Начало » Практика » Решения на ВАС за 2015 г. » Решение на Върховния административен съд № 6560/ 04.06.2015

Решение на Върховния административен съд № 6560/ 04.06.2015

 

РЕШЕНИЕ
№ 6560
София, 04.06.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА

 
 

при секретар

Мадлен Дукова

и с участието

на прокурора

Искренна Величкова

изслуша докладваното

от съдията

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

 

по адм. дело №  11734/2014.
 
 
 
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Администрацията на Президента на Република България против решение № 4360 от 30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответната страна – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът – Я.Л.Н. не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба относно размера на наложената имуществена санкция.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Администрацията на Президента на Република България против решение № Ж-189/03.12.2013 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на Я.Л.Н. е уважена и на Администрацията на Президента на Република България е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, в частта му, с която е прието, че правилно Комисията за защита на личните данни е приела извършено нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) от администратора на лични данни. Изводите на съда в тази насока се подкрепят от събраните по делото доказателства, като не са представени такива, които ги опровергават.
Законосъобразен е изводът на съда, че администраторът на лични данни е извършил установеното от Комисията за защита на личните данни нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД. По несъмнен начин по делото е установено, че на 07.05.2013 г. Я.Л.Н., на основание чл. 26 и чл. 28 от ЗЗЛД, е поискал от Администрацията на Президента на Република България да му предостави достъп до обработваните от администратора негови лични данни, като е посочил за предпочитана форма за предоставяне на информацията - писмена справка. Нормите на чл. 32, ал. 1 и 3 ЗЗЛД регламентират, че в случаите по чл. 28, ал. 1 администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него лице разглежда заявлението по чл. 29 и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване, като в същия срок администраторът взема решение за предоставянето на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или мотивирано отказва предоставянето й. По делото не е установено администраторът на лични данни да е удължавал срока за произнасяне съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД. С писмо от 08.07.2013 г. началникът на отдел „Приемна” в Администрацията на Президента на Република България е уведомил Я.Л.Н., че може да се запознае със съществуваща преписка по повод подадена от него жалба и искане за достъп до личните му данни и да разговаря с експерти в „Приемната” на Президента като е посочено работно време. По делото не са ангажирани доказателства това писмо да е получено от Я.Л.Н. Съгласно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗЗЛД администраторът на лични данни писмено уведомява заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 в съответния срок. Уведомяването се извършва лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, като липсата на уведомление се смята за отказ (чл. 33, ал. 2 и 3 ЗЗЛД). От изложеното следва, че администраторът на лични данни е отказал достъп до личните данни на Я.Л.Н., без да са налице основанията на чл. 34 ЗЗЛД. В случая е нарушено и изискването на чл. 31, ал. 3 ЗЗЛД, съгласно който администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за правилност на решението на Комисията за защита на личните данни, в частта му, с което е уважена жалбата на Я.Л.Н. за нарушение по чл. 29 вр. чл. 32 ЗЗЛД е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. За неизпълнение на задължението на администратора на лични данни да се произнесе в срок по подаденото заявление за достъп до лични данни чл. 42, ал. 7 ЗЗЛД предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 20 000 лв.
По отношение на размера на определената имуществена санкция съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че нарушението е формално и е извършено чрез бездействие, поради което твърдението на администратора на лични данни за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28, б.”а” ЗАНН, е неоснователно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че размера на наложената имуществена санкция е близък до минималния размер. При определяне на размера на имуществената санкция Комисията за защита на личните данни не е изложила съображения по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно не е обсъдила тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Това не е сторено и от съда.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че с оглед тежестта на нарушението и предвид факта, че по делото не са установени предходни нарушения, обуславящи налагане на наказание по чл. 42, ал. 7 ЗЗЛД, то следва на администраторът на лични данни да се определи имуществена санкция в минималния размер, а именно 1000 лв., като обжалваното решение в тази му част следва да се измени.
С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4360 от 30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. по описа на Административен съд София – град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Администрацията на Президента на Република България срещу решение № Ж-189/03.12.2013 г. на Комисията за защита на личните данни относно наложената имуществена санкция в размер на 2500лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наложената имуществена санкция от 2500лв. на 1000 лв. (хиляда лева)
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
 
Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Марина Михайлова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Илияна Дойчева
/п/ Мариета Милева


Файлове за сваляне

Решение на Върховния административен съд № 6560/04.06.2015


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings