Български English Français
Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2016 г. » Становище на КЗЛД по въпроси, свързани със заличаване на имена и подписи на служители от административни структури при публикуването им за свободен достъп в интернет

Становище на КЗЛД по въпроси, свързани със заличаване на имена и подписи на служители от административни структури при публикуването им за свободен достъп в интернет

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П – 740/02.02.2016 г.
гр. София, 11.03.2016 г.

ОТНОСНО: Въпроси, свързани със заличаване на имена и подписи на служители от административни структури при публикуването им за свободен достъп в интернет.

 

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолови Мария Матевана заседание, проведено на 09.03.2016 г., разгледа преписка с рег. № П – 740 от 02.02.2016 г. по искане на г-н П.Ц. Същият поставя въпроси, относно чл. 2 от Закона за защита на личните данни, а именно приложимо ли е заличаването на имена и подписи на служители от административни структури при сканиране на документи и публикуването им за свободен достъп в интернет. В случай, че вече са публикувани свободно в интернет документи, съдържащи незаличени данни, това нарушение ли е на разпоредбите на ЗЗЛД.
Г-н П.Ц. е приложил към искането си Протокол № 3/03.04.2015 г. на Агенция за държавна финансова инспекция.
 
Правен анализ по отношение на искането за становище:
С чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Безспорно е, че имeната на служителите от административните структури в съвкупност с тяхното професионално качество, а също така и подписите на същите, позволяват идентифицирането на конкретните физически лица и поради това попадат в обхвата на посочената дефиниция и могат да бъдат определени като лични данни.
При обработването на лични данни следва да се спазват разписаните в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи:
1. да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица. 
Едновременно с посоченото по-горе, за да е налице законосъобразност на обработването, е необходимо наличието поне на едно от посочените условия за допустимост на обработването на лични данни, съгласно алтернативните предпоставки, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.
Седемте хипотези, които са разписани в закона са алтернативно посочени. За да се прецени, съществува ли основание за обработване на лични данни, е необходимо да се изясни фактическата обстановка по всеки конкретeн случай.
В конкретно разглеждания случай, предмет на анализа е принципа за публичност и прозрачност.
Реализирането на практика на принципа за публичност на обществената поръчка може да въздейства по два начина, от една страна – от обществото към административните органи за по-справедливо и законосъобразно осъществяване на тяхната дейност, а от друга – информация за обществото относно взетите от администрацията решения по отделни обществени поръчки. Принципът за публичност спомага за укрепване на законността в обществото, за повишаване на юридическата култура на гражданите и засилване на общественото доверие по вземане на решения от страна на административните органи.
Съгласно разпоредбите на чл. 22б от Закона за обществените поръчки (отм. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари2016 г.) и чл. 42 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), възложителите са длъжни да поддържат профил на купувача, който представлява обособена част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 2, т. 7 от ЗОП (отм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016 г.) предвижда, че впрофила на купувача се публикуват под формата на електронни документипротоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурите заедно с приложенията към тях. Същото задължение за възложителя е предвидено и в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗОП (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), съгласно която впрофила на купувача се публикуват под формата на електронни документи протоколите и окончателните доклади на комисиите за провеждане на процедурите.
В документите, които се публикуват в профила на купувача, се заличава информацията, за която участниците са приложили декларация за конфиденциалност, както и информацията, която е защитена със закон. На мястото на заличената информация се посочва правното основание за заличаването – чл. 22б, ал. 3 от ЗОП (отм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016 г.) и чл. 42, ал. 5 от ЗОП (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).
Наличието на лични данни, в частност имената на физическите лица, в конкретни документи, особено когато те са общодостъпни в интернет пространството, създават предпоставки за създаване на нежелани профили на въпросните лица, в следствие на автоматичното обработване, най-често от страна на доставчиците на услугата търсене в интернет. Не е изключено подобни профили да се използват и с други цели, за които лицата нямат информация и за които не са имали възможност да изразят своето съгласие.
В съответствие с чл. 34а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, физическото лице, за което се отнасят данните, има право да възрази пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това.
Задължение на администраторите на лични данни е да предоставят гаранции за неприкосновеността на личния живот, като предприемат подходящите технически и организационни мерки за защита на данните от незаконосъобразно разпространение. Съществуват различни техники, които позволяват публикуването на административните актове по начин, който да съответства на изискванията на ЗЗЛД, като например анонимизирането и псевдонимизирането на имената, както и заличаване на подписите, съдържащи се в публикуваните административни актове.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното
 СТАНОВИЩЕ:
Публикуването на документи, в изпълнение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки (отм. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г.) и Закона за обществените поръчки (обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), съгласно които възложителите са длъжни да поддържат профил на купувача, като част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност, следва да се извършва при спазване на Закона за обществените поръчки и Закона за защита на личните данни, по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях, както и положените от тях подписи, освен ако лицата не са предоставили съгласие за публикуване на личните си данни. В този смисъл е трайната практиката на КЗЛД, както и на съдилищата при публикуване на съдебни актове.
В случай, че актовете публикувани в интернет, съдържащи незаличени данни, тези данни следва да бъдат заличени по подходящ начин или актовете свалени от електронното публично пространство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Изтегли файла Становище на КЗЛД по въпроси, свързани със заличаване на имена и подписи на служители от административни структури при публикуването им за свободен достъп в интернет


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings