Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2018 г. » Становище на КЗЛД относно искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодател

Становище на КЗЛД относно искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодател

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № НДМСПО-17-808/17.09.2018 г.
гр. София, 15.10.2018 г.
 
ОТНОСНО: Искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодател.
 
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 10.10.2018 г., разгледа искане за становище от г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Република България, по повод постъпилата до нея жалба във връзка със съществуващия ред за удостоверяване на временна неработоспособност пред работодател. Според гражданина, изпратил жалбата, посочването на конкретното заболяване в болничния лист противоречи на защитата на информацията относно здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето, както и Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка г-жа Манолова иска компетентно становище по случая.
Правен анализ
Законът за здравето (ЗЗдр) е нормативният акт, уреждащ обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите. Издаването на болничен лист е част от медицинската експертиза на работоспособността. Тя включва експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно намалената работоспособност.
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) определя критериите, принципите и реда за извършването на медицинска експертиза. Тя включва и експертиза на временната неработоспособност, която се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии, от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната лекарска консултативна комисия. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение, заради карантина в заведението.
Съгласно чл. 6, ал. 2 НМЕ, отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акт на Министерски съвет. Съгласно чл. 103а от ЗЗдр, органите на медицинската експертиза представят в Националния осигурителен институт (НОИ) данните, съдържащи се в издадените болнични листове, и решенията по обжалването им по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (приета с ПМС № 241 от 04.08.2014 г.) определя реда за представяне от органите на медицинската експертиза в НОИ на данните, съдържащи се в издадените болнични листове и в решенията по обжалването им. Данните, които се съдържат в болничните листове, се представят на НОИ от лекарите/лекарите по дентална медицина или лекарските консултативни комисии. Съгласно чл. 13 от Наредбата, при издаване на болничен лист за временна неработоспособност данните се въвеждат от горепосочените субекти, преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. Приложение № 3 е образец на болничен лист. Един от задължителните реквизити е диагноза на заболяването.
Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните), който се прилага от 25 май 2018 г., е нормативният акт, определящ правилата, свързани със защитата на личните данни на физическите лица при тяхното обработване. Общият регламент надгражда предишния режим за защита на данните, въведен от Директива 95/46/ЕО, транспонирана в българския Закон за защита на личните данни от 2002 г., като в същото време отчита динамиката на развитието на новите технологии и на дейностите по обработка на лични данни.
За да бъде законосъобразно обработването на лични данни, трябва да бъде налице поне едно от условията, визирани в чл. 6, параграф 1, букви „а“ до „е“ от Общия регламент за защита на данните. Във връзка с конкретния случай и въз основа на гореизложеното, е налице нормативно основание по чл. 6, параграф 1, буква „в“ – обработването е необходимо за спазването на законово задължение.
В допълнение, Общия регламент, в чл. 9, параграф 1, въвежда забрана за обработване на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на иднетифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
Горепосоченото не се прилага,когато са налице условията, визирани в чл. 9, параграф 2, букви „а“ до „й“ от Общия регламент. Съобразно фактическата обстановка на конкретния случай, приложима е хипотезата на буква „б“ – обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовато право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективната договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните.
 Обработването на специални категории данни става при наличието на подходящи гаранции за защитата на личните данни. Такива данни могат да се обработват за здравни цели тогава, когато се гарантира качеството на процедурите, свързани с уреждането и получаването на обезщетения в системата на здравното осигуряване. Това включва и обработването, което се извършва от компетентните органи (НОИ), във връзка с реда за удостоверяването на временна неработоспособност.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 58, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на лични данни прие следното 
СТАНОВИЩЕ:
Посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, параграф 1, буква „в“ от Общия регламент, респективно условие по чл. 9, параграф 2, буква „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.
 
    ЧЛЕНОВЕ:
    
   Цанко Цолов /п/
       Цветелин Софрониев /п/
       Веселин Целков /п/

 


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно искане от Омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодател


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2