Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2015 г. » Решение по жалба рег. № Ж-41/10.02.2015 г.

Решение по жалба рег. № Ж-41/10.02.2015 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-41/2015 г.
София, 09.12.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 20.11.2015 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег. № Ж-41/10.02.2015 г. и жалба рег. № 67/24.02.2015 г., подадени от Ц.Н.З. срещу „Т.Б.“ ЕАД.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Ц.Н.З., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „Т.Б.“ ЕАД, а именно вписване на единният му граждански номер в издадена от дружеството фактура за ползвани от него услуги.
Жалбоподателят информира, че получил фактура за задължения към дружеството, в която е посочен и единният му граждански номер. Г-н Ц.Н.З. допълва, че от направена от него справка по получени от „Мобилтел“ ЕАД, Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД фактури установил, че „Т.Б.“ ЕАД е единственото дружество, което вписва единен граждански номер на клиента, в издаваните фактури. Г-н Ц.Н.З. сочи притесненията си за неприкосновеността на личните си данни, предвид начина на получаване на фактурите и моли Комисията за произнасяне и санкциониране на дружеството.  
Към жалбата е приложено копие на фактура № 7219065317/01.01.2015 г.
За случая г-н Ц.Н.З. е подал жалба и в Комисията за защита на потребителите, същата препратена за разглеждане по компетентност в КЗЛД и заведена с вх. № Ж-67/ 24.02.2015 г. 
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „Т.Б.“ ЕАД е изискано писмено становище и представяне на относими доказателства.
В отговор от дружеството изразяват становища С198/12.03.2015 г. и С-319/14.04.2015 г., в които молят за спиране на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК предвид образувано съдено производство, което не е приключило, по сходен казус, а именно по повод обжалвано от дружеството Решение № Ж-866/2015 г. на КЗЛД. Алтернативно молят Комисията да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Информират, че жалбоподателят е страна по сключен на 04.07.2014 г. договор за предоставяне на мобилни услуги, по повод който е предоставил доброволно личните си данни в това число и единен граждански номер и е декларирал съгласието си същите да бъдат обработвани от дружеството за целите на сключения договор. От „Т.Б.“ ЕАД сочат, че изпращането на жалбоподателя на фактура за задължения по договора съдържаща и информация за единният му граждански номер е в изпълнение на нормативно установено за дружеството задължение по Закона за електронните съобщения и Закона за данъка върху добавената стойност.
Към становищата са приложени относими по случая доказателства.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.
Жалби рег. № Ж-41/10.02.2015 г. и Ж-67/24.02.2015 г. съдържат задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същите са редовни.
Жалбите са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Имат за предмет обработване на единният граждански номер на жалбоподателя, а именно вписването му в изпратена до жалбоподателя фактура за задължения. С жалбите е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.
Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „Т.Б.“ ЕАД, което безспорно притежава качеството на администратор на лични данни.
От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 17, ал. 1 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрация и е регистрирано като администратор на лични данни с идент. № 28772.
Жалбите са с идентично съдържание, страни и фактическа обстановка, с оглед което Комисията намира, че са налице предпоставките на чл. 32 от АПК за разглеждането им в рамките на едно общо административно производство.
Комисията счита, че не са налице основания за спиране на административното производство. Соченото от дружеството образувано съдебно производство по дело № 2879/2015 г., по описа на Административен съд – София град не е преюдициално по отношение на настоящето административно производство и издаването на крайния акт на Комисията може да стане и преди неговото приключване.
На проведено на 14.10.2015 г. заседание на Комисията за защита на личните данни, жалбите са приети за процесуално допустими и с оглед предпоставките на чл.32 от АПК са обединени за разглеждане в рамките на едно административно производство. Като страни в производството са конституирани: жалбоподател – Ц.Н.З. и ответна страна – „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни. Страните са редовно уведомени за насроченото за 20.11.2015 г. заседание на Комисията.
На проведено на 20.11.2015 г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.  
Жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
„Т.Б.“ ЕАД - редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата и моли Комисията да постанови решение с което да я остави без уважение. В подкрепа на изразеното по преписката писмено становище за неоснователност на жалбата процесуалния представител на дружеството прилага заверено копие на Решение №5991, постановено по адм. дело № 2879/2015 г., по описа на Административен съд – София – град.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледани по същество жалби № Ж-41/10.02.2015 г. и № Ж-67/24.02.2015 г. са неоснователни.
Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на  неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Предмет на настоящето производство е обработването, в хипотезата на употреба, на единният граждански номер на жалбоподателя, а именно вписването му в изпратена от „Т.Б.“ ЕАД до жалбоподателя фактура за задължения по сключен между страните договор. Следва да се отбележи, че с оглед приложното поле на ЗЗЛД останалите поставени в жалба рег. № Ж-67/24.02.2015 г. въпроси касаещи възникналите между г-н Ц.Н.З. и „Т.Б.“ ЕАД облигационни отношения, не са от компетентността на КЗЛД и по тях Комисията не следва да вземе отношение. 
От събраните по преписката доказателства се установи, че между Ц.Н.З. и „Т.Б.“ ЕАД са налице валидни договорни отношения произтичащи от сключен на 04.07.2014 г. договор за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +359882423226, във връзка с който жалбоподателя в качеството си на потребител на услугата и страна по договора е предоставил на мобилния оператор личните си данни, в това число и единния си граждански номер, доброволно и е декларирал съгласието си същите да бъдат обработвани от дружеството за целите на сключения договор. Страните не спорят, че във връзка със задължения за ползвани по договора услуги дружеството е издало фактура № 7219065317/01.01.2015 г., в която са посочени три имена, адрес клиентски номер и единен граждански номер на г-н Ц.Н.З. Фактурата е получена от жалбоподателя и няма данни същата да е била достъпна до трети лица.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД единният граждански номер на физическото лице безспорно има качеството на лични данни за същото, а употреба му, чрез вписването му в първични счетоводни документи – фактури, е действие по обработване на личните данни и следва да се осъществява съгласно разпоредбите на ЗЗЛД, при наличие на поне едно от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването и при спазване на принципите посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. 
Предвид разпоредбите на Закона за електронните съобщения, Закона за счетоводството и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се налага извода, че при вписване на единния граждански номер на жалбоподателя в адресирана до него фактура за задължения по сключен с „Т.Б.“ ЕАД договор не са налице нарушения на Закона за защита на личните данни.
Комисията споделя и намира за основателни изложените от страна на процесуалния представител на мобилния оператор твърденията, че обработването на единният граждански номер на жалбоподателя в посочената хипотеза, а именно чрез вписването му в издавани от дружеството фактури, е законосъобразно при наличие на посочено в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването. Обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни в качеството му на предприятие, предлагащо обществени телефонни услуги и задължено лице по Закона за електронните съобщения  да представя на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и да предоставя безвъзмездно достъп до информацията в електронен вид.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ – фактура, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК идентификацията на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър Булстат, се извършва чрез единен граждански номер или номер на чужденец.
Въпросът за задължителните реквизити на фактурата е уредени в чл. 114 от Закона за данъка върху добавената стойност, съгласно която разпоредба идентификационният номер на получателят – за физически лица - единният им граждански номер (§1, ал. 1, т. 1, буква „В“ от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност) е задължителен реквизит на първичния счетоводен документ. 
С оглед гореизложеното се налага извода, че единният граждански номер на получателят на фактурата – физическо лице е задължителен реквизит на първичния счетоводен документ – фактура, които съгласно разпоредбите на ЗЕС „Т.Б.“ ЕАД в качеството му на задължено лице по закона е задължен да издава и изпраща на всеки свои абонат ежемесечно за ползвани от него услуги. Предвид отношенията на Закона за данъка върху добавената стойност към Закона за електроните съобщения като общ към специален закон, Комисията намира, че разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима. Нормативно установеното задължение на дружеството да издава фактури за ползвани услуги следва от ЗЕС, който се явява специален по отношение на ЗДДС и не въвежда като изключение възможността за неиздаване на  данъчна фактура на потребители на услуга, които не са данъчно задължени лица.
Предвид обстоятелството, че условията посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД са алтернативно изброени и за законосъобразността на обработването на личните данни  на физическото лице е необходимо наличието на поне едно от тези условия, се налага извода, че макар да не е налице съгласие на жалбоподателя за обработване на единният му граждански номер за целите на издавани от дружеството фактури за ползвани от него услуги по сключен между страните договор, то същото не е необходимо предвид наличието на друго от посочените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването, а именно предвид наличието на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.
С оглед изложените от жалбоподателя притеснения за евентуална бъдеща злоупотреба с личните му данни предвид начина на доставка на издаваните на хартиен насител фактури следва да се отбележи, че дружеството е информирало същия за възможността да се откаже от получаването на фактура на хартиен носител и да използва предлаганата от дружеството безплатна услуга за получаване на електронна фактура. В тази връзка Комисията счита, че не следва да се вменява във вина на ответната страна евентуална бъдеща предполагаема от г-н Ц.Н.З. злоупотреба от страна на трети лица с неприкосновеността на личните му  данни, съдържащи се в издаваните на хартиен носител фактури на лицето, получавани по пощата. 
 Във връзка с изложеното се налага извода, че личните данни на жалбоподателя - единният му граждански номер, са обработени от администратора на лични данни „Т.Б.“ ЕАД законосъобразно, при наличие на разписаното в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването. Личните данни на г-н Ц.Н.З. са обработени в съответствие с принципите визирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, събрани са за точно определени, конкретни и законни цели и не са обработени допълнително по начин несъвместим с тези цели.   
Господин Цветелин Софрониев – член на Комисията за защита на личните данни не поделя изцяло възприетото от Комисията решение и изразява особено мнение, приложено към настоящето решение.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба № Ж-41/10.02.2015 г. и № Ж-67/24.02.2015 г., подадени от Ц.Н.З. срещу „Т.Б.“ ЕАД, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд - София - град.
  
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

O.M. Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Изтегли файла Решение по жалба рег. № Ж-41/10.02.2015 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings