Решение по жалба с рег. № ППН-01-574/10.08.2020 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател – Венцислав Караджов и членове – Цанко Цолов и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 17.02.2021 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба № ППН-01-574/10.08.2020 г., подадена от М.С.  

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателката посочва, че на 15.07.2020 г. в заседание по гр.д. *** по описа на Районен съд Асеновград, по което е ответник, ищецът Б.Т. представил удостоверение, отразяващо нейните задгранични пътувания.

Удостоверението от 11.06.2020 г. на сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР Пловдив е издадено на Б.Т. като ответник по дело ******* по описа на Районен съд Пловдив. Справка по това дело установила, че жалбоподателката и Б.Т. не са страни по него.

Г-жа М.С. моли за съдействие, за да бъде установено кой, защо и на какво основание е използвал личните ѝ данни, за да бъде издадено въпросното удостоверение.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл. 26 АПК, за започване на производството е уведомен заинтересованият орган – министърът на вътрешните работи, който е администратор на лични данни по смисъла на ЗМВР. Предоставена е възможността по чл. 34, ал. 3 АПК за изразяване на становище с относими доказателства по предявените в жалбата твърдения.

Представител на министъра посочва, че на 10.06.2020 г. в сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР Пловдив е подадено заявление от Б.Т. за издаване на удостоверение с данни от информационните фондове на МВР.

В заявлението се посочва, че г-н Б.Т. желае да му бъде издадено удостоверение, от което да е видно какви задгранични пътувания е извършила г-жа М.С. в периода от 2018 г. до настоящия момент. При подаване на заявлението си г-н Б.Т. представил удостоверение № *****, издадено от РС Асеновград, което му дава право да получи информацията. Видно от съдебното удостоверение, Б.Т. е ищец по гр.д. № ***, по което е страна и жалбоподателката.

Сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР Пловдив издала приложеното към жалбата удостоверение. При изготвянето му е допусната явна фактическа грешка като е записано гр.д. ******* на РС Пловдив, вместо действителното гр.д. *** на РС Асеновград.

На основание чл. 34, ал. 3 от АПК на жалбоподателя също е предоставена възможността да се запознае с изразеното от ответната страна становище и представените доказателства. Предоставен е срок за изразяване на становище, правене на възражение или искане. В законоустановения срок не постъпи становище.

При така установеното КЗЛД разгледа жалбата, като установи следното:

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 29 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и по чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) – налице са данни за жалбоподателя; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл. 27, ал. 2 от АПК.  

Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Една от задачите на КЗЛД по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждане на жалбите е прецесуално развита в чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД – когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане.

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, е законосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Не е спорно, че в РС Асеновград има образувано гр.д. № *** г. между жалбоподателката и Б.Т.

В хода на делото Б.Т. е изискал и получил от съда съдебно удостоверение, по силата не което да се снабди с друго такова от Служба „Български документи за самоличност“ при МВР, от което да е видно кога е влизала и излизала от страната ответницата М.С.

Съгласно чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

Разглежданият случай е именно такъв, поради което за сектор „Български документи за самоличност“, който е в структурата на администратора на лични данни – министъра на вътрешните работи, е възникнало законовото задължение да изпълни разпореденото със съдебното удостоверение. Това прави обработването на личните данни законосъобразно на основание чл. 6, параграф 1, буква „в” от Регламент 2016/679, поради което жалбата се явява неоснователна.  

Представените по преписката писмени доказателства потвърждават становището на министъра на вътрешните работи, че е допусната грешка при изписване на номера на гражданското дело в изготвеното споразумение.

Така мотивирана и на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 38, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни 

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.