Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2016 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-194/2016 г.
гр. София, 04.11.2016 г.

 
Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 06.10.2016 г. обективирано в протокол № 51, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г. подадена от Б.П.С. и М.Б.С. представлявана от Б.П.С. срещу В.В. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г. е твърдението на Б.П.С., лично и като упълномощен представител на дъщеря си М.Б.С., че „съседът В.Т.В. живущ на адрес: ***** е монтирал камери на собствените му обекти в сградата с горецитирания адрес като обхватът на видеонаблюдението включва заснемане на частни обекти в същата сграда без да е налично съгласието“ на жалбоподателя и семейството му.
В тази връзка г-н Б.П.С. счита, че извършваното видеонаблюдение нарушава правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) с оглед което е заявено искането за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
С писмо № П-5935/05.08.2016 г. на КЗЛД е изпратено до В.В. заверено копие на жалба № Ж-194/16.05.2016 г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
Предвид задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение от 14.09.2016 г. относнодопустимостта на жалбата предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД срок. 
С посоченото произнасяне жалба № Ж-194/16.05.2016 г. е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство: жалбоподател –Б.П.С.; ответна страна – В.В. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
Предвид изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и на основание Заповед № РД-14-251/19.09.2016 г. на Председателя на КЗЛД е извършена проверка, обективирана в констативен акт № КА-493/28.09.2016 г.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби КЗЛД се произнесе с решение по същество на жалбата предвид изложените по-долу мотиви.
В изпълнение на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Видно от съдържанието на констативен акт № КА-493/28.09.2016 г. „на посочения в жалбата адрес се намира 7 (седем) етажна жилищна сграда, състояща се от два входа. Установи се, че за целите на охранителна дейност и съгласно решение на около 80 % от живущите във вход А на сградата, същите са изградили със собствен труд и с финансови средства на В.В. система за видеонаблюдение, състояща се от 3 (три) броя видеокамери, записващо устройство (DVR-видеорекордер) и монитор.
Първата камера е разположена над вратата на гараж, собственост на В.В., от задната страна на сградата. След оглед на вътрешността на гаража се установи, че камерата е свързана само към електрическата мрежа, но не и към видеорекордера и монитора, вследствие на което същата не осъществява видеозаснемане, видеопредаване и видеозапис на кадри към момента на проверката. Втората и третата камери, осъществяващи видеонаблюдение, са инсталирани и заснемат фоайето (партерния етаж) и част от стълбището във вход А на процесната сграда, като същото позволява идентификация на преминаващи през обхвата им физически лица.
Посредством DVR-видеорекордера, системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от около 20 дни. След запълване на паметта (200GB) на видеорекордера, старите записи автоматично се изтриват.
Видеорекордерът и мониторът се намират в изолирано помещение, на партерния етаж във входа на жилищната сграда, където се намират и електромерите на същата и са заключени в метален шкаф с катинар, достъп до който има господин В.В. и другите членове на управителния съвет. Не е налице възможност за отдалечен достъп до видеокадрите“.
В жалбата се твърди също, че в горния ляв ъгъл на входната врата към апартамент № 72 в същата сграда, собственост на ответника В.В., има монтирана видеокамера, насочена и към входната врата на съседния апартамент № 71, собственост на дъщерята на жалбоподателя.
След извършен оглед от страна на проверяващия екип се установи, че действително над входната врата на апартамент № 72 има монтирана видеокамера която е насочена и заснема етажната площадка, включително и част от входната врата на апартамент № 71. Същата е свързана към телевизор, разположен в жилището на В.В. и изходящият образ от камерата се наблюдава през телевизора в реално време от семейство В.В.и с придадено качество на видеодомофон. Не се установи наличие на записващо устройство, посредством което да се осъществява видеозапис на кадрите от описаната камера.
По настояване на ответника В.В., проверяващият екип извърши оглед на фасадата на сградата, от лявата страна на вход А, над магазин, в резултат на който се установи наличието на камера за видеонаблюдение, която по данни на В.В. е инсталирана от жалбоподателя Б.П.С. над неговия магазин. Същата е насочена към прилежащи общи части на жилищната сграда.
На видни места, на входа на жилищната сграда и на вратата на апартамент № 72, има поставени информационни табели, предупреждаващи за осъщестяваното видеонаблюдение.
За документиране на резултатите от проверката и в присъствието на В.В. бяха снети 7 (седем) броя графични изображения от системата за видеонаблюдение, описани в констативния протокол и приложени в настоящия констативен акт“.
Предвид изразено от ответната страна становище се разглежда писмо № С-776/ 26.09.2016 г.
В същия документ В.В. посочва, че „написаното не отговаря на истината; видео системата е монтирана от управителния съвет със съгласието на всички живущи във вход А и никой не е възразил за това пред управителния съвет на етажната собственост“.
В тази връзка и като управител на етажната собственост, за което към становището е приложено писмо от СО – район „Илинден“, г-н В.В. посочва, че е „изпълнил желанието на живущите в сградата включително и на г-н Б.П.С. да бъде монтирана система за видеонаблюдение във входа на сградата и на подходите към него“.
В подкрепа на горното към становище № С-776/26.09.2016 г. са приложени протоколи № 6/22.06.2015 г. и № 7/06.11.2016 г. от заседания на управителния съвет на етажната собственост и от проведеното общо събрание на 19.05.2016 г. Ответната страна уведомява, че видно от същите документи, и по-конкретно „в т. 5.2 от протокола на общото събрание е описано подробно защо е монтирана видео системата, г-н Б.П.С. е присъствал и даже е гласувал с „Да“ за въвеждане в действие на входна домофонна звънчева инсталация и монтаж на видеонаблюдение, монтирано пред входа“.
Вследствие от решението на общото събрание на етажната собственост, проведено и гласувано, видно от протокол от 19.05.2016 г., „съгласно приложената таблица – графа № 6 на база присъствие и упълномощаване с кворум от 78.76% идеални части от общите части на етажната собственост на вход А на сградата“ са монтирани три броя видеокамери.
Ответната страна уточнява, че целта на монтираните камери за видеонаблюдение е предотвратяване на нарушения и престъпления на територията на етажната собственост с обхват подхода към партерния етаж и парко местата, които са етажна, а не частна собственост. В тази връзка, видно от т. 5.2 от протокола от 19.05.2016 г. на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата се установява, че „М.А. уведомява членовете на ЕС, че във връзка с инцидент – влизане с взлом и кражба в ап. 52 на 19.10.2015 г. е настояла пред УС на ЕС да се вземат мерки, с цел опазване на имуществото на собствениците като е предложила пред УС монтиране на видеонаблюдение във входа“.
По повод горецитираното искане на собственика г-жа М.А., са проведени заседания на управителния съвет на етажната собственост, обективирани в протоколи № 6/22.06.2015 г. и № 7/06.11.2016 г., с които е взето решение от членовете му, гласувано и прието впоследствие и на общото събрание на етажната собственост от 19.05.2016 г., за „монтиране на три броя камери и видео записващи устройства, които да се монтират така, че да наблюдават площадките пред и зад входната врата, и пред асансьора“.
Видно от приложенията към становище № С-776/26.09.2016 г. под т. 4 на същото е приложено копие от протокола от проведеното общо събрание на 19.05.2016 г. с присъствен списък и таблица с гласуването по точките от дневния ред.
За сведение се отбелязват и други приложени документи от страна на г-н В.В., от които се установяват проблемните отношения между страните, а именно: копие на жалба от Б.П. срещу В.Т.В. до местоработата на г-н В.В. – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и като последица от нея – тъжба от В.Т.В. срещу Б.П.С. заведена с вх. № 55761/11.07.2016 г. по описа на Софийския районен съд. 
Във връзка с приложението на материалния закон, след изяснената фактическата обстановка, се акцентира върху режима на етажна собственост, регламентиран с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД.
В конкретния случай и с оглед приложението на ЗУЕС се разглежда законовото основание на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД – обработването е в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни. 
При извършваното видеонаблюдение чрез монтираните „3 броя камери и видео записващи устройства, които да се монтират така, че да наблюдават площадките пред и зад входната врата, и пред асансьора“ – протокол № 6/22.06.2015 г., протокол от 19.05.2016 г. се анализират разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. а/ и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на общото събрание, като орган на управление на етажната собственост.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. а/ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. д от ЗУЕС общото събрание приема решения и за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата.
Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на сградата на собствениците, имащи право на глас.
Във връзка с установяване спазването на посоченото законово изискване, като едно от основанията за допустимост на обработването на личните данни, се прави изводът за законосъобразност на извършваното видеонаблюдение предвид взетото решение на представителите на етажната собственост с мнозинство 78.76% съставляващо и осигурения кворум. Прави се отбелязването, че установяването на истинността на документ, в случая решението на общото събрание на етажната собственост, е извън правомощията на административния орган и е от компетентността на съответния съд.
По отношение на извършваното видеонаблюдение посредством камерата монтирана над входната врата на апартамент № 72, собственост на В.В., за която се установи от извършената проверка, че е насочена и заснема етажната площадка, включително и част от входната врата на апартамент № 71, собственост на жалбоподателката М.Б.С., надлежно представлявана в производството от баща си Б.П.С., се разглежда разпоредбата на чл. 1, ал. 9 от ЗЗЛД.  
В случая е относимо произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-212/13 с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл. 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.
Съобразно посоченото произнасяне обвързващо съответния национален съд, който го е сезирал по конкретното дело, институциите на Европейския съюз и държавите-членки, като всички са задължени да тълкуват правната норма точно в смисъла, в който е произнасянето на Съда на Европейския съюз се налага изводът за едно по-стеснено разглеждане на изключението в чл. 1, ал. 9 от ЗЗЛД.
Предвид изложеното се прави заключението, че в случаите когато видеонаблюдението обхваща публични места и видеокамерите са монтирани извън собствеността и личната сфера на физическото лице видеонаблюдението не може да счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“ по смисъла на чл. 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46, предвид което жалбата в тази й част се явява основателна поради липсата на съгласие на М.Б.С. за извършване на видеонаблюдение с установения параметър на камерата, обхващащ входната врата на г-жа М.Б.С.
Същевременно се цитират принципите регламентирани в чл. 28 и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България за лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и налагащата се актуалност на въпросите свързани със спокойствието, здравето и живота на личността в съвременната действителност се намира за все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
В този смисъл се приема виждането, че с издаването на задължително предписание на ответната страна за промяна на обсега на камерата монтирана на входната врата на апартамента на г-н В.В., по начин да не заснема общи части на етажната собственост, включително апартамента на М.Б.С. се постига целта на закона.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
1. Отхвърля като неоснователна жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г. подадена от Б.П.С. и М.Б.С. срещу В.В. по отношение на извършваното видеонаблюдение чрез три броя видеокамери монтирани след решение на общото събрание на етажната собственост поради установената допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС вследствие на което е налице допустимост на обработването на личните им данни в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. Уважава като основателна жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г. подадена от Б.П.С. и М.Б.С. срещу В.В. в частта й свързана с извършваното видеонаблюдение от камерата монтирана над входната врата на апартамента на г-н В.В. заснемаща части от етажната собствeност, включително апартамента на г-жа М.Б.С., съобразно установената по-горе фактическа обстановка поради нарушаване на принципа регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД личните данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
3. Във връзка с т. 2 от настоящото решение издава задължително предписание на В.В. в едноседмичен срок от влизане в сила на решението да промени обсега на камерата по начин да бъде преустановено заснемането на апартамента на г-жа М.Б.С., за изпълнението на което да уведоми комисията с представянето на съответни доказателства. В случай на неизпълнение на задължителното предписание е налице предпоставката за налагане на глоба на физическото лице.
  
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-194/16.05.2016 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings