Решение по жалба с рег. № ППН-01-51/18.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател – Венцислав Караджов и членове – Цанко Цолов и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 24.02.2021 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба № ППН-01-51/18.01.2021 г., подадена от Е.С.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателката подава настоящата жалба, тьй като в нарушение на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 лицата – Л.Х. и Й.Й., са обработвали – записали, употребили, разкрили чрез предаване, направили достъпни нейни лични данни, с което са нарушени основни нейни права.

Г-жа Е.С. посочва, че след постановено решение на СГС е издаден изпълнителен лист срещу нея в полза на Л.Х. Изпълнително дело срещу нея – изп. дело № ***** по описа на ЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 11.06.2020 г. по молба на Й.Й. – нелегитимно лице, непознатознато за жалбоподателката. С молбата, същият е представил посочения изпълнителни лист и пълномощно от 08.06.2020 г. с нотариална заверка на подписа.

Упълномощеното лице е извън кръга на лицата, които могат да бъдат представители по пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 32 ГПК. Лицето не е родител, дете или съпруг на упълномощителя и не фигурира в списък на действащите адвокати в Република България за 2020 г., обн. ДВ бр. 96 от 06.12.2019 г.

Жалбоподателката счита, че законът не допуска лицето да бъде представител по пълномощие – да образува и да води дела от името на лицето, в чиято полза е изпълнителният лист. Представеното пълномощно е в противоречие с нормата на чл. 32 ГПК и е недействително. Производството по делото е образувано по молба на лице без представителна власт, на нелегитимно лице. Г-жа Е.С. заявява, че не познава това лице, никога не е имала договорни или други отношения с него и не е давала съгласие личните ѝ данни да бъдат обработвани. С иницииране на делото лицето е придобило достъп и разполага и с други нейни лични данни.

За тези обстоятелства жалбоподателката разбрала през месец юли 2020 г., след като научила за образуваното срещу нея изпълнително дело и се запознала с приложените по него книжа след получаването на поискано от нея копие на делото.

Г-жа Е.С. моли да бъде извършена проверка на случая и да бъдат предприети необходимите компетентни действия за защита на личните ѝ данни.

При така изложените твърдения и представените доказателства КЗЛД разгледа жалбата, като установи следното:

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 29 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и по чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) – налице са данни за жалбоподателя; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл. 27, ал. 2 от АПК.  

Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Една от задачите на КЗЛД по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждане на жалбите е прецесуално развита в чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД – когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане.

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, е законосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Съгласието по буква „а” е едно от основанията за събиране и обработване на лични данни. Независимо от факта, че то е посочено на първо място, всички правни основания са алтернативни и равнопоставени, като същите не са подредени в йерархична зависимост. Наличието на което и да е от тях прави обработването законосъобразно.

Видно от представените към жалбата писмени доказателства, срещу жалбоподателката има издаден изпълнителен лист в полза на Л.Х. Последната е упълномощила с нотариално заверено пълномощно трето лице – Й.Й., да образува и да води изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист. Предвид така учредената представителна власт, Й.Й. е подал молба за образуване на изпълнително дело.

Именно обработването на личните данни във връзка с упълномощаването и образуването на изпълнително дело се оспорва от жалбоподателката като незаконосъобразно.

От справка в Регистъра на адвокатурата се установява, че упълномощеното лице не упражнява адвокатска професия. В пълномощното няма данни лицето да е родител, дете или съпруг на упълномощителя. Следователно, упълномощеното лице действително не е от кръга на представителите по чл. 32 от от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В случая обаче представителството не е задължително да бъде по реда на чл. 32 от ГПК. Упълномощаването за образуване и водене на изпълнително производство не съставлява действие на процесуално представителство по смисъла на Глава пета от ГПК (измежду които е и чл. 32), където е уредено процесуалното представителство в съдебни производства. Мотиви в този смисъл се съдържат в Определение № 109/27.01.2010 г. на ВКС, ТК, I Т.О. по ч.т.д № 22/2010 г. Следователно, упълномощаването може да бъде извъшено по общия материалноправен ред на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. В разглеждания случай упълномощаването е по волята на представлявания. В правилата за представителство по чл. 36-43 от ЗЗД няма ограничения относно лицата, които могат да бъдат упълномощени да извършат определени действия.

Предвид горното, налице е легитимен интерес за Л.Х. да бъде изпълнено по принудителен ред чрез образуване на изпълнително дело присъденото в нейна полза в съдебното производство, за което има издаден изпълнителен лист. Фактът, че е налице нормативно установена възможност за упълномощаване на трето лице, което да извърши действията по образуване и водене на изпълнителното дело, обосновават преимущество на легитимния интерес на Л.Х. пред интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни.

Следователно, налице е основанието за допустимост на обработването на лични данни по чл 6, параграф 1, буква „е“ от Регламент 2016/679, поради което жалбата се явява неоснователна.  

Така мотивирана и на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 38, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни 

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.