Начало » Практика » Решения на ВАС за 2009 г. » Решение на Върховния административен съд №7961/ 16.06.2009 г.

Решение на Върховния административен съд №7961/ 16.06.2009 г.

 

РЕШЕНИЕ

№ 7961
София, 06/16/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ

 
 

при секретар

Станка Чолакова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдията

ГАЛИНА ХРИСТОВА

 

по адм. дело № 12898/2008.
 


            Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по жалба на П.И.И. от град Р. против решение №32/27.06.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните разпоредби на закона – чл. 30 от ЗЗЛД. Въз основа на това се пледира отмяна на оспорвания административен акт и връщане на делото за продължаване на административнопроизводствените действия.
            Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалният си представител юрк. Крумова, оспорва изцяло доводите на жалбоподателя като пледира жалбата да бъде оставена без уважение. На съдебното заседание, проведено на 25.05.2009 г., са представени писмени бележки, съдържащи подробна аргументация относно доводите на ответника.
            Заинтересованата страна – „СТМ М.В.” ООД, не се представлява.
            Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД, счита същата за допустима, разгледана по същество за основателна.
            С оглед събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
            Със заявление от 25.01.2007 г. П.И.И. е предявил искане с правно основание чл. 28 от ЗЗЛД пред „СТМ М.В.” ООД да му бъде предоставен достъп в писмена форма до следната информация: дружеството има ли регистрация по реда на ЗЗЛД като администратор на лични данни към 16.01.2007 г.; с какви лични данни на И. разполага, обработва ли ги, с каква цел и как; на кои лица са разкрити личните му данни и списък на служителите в дружеството, имащи достъп до личните му данни.
            Установено е по делото, че по така направените искания за достъп липсва отговор от страна на адресата на исканията, както в срока по чл. 32 от ЗЗЛД, така и към настоящия момент.
            Административното производство пред КЗЛД е започнало по жалба с рег. инд. № Ж-32 от 30.04.2008 г. подадена от П.И., с която на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, е сезирал Комисията за нарушаване правото му на достъп до отнасящи се до него лични данни от страна на „СТМ М.В.” ООД. Комисията е разгледала жалбата на И. като в две поредни заседания - на 18 и 27 юни 2008 г., е обсъдила представените от страните становища и данни по преписката, а на второ свое заседание, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД, с мнозинство от три на два гласа, е приела оспорвания в настоящото производство административен акт.
            Видно от мотивите на решението, административния орган е приел, че П.И. е упражнил по недопустим начин правото си на достъп по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като заявлението му няма за адресат лицето Б.М., в качеството й на управител на „СТМ М.В.”ООД. От това обстоятелство е изведен и извода, че не е налице твърдяното от страна на И. нарушение на правата му по чл. 26 от ЗЗЛД от страна на "СТМ М.В.” ООД.
            От така приетото, настоящият съдебен състав намира, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в съответната писмена форма, но същото е постановено в нарушение на чл. 28 и 30 от ЗЗЛД.
            Съгласно чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26 от ЗЗЛД, дадено физическо лице по всяко време има правото да поиска от администратора на личните данни достъп до отнасящата се до него информация за личните му данни, съобразно характеристиките й, изрично упоменати в т. 1-3 на чл. 26, ал. 1. От своя страна чл. 29 и 30 от ЗЗЛД, регламентират реда за упражняване на правото по чл. 26 от ЗЗЛД, а именно: физическото лице, лично или изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно, следва да подаде до администратора на личните данни писмено заявление, чийто реквизити са името, адреса и други данни за идентифициране на съответното физическо лице, описание на искането, предпочитана форма за предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД, подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а ако заявлението е подадено чрез пълномощник и нотариално завереното пълномощно.
            С оглед на изложеното доводът на административния орган, че П.И. не е упражнил по надлежния ред правото си по чл. 26 от ЗЗЛД спрямо „СТМ М.В.”ООД, тъй като писменото заявление към датата на подаването му не е адресирано конкретно до лицето, изпълняващо функциите на управител на дружеството е несъстоятелен, тъй като не намира опора в приложимия материален закон. Както беше посочено по – горе заявлението се подава (адресира) до администратора, без да се прави разлика от неговата правосубекност – физическо или юридическо лице, орган на държавната власт или местното самоуправление, както и начина на неговото представителство. По делото няма спор, че заявлението като адресат е посочен управителя на дружеството, но този факт следва да се тълкува единствено в полза на заявителя, тъй като е отправено до управителния и представителен орган на дружеството, което от своя страна като администратор на лични данни е страна в правоотношението между него и лицето, чийто данни то обработва.
            Трябва да се обърне внимание и на мотивите на административния орган, че към датата на подаване на заявлението управител на дружеството е Б.М., а не посоченото от заявителя лице В.М. На първо място, в случая обстоятелството кое е конкретното лице или лица управляващо/и дружеството е неотносим по изложените по-горе съображения и поради иначе възприемания от органа факт, че задължен субект за осигуряване на достъп по чл. 26 от ЗЗЛД е администратора, а не представителните му органи, а на второ - в хода на делото не бяха представени доказателства, установяващи представителната власт на дружеството респ. нейната промяна респ. това твърдение на административния орган е недоказано.
            Доводите изложение от процесуалния представител на ответника (в представените писмени бележки) и касаещи правното положение на „СТМ М.В.”ООД, не като администратор на лични данни, а като субект „обработващ лични данни” по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, са в противоречие с извода на КЗЛД (стр. 3 от решението, абз. първи), че на основание чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД процесното дружество е администратор на лични данни, поради което не следва да бъдат обсъждани като неотносими, тъй като се извън предмета на доказване по делото.
            Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК Върховният административен съд, III отделение,
 
РЕШИ:
            ОТМЕНЯ решение № 32/27.06.2008г. на Комисията за защита на личните данни и ВРЪЩА административната преписка на Комисията за защита на личните данни за произнасяне в 14-дневен срок, съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.
 
 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Веселина Кълова

 

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Галина Христова
/п/ Тодор Петков


Файлове за сваляне

DOC
PDF


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings