комисията с молба за становище на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Искането за становище е по повод на поддържането на сайт за безследно изчезнали лица Lipsva.com.
В писмото си до КЗЛД  г-н Б.Ю. посочва, че живее и учи в Германия, занимава се с граждански инициативи, активен блогър е и работи за стимулиране на държавните институции да публикуват отворени данни със структурирана информация за дейността си. В искането за становище е указано, че през месец март  (не е посочена  година) г-н Б.Ю. е пуснал първата версия на сайт за безследно изчезнали лица – Lipsva.com. Посочено е, че сайтът има три цели - издирване на хора с помощта на мрежа от банери на чужди сайтове, повишаване на разбирането у обществото за проблема, свързан с безследно изчезналите и анализ на данни за разкрити и неразкрити случаи. В искането за становище е указано, че сайтът представлява страница с карта, на която са поставени маркери със снимки на всеки изчезнал. Има списък с изчезналите, различни опции и възможности за сортиране. Уточнява се, че при посещение на сайта, той засича автоматично местоположението на посетителя през услуги на Гугъл Мапс (Google Maps) и фокусира картата с местоположението на всеки посетител и изчезналите близо до него. Пояснено е, че информацията за местоположението на всеки посетител се взима динамично, не се изпраща на сървъра и не се запазва никъде. Указано е още, че след натискане на снимката на даден изчезнал се отваря профилът му с допълнителна информация. В искането се посочва, че информацията (вероятно се има предвид информацията за безследно изчезнало лице) се съдържа във файл в стандартен формат, подходящ за комуникация между машини – JSON. Планира се запазване на данните и в RSS, KML и OWL формати, които имат същата цел. Уточнява се, че към момента се пазят следните данни в системата: име, описание, време на изчезване, местоположение, където личността е видяна за последно – и с думи и с географски координати, допълнителна информация, контакт за обратна връзка, линк с допълнителна информация - сайта на МВР или новинарски сайт, една или повече снимки на изчезналия.
В своето искане г-н Б.Ю. е посочил, че документът с тези данни е публично достъпен и се пази на сървър в България. Уточнява още, че към сайта има блог, където се публикуват новини за разработването му, както и се добавят изчезнали. Посочва се, че към момента се добавя възможност за коментари, сигнали, новини от роднини и за разследването, сметки със специални права за МВР и роднини. Има и формуляр, който “може да се използва от граждани и официални лица за добавяне на съобщение за изчезнал”. Указано е, че целият сайт на проекта заедно с данните на изчезналите, снимките, новините и блога са разположени на хостинг в България – Супер Хостинг.БГ ООД. 
Г-н Б.Ю. посочва, че през месец март (не е уточнено коя година) се е свързал с Г.К., за когото твърди, че е говорител на МВР. Указва, че една от идеите, която се е коментирала, е служители на МВР да въвеждат информация за изчезнали в неговия сайт. Като алтернатива на тази идея г-н Б.Ю. посочва, че към бюлетина на МВР може да се прикачва документ в “някакъв структуриран формат, в който същите данни, да се структурират и така лесно да могат да бъдат автоматично добавяни в Lipsva.com”. Към искането за становище е приложено и писмо от Главна Дирекция „Криминална полиция” – МВР до г-н Б.Ю. по повод изложения по-горе казус. В писмото от Главна дирекция “Криминална полиция” – МВР се цитират чл.155, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в който е установен принцип за защита на личните данни на гражданите, както и чл.159, ал.2 ,т.3 от същия закон, който въвежда забрана за органите на МВР да предоставят на трети лица обработваните лични данни в информационните масиви на МВР. В писмото е посочено, че при необходимост и предвид спецификата на всеки конкретен случай и при спазване на закона, на Интернет – страницата на МВР се публикува информация относно безследно изчезнали и издирвани лица или такава информация се предоставя на медиите.
В искането си за становище г-н Б.Ю. поставя няколко въпроса към Комисията, като следва:
1. До каква степен, в рамките на закон, има ограничения за личните данни на безследно изчезналите що се отнася до този казус?
2. Има ли ограничение , според което МВР няма право да въвежда данни направо в чужди сайтове като Lipsva.com или да я предоставя в бюлетина си в структуриран фомат – като XML формат например?
 3. Каква част от информацията може да бъде запазена след разкриването на такива случаи? Към този въпрос е направено уточнението, че към този момент Lipsva.com изтрива откритите изчезнали от картата и базата си данни, но пази следните данни – пол, възраст, място на изчезване и откриване, изход от разследването - завърнал се, летален край, открит, отвлечен и др., физически белези – коса , очи, височина. Останалите данни като име, снимки, описание, допълнителна информация, контакти и др. се заличават. Указва се, че гореизброените данни се пазят единствено за статистически и географски анализ на предишни случаи с цел превенция и помощ в разследванията.
С писмо изх. № 9101/ 2010г. от КЗЛД е поискано становище по изложения по-горе казус от г-н Цветан Цветанов – министър на вътрешните работи. В искането за становище до МВР са поставени следните въпроси:
1. При отчитане на функционалната и законовата компетентност на МВР, какви са възможностите и формите за сътрудничество между органите на МВР и Б.Ю. във връзка с издирването на безследно изчезнали лица и какъв е редът за неговото осъществяване?
2. Да бъде предоставена на КЗЛД допълнителна информация и разяснения относно условията и критериите, по които органите на МВР преценяват дали дадена информация за безследно изчезнало лице може да бъде оповестена публично и предоставена на медиите или на трето лице? По какви критерии се определят срокът, с изтичането на който се преценява, че тази информация може да бъде оповестена публично чрез медиите или по друг начин, респ. обемът от данни за безследно изчезналите лица, който се публикува?
3. Има ли специфична вътрешноведомствена правна уредба по въпроса, свързана с архивиране на случаите на безследно изчезнали лица, от която да се ръководят органите на МВР? В случай, че такава е налице, същата да бъде предоставена на КЗЛД.
4. Искане за коментар по поставения в писмото на Б.Ю. въпрос относно ограниченията, според които МВР няма право да въвежда данни направо в чужди сайтове или да предоставя информацията в бюлетина си в структуриран формат-като XLM документ .
          С писмо вх. № 9101/03.09.2010 г. от Министерство на вътрешните работи е получена информация по поставените въпроси:
          По въпрос 1 относно възможностите и формите за сътрудничество между органите на МВР и Б.Ю. във връзка с издирването на безследно изчезнали лица и реда за неговото осъществяване е изразено становище, че нормативната уредба не съдържа изрично правно основание за посочената в писмото форма на сътрудничество. Предвид това, че информацията относно изчезналите лица съдържа лични данни, нейното събиране, обработка и обмен се осъществяват съобразно разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовата нормативна уредба.
          Цитирани са разпоредбите на чл.155, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в който е установен принцип за защита на личните данни на гражданите, както и чл.159, ал.2 т.3 от същия закон, който въвежда забрана за органите на МВР да предоставят на трети лица обработваните в информационните фондове на МВР лични данни. Посочено е също така, че обменът на информация се подчинява на предвиденото в законите и органите на МВР не биха могли да предоставят информация извън тяхната функционална и законова компетентност. Казва се също, че, видно от писмото на г-н Б.Ю. и понастоящем той “прекопира” информация, публикувана на страницата на МВР или предоставена на средствата за масово осведомяване и я въвежда в своя сайт.
          По втория въпрос за предоставяне на допълнителна информация и разяснения относно условията и критериите, по които органите на МВР преценяват дали дадена информация за безследно изчезнало лице може да бъде оповестена публично и предоставена на медиите или на трето лице е посочено, че една от целите на оперативно – издирвателната дейност е издирването на безследно изчезнали лица. Съобразно правилата на чл.140 от ЗМВР тя се осъществява посредством различни дейности на полицейските органи и чрез специални способи и средства. Информацията за издирвани безследно изчезнали лица се подава на централни и местни средства за масово осведомяване, освен в случаите, когато това би затруднило дейността по издирването им. Публикуването се осъществява съобразно спецификата на всеки конкретен случай и след внимателна преценка степента на обществен интерес при отчитане баланса между защитата на личните данни и защитата на живота, здравето и други права на лицата. Посочено е също, че в сайта на МВР и средствата за масово осведомяване се публикува само синтезирана информация, а не в пълен обем лични данни за безследно изчезналото лице. Указано е, че в случаите, когато издирването на безследно изчезнали лица е свързано с наказателни производства, се иска разрешение от наблюдаващия прокурор, а когато е в съдебна фаза - от съответния съд.
          По третия поставен въпрос за наличието специфична вътрешноведомствена правна уредба по въпроса, свързана с архивиране на случаите на безследно изчезнали лица, е посочено, че, съгласно вътрешно ведомствената правна уредба, информацията за снетите от издирване лица се съхранява още пет години в база данни за системата, след което се архивира.
          Отбелязано е още, че при осъществяване на оперативно – издирвателната дейност и обработването на свързаната с нея документация се спазват правилата на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и правилника за неговото прилагане, като съхраняването на информацията се подчинява на техните разпоредби.
По четвъртия въпрос е указано, че г-н Б.Ю. и понастоящем „прекопира”  публикувана на страницата на МВР информация и я въвежда в своя сайт. Изразено е становището, че искането на г-н Б.Ю. е насочено по-скоро към това, в бюлетина на МВР да се предоставя информация в определен формат, за да бъде улеснено обслужването на неговия сайт, каквото задължение не бе следвало да се вменява на органите на МВР.
В чл.3 от ЗЗЛД  е разписано, че администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон.  
Законът за защита на личните данни се прилага за обработването на лични данни, когато администраторът на лични данни е:
1.е установен на територията на Република България и обработва лични данни във връзка със своята дейност;
2. не е установен на територията на Република България, но е задължен да прилага този закон по силата на международното публично право;
3. не е установен на територията на държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, но за целите на обработването използва средства, разположени на българска територия, освен когато тези средства се използват само за транзитни цели; в този случай администраторът трябва да посочи представител, установен на територията на Република България, без това да го освобождава от отговорност.
Г- н Б.Ю. посочва, че сайтът Lipsva.com  към момента се разработва единствено от него, същевременно указва, че живее и учи в Германия от седем години и че целият сайт на проекта заедно с данните на изчезналите, снимките, новините и блога са разположени на хостинг в България. Въпреки, че лицето твърди, че понастоящем пребивава на територията на Германия,  данните, които обработва, са на български граждани и сайтът се намира на хостинг на територията на България, поради което Комисията счита, че същият се явява администратор по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
Администраторът на лични данни или негов представител е длъжен да подаде заявление за регистрация и документи по образец, утвърден от комисията, преди започване обработването на лични данни. Администраторът може да започне обработване на данните след подаване на заявлението за регистрация /чл.17 от ЗЗЛД/. Въпреки, че качеството на администратор възниква ex lege, това, което администраторът следва да изпълни в съответствие със законовите изисквания, е да подаде заявление в КЗЛД, в което да посочи конкретно поддържаните регистри, вида на личните данни, законовото основание, целите и начина за тяхното обработване, предприетите технически и организационни мерки за тяхната защита, а също и да спазва реда за обработване и предоставяне на данните. Съгласно чл.163 от Закона за Министерството на вътрешните работи администратор на лични данни по смисъла на закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица. В чл.159, ал.2 т.3 от ЗМВР се въвежда забрана за органите на МВР да предоставят на трети лица обработваните лични данни в информационните масиви на МВР. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.159, ал.7, съгласно която личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
По повод на повдигнатия от г-н Б.Ю. въпрос служители на Министерството на вътрешните работи да въвеждат данни за безследно изчезнали лица директно в „чужди сайтове” и по – конкретно в администрирания от него – Lipsva.com, последният е получил отговор от Министерството на вътрешните работи. В полученото становище от МВР също е цитиран чл.159, ал.2, т.3 от ЗМВР. Посочено е също, че информацията за издирвани безследно изчезнали лица се подава на централни и местни средства за масово осведомяване, освен в случаите, когато това би затруднило дейността по издирването им. Публикуването се осъществява съобразно спецификата на всеки конкретен случай и след внимателна преценка на степента на обществен интерес при отчитане баланса между защитата на личните данни и защитата на живота, здравето и други права на лицата. Посочено е също, че в сайта на МВР и средствата за масово осведомяване се публикува само синтезирана информация, а не в пълен обем лични данни за безследно изчезналото лице. Указано е, че в случаите, когато издирването на безследно изчезнали лица е свързано с наказателни производства, се иска разрешение от наблюдаващия прокурор, а когато е в съдебна фаза - от съответния съд. Посочено е още, че при осъществяване на оперативно – издирвателната дейност и обработването на свързаната с нея документация се спазват правилата на ЗЗКИ и правилника за неговото прилагане, като съхраняването на информацията се подчинява на техните разпоредби.
Относно идеята на г-н Б.Ю. информацията за безследно изчезнали лица да се въвежда в сайта на МВР в определен формат, то начинът на публикуване на информацията за безследно изчезнали лица в официалната страница на Министерството на вътрешните работи следва да се прецени от администратора на лични данни, в случая министъра на вътрешните работи.
По отношение на третия поставен въпрос относно съхранениeто на информация за статистически цели, в Закона за защита на личните данни е посочено, че личните данни, които ще се съхраняват за по – дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица / чл.2, ал.2, т.6/. Няма пречка администраторът на лични данни, в изложения казус г-н Б.Ю., да пази определени данни за статистически цели стига конкретни физически лица да не могат да бъдат идентифицирани.
   С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни да изразява следното
                                               СТАНОВИЩЕ :
             1. Г-н Б.Ю. има качеството администратор на лични данни на основание чл. 3, т.1 от ЗЗЛД и като такъв следва да се регистрира в Комисия за защита на личните данни по повод обработването на лични данни в администрирания от него сайт.
            2. Начинът на оповестяване от страна на органите на МВР на информацията за безследно изчезнали лица и преценката дали тази информация да се въвежда в сайта на г-н Б.Ю. - Lipsva.com. зависи от преценката на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни.
3. Няма пречка администраторът на лични данни, в изложения казус г-н Б.Ю., да пази определени лични данни за статистически цели стига конкретни физически лица да не могат да бъдат идентифицирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно сайт за безследно изчезнали лица (DOC)
Становище на КЗЛД относно сайт за безследно изчезнали лица (PDF)


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings