Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2016 г. » Становище на КЗЛД относно приложението на ЗЗЛД при съобщенията за средствата за масово осведомяване, предоставяни от съдилищата

Становище на КЗЛД относно приложението на ЗЗЛД при съобщенията за средствата за масово осведомяване, предоставяни от съдилищата

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № ЗАП-2 / 2016 г.
гр. София, 08.02.2016 г.

 

ОТНОСНО: Приложение на ЗЗЛД при съобщенията за средствата за масово осведомяване, предоставени от Апелативен съд – Велико Търново.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 03.02.2016 г., разгледа преписка с вх. № ЗАП-2/08.01.2016 г. от г-н П.К. – експерт „Връзки с обществеността“ в Апелативен съд - Велико Търново и г-жа Д.У. – Съдебен администратор в Апелативен съд – Велико Търново. Въпросите в искането се отнасят до приложението на Закона за защита на личните данни при изготвянето и предоставянето на съобщения, касаещи наказателни дела, на средствата за масово осведомяване, а именно:
1. Допустимо ли е прессъобщенията до средствата за масова информация, касаеща наказателни дела от общ характер, да съдържат собствено и фамилно име на подсъдимия по делото, по което се предоставя информация, както и неговата година на раждане?
2. Приложими ли са в тези случаи разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от Закона за защита на личните данни, доколкото по смисъла на ЗЗЛД, Апелативен съд Велико Търново е администратор на лични данни?
3. От значение ли е за предоставяната информация дали делото се разглежда публично (при открити врати)?
Във връзка с искането си г-н П.К. и г-жа Д.У. се позовават на практиката на КЗЛД, според Решение 33 от 27.05.2009 г. на КЗЛД и Решение 44 от 14.01.2009 г. на КЗЛД, в които се посочва, че индивидуализацията на физическото лице не може да бъде направена само по две имена. Въпреки това от споменатите решения не става ясно дали това се променя при добавяне на годината на раждане.
Според авторите на писмото възрастта на подсъдимия или на пострадалия е важна информация, която е от значение при определянето на наказанието при наказателни дела от общ характер, при определяне на размера на обезщетения и т.н. Затова нейното уточняване в съобщенията до медиите е необходимо, за да може обществеността да разбере мотивите на съда. Публикуването на имена, а не на инициали също е от значение, тъй като често при съдебни процеси с повече участници се получава съвпадение на инициали и става напълно невъзможно да се разбере кое за кого се отнася. Изразяват се опасения за съществуването на огромен риск от погрешна интерпретация, когато средствата за масова информация припознаят погрешно участник в процеса с друг такъв в рамките на същото дело.
В писмото от Апелативен съд – Велико Търново мотивират искането си като подчертават, че включването на посочения по-горе обем информация в съобщенията до медиите е в интерес на правилното разбиране и интерпретиране на всяко дело, съдебните актове и мотивите към тях. Това е важно за повишаването на общественото доверие в работата на съда.
Отчита се и факта, че тези интереси не трябва да се преследват за сметка на нарушение на Закона за защита на личните данни. Поради това се търси становището на КЗЛД, като целта е медийната политика на съда да се съобрази с изискванията на ЗЗЛД.
В писмото се уточнява, че запитването касае само съобщения, предназначени за медиите, а не публикуването на самите съдебни актове на страницата на съда, при което се прилагат разпоредбите на чл. 64 от Закона за съдебната власт. Съобщенията до медиите не включват такива данни като адреси на лицата, ЕГН, ЛНЧ, граждански статус на лицата, които са задължителни в съдебните актове и задължително следва да се заличават преди публикуването им в интернет или в Публичния регистър за граждански и търговски дела по чл. 235 ал 5 от ГПК.
 Правен анализ
С чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
Дефиницията на понятието не посочва изчерпателни списъци с категориите данни, а задава критериите – чрез съвкупността от данни в конкретен случай, лицето може да се идентифицира пряко или да стане по непряк начин идентифицируемо. Поради това, КЗЛД разглежда винаги случай по случай поставените казуси, както и в посочените решения от нейната практика.
Когато двете имена на лицата се представят с годината на раждане, а също така заедно и с факти, разкриващи фактическата обстановка по дадено престъпление, това може да доведе до идентифициране на отделните субекти на данни.
При обработването на лични данни следва да се спазват определените в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи:
1. да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
Във връзка с конкретния казус трябва да се направи важно уточнение. Целта на предоставянето на съобщения от съда към средствата за масова информация се свързва с правото на обществото да получи информация. От друга страна личните данни, обработвани от съда, са събрани с цел обезпечаване протичането на съдебния процес, съобразно основните принципи, посочени в законодателството. Разпространяването на процесните лични данни, макар при зачитането правата на гражданите на информираност и свободно изразяване, представлява допълнително обработване на личните данни, по начин несъвместим с целта, за която са събрани. Друг е въпросът, че правото на информираност, свободата на изразяване и защитата на личните данни и личната неприкосновеност са равнопоставени и следователно при тяхното упражняване и защита следва да се търси правилен, разумен и пропорционален баланс. Администраторът е длъжен да осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, като изключение от този принцип може да се направи единствено в случаите, които изрично са предвидени в Закона за защита на личните данни.
От гледна точка на принципите на наказателния процес, съществено значение за настоящия анализ е принципа за публичност. Публичното начало на съдебния процес обезпечава обществения контрол върху съда с цел постигане на справедливост, законност и независимост в съдебното производство. Публичността на процеса може да въздейства по два начина, от една страна – обществото към органите на съда за по-справедливо и законосъобразно осъществяване на правосъдната дейност, а от друга – възпитателен ефект за обществото от съда. Принципът за публичност на процеса спомага за укрепване на законността в обществото, за повишаване на юридическата култура на гражданите и засилване на общественото доверие в правосъдната система. Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 задължава съдилищата да разглеждат публично делата, освен в предвидените от закона случаи. Такива са случаите, когато общественият интерес налага разглеждането на делото при закрити врати, в случаите, засягащи нравствеността; когато се налага да бъде запазена държавна или друга установена със закон тайна. Могат да се посочат различни примери на подобни ограничения и в трите отрасъла на процесуалното право. Изискването решението да бъде обявено публично обаче не е предмет на никакви ограничения и се прилага дори когато самото дело е било разгледано при закрити врата. Това изискване не трябва да се тълкува буквално. Трябва да му се придаде подходяща форма на публичност, която в същото време да не засяга неоснователно интересите на отделните лица.
Гарантирането на справедлив съдебен процес се свързва с разписаната в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) презумпция за невиновност, която намира израз и в разпоредбата на чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс, според която обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Оповестяването в средствата за масова информация на лица, чиито имена могат занапред да се обвързват с информация за деяния, които към момента не са доказани или не е доказана връзката и вината на лицата по отношение на извършените деяния, би представлявало съществено нарушение на правото на защита на личния живот, което също е конституционно закрепено. Член 32, ал. 1 от КРБ гласи, че личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Съществен елемент от анализа на поставените въпроси е връзката със законово регламентираната процедура по публикуване на съдебни актове. Публикуването на съдебните актове на официалните сайтове на съдилищата, като част от публичното начало на процеса, се осъществява в изпълнение на задължението, разписано в чл. 64 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно неговата разпоредба, актовете се публикуват незабавно след тяхното предоставяне при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, като се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях. Въпреки публичността, която гарантира справедливостта на процеса, като по този начин защитава обществения интерес, законодателят е предвидил да се намери баланс по отношение интересите на конкретното физическо лице. При публикуването на съдебно актове е възприет принципа за публикуване на имената с инициали, заличаване на единен граждански номер, както и други данни, които не са съотносими с целите на публичността, като една от основните гаранции за справедливост на съдебния процес.
Важно е да се отбележи, че публикуването на съдебните актове се осъществява след като съдът се е произнесъл по конкретно дело и е изпълнено условието на чл. 16 от НПК – например в рамките на наказателния процес е доказана вината или невинността на определено лице. Въпреки това, законодателят е преценил и е разписал, че личните данни се публикуват в съответствие със ЗЗЛД.
С още по-голямо основание горепосочените принципи важат и при предоставянето на информация на средствата за масово осведомяване. Предварителното разпространяване на информация за конкретни лица, които се свързват с участието им в съдебен процес, би могло в значителна степен да въздейства върху техния личен живот и поради това информацията, която се предоставя на медиите от съда, следва да се подчинява на същия режим като този за публикуване на съдебните актове, разписан в чл. 64 от ЗСВ.
Във връзка с втория от поставените въпроси следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД са предвидени по-скоро като изключения от изрично изредените основания за обработване на личните данни. Неслучайно в двете разпоредби се подчертава, че обработването следва да е „единствено“ за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване. Обработване на посоченото основание извършват средствата за масова информация, чиято основна дейност е свързана с разпространение на информация. Съдът, като администратор на лични данни, не може да се позове на това основание, тъй като не обработва лични данни единствено за посочените в двете разпоредби цели, още повече, че по отношение на съда това може да се разбира като допълнително обработване на веднъж събрани данни за други цели, което би противоречало на принципите по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Важно е да се отбележи, че специалните основания за обработва на лични данни в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД не са абсолютни, като законодателят изрично включил изискването това обработване да не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.
По отношение на третия от поставените въпроси може да се отбележи, че условията за разглеждане на делото при закрити врати са разписани в чл. 263-265 от НПК и една от целите на така предвидената възможност е да се запази нравствеността и да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Това, че съдът прилага ограничения от принципа на публичност на наказателния процес, следва да е достатъчно основание факти по делото да не се разпространяват чрез средствата за масова информация, особено когато чрез тях могат да бъдат идентифицирани конкретни физически лица.   
Наличието на лични данни, в частност имената на физическите лица, в прессъобщения до медиите, особено когато след публикуване те могат да са общодостъпни в интернет пространството, създават предпоставки за изграждане на нежелани профили на въпросните лица, в следствие на автоматичното обработване, най-често от страна на доставчиците на услугата търсене в интернет. Не е изключено подобни профили да се използват и с други цели, за които лицата нямат информация и за които не са имали възможност да изразят своето съгласие.
Задължение на администраторите на лични данни, какъвто е и Апелативен съд – Велико Търново, е да предоставят гаранции за неприкосновеността на личния живот, като предприемат подходящите технически и организационни мерки за защита на данните от незаконосъобразно разпространение. Съществуват различни техники, които позволяват публикуването на информация за медиите по начин, който да съответства на изискванията на ЗЗЛД, като например анонимизирането и псевдонимизирането на имената, липса на данни позволяващи идентифицирането пряко или непряко на отделни физически лица, независимо от тяхната роля в процеса. С оглед вътрешните правила и медийната политика на Апелативен съд – Велико Търново следва да се подбере оптималното решение за всеки отделен случай, като се зачита правото на всички лица на защита на техните лични данни и личен живот.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Предоставянето на прессъобщенията, съдържащи информация по наказателни дела от общ характер, които Апелативен съд – Велико Търново изпраща до средствата за масова информация, следва да се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни, като не се позволява прякото или непряко идентифициране на физически лица.
2. Разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД са неприложими по отношение осъществяваната от съда дейност, която не попада в обхвата на понятието „единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване“.
3. Информацията, която се съдържа в прессъобщенията за медиите, следва да е съобразена с ограниченията от принципа за публичност на процеса, разписани в чл. 263-265 от Наказателно-процесуалния кодекс.
  
ЧЛЕНОВЕ:
  Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Веселин Целков /п/

Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно приложението на ЗЗЛД при съобщенията за средствата за масово осведомяване, предоставяни от съдилищата


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings