Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД по искане на Управителя на Националния осигурителен институт

Становище на КЗЛД по искане на Управителя на Националния осигурителен институт

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П - 6341/ 31.07.2015 г.
гр. София,16.11.2015 г.

 ОТНОСНО: Искане с вх. № П - 6341/31.07.2015 г. от г-н Б.П. - управител на Националният осигурителен институт с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 04.11.2015 г., разгледа искане за становище, на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, от г - н Б.П. - управител на Националния  осигурителен институт (НОИ). Искането за становище е относно правото на цесионера да проверява личните данни на длъжника по цедираното вземане въз основа на съгласие, предоставено пред цедента, съобразно параграф 1 на Правила за реда и условията за сключванена договори за предоставяне на информация и на информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване. В искането е посочено, че с оглед промяната на чл. 33, ал. 5, т. 11 от Кодекса за социално осигуряване, управителят на НОИ е утвърдил Правила за реда и условията за сключване на договори за предоставяне на информация и на информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социално осигуряване (Правилата). Посочено е че тези Правила са публикувани на страницата на Института и са изпратени на КЗЛД с писмо изх. № 05-16- 61/09.06.2015 г.
В искането за становище е посочено, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилата, договори за предоставяне на информация от НОИ се сключват с финансови институции, които са вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и извършват кредитна и/или лизингова дейност. Сочи се, че необходимо условие за законосъобразен достъп до информационната система на НОИ от съконтрагентите на Института по тези договори е същите да разполагат с писмено съгласие от проверяваното лице, което съгласно даденото в параграф 1 от ДР на Правилата определение представлява изрично волеизявление  на лицето, подписано собственоръчно на хартиен носител, за достъп на ползвателя до личните му данни, съдържащи се в информационната система на НОИ.
Посочено е, че към настоящия момент към НОИ постъпват искания за сключване на договори и от кредитни институции, които са вписани в регистъра по чл. 3а от ЗКИ, но осъществяват дейност по придобиване на вземания, т.е. дейност, различна от тази, която НОИ е  посочил като основание за сключване на такъв тип договори. В искането се казва, че писменото съгласие от проверяваните лица е дадено пред прехвърлителя  на вземането, а не пред неговия приобретател. Сочи се, че по тези искания НОИ постановява откази, поради липса на изискуем, съгласно административния акт предмет на дейност и липсата на информирано писмено съгласие от страна на проверяваното лице, дадено пред приобретателя  на вземането.
В искането за становище е предоставена кратка информация относно начина, по който НОИ предоставя исканата от него информация, както и вида на контрола, който се упражнява от Института по отношение на съконтрагентите. Сочи се, че информацията се предоставя по електронен път в реално време с последващ, отложен в рамките на 12 месеца контрол. Казва се, че този ред е съобразен с взаимния интерес, който имат третото лице, извършващо проверката на данни в информационната система на НОИ и проверяваното лице. Посочено е още, че такъв взаимен интерес от законосъобразното и бързо протичане на процеса безспорно е налице при отпускане на кредит. Изразено е становище, че казусът с цедираните вземания в значителен брой от случаите предполага наличието на правен спор и като правило противоположен интерес на страните по него. Казва се, че се касае  най-вече за прехвърляне (цедиране) на „проблемни вземания“, които първоначалният кредитор не може да събере. Казва се още, че в този случай проверяваните физически лица не само не желаят, но и твърде често активно се противопоставят на предоставянето на техни лични данни на трети лица. В искането се казва също, че отказът на НОИ, при условията на Правилата, да сключи договори за предоставяне на информация с определени финансови институции, не преклудира възможността търсената информация да бъде получена по друг ред, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
Отправя се молба за становище до Комисията относно това дали представеното пред цедента писмено съгласие от третото лице, по силата на което той има право да проверява същото, ползва цесионера.
Националният осигурителен институт (НОИ) управлява държавното обществено осигуряване. НОИ е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. Подал е заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни с вх. № 36941 и е вписан в регистъра с уникален идентификационен номер - 19074.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, утвърдени от управителя на НОИ, договори за предоставяне на данни се сключват с банки, финансови институции, извършващи кредитна и/или лизингова дейност и вписани в регистъра по чл. 3 а от Закона за кредитните институции и частни съдебни изпълнители. В ал. 2 на чл. 5 е посочено, че в договорите с финансови институции, извършващи кредитна и/или лизингова дейност и вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции, както и в договорите с частните съдебни изпълнители,  задължително се включва изискване за наличие на изрично писмено съгласие на физическите лица за достъп до личните им данни в информационната система на НОИ. В чл. 6 са посочени целите, за които може да се ползва информацията, както следва:
"1. упражняване на правомощия, предоставени със закон на ползвателя;
2. целите, за които физическото лице, за което се отнасят данните, е дало писменото си съгласие. В този случай информацията не може да се предоставя на трети лица, безизричнотописменосъгласиенафизическителицазадостъпдоличнитеимданни в информационната система на НОИ."
Прехвърлянето на вземане или цесия е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Договорът за прехвърляне на вземания (цесия) е нормативно регламентиран в раздел ІV „Прехвърляне на вземания и задължения” на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Договорът за цесия е каузален договор. Каузата представлява типична и непосредствена цел на договора. Каузалността е императивен принцип при договорите, като липсата или недействителността на основанието води до нищожност договора – чл. 26, ал. 1, изречение второ от ЗЗД.
Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. По принцип липсва изискване за форма за действителност на цесията, но в настоящия казус е спазена писмената форма на договор. Страни по договора са цедента - прехвърлителя на вземането и цесионера - приобретателят на вземането. Длъжникът по вземането не е страна и неговото съгласие не е необходимо. Необходимо е съгласието единствено на страните по договора и това са цедента и цесионера.
Предмет на цесията могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер. Цесията прехвърля вземането от стария към новия кредитор, като цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключване на договора, в това число и с даденото съгласие пред стария кредитор (цедента). Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,ако не е уговорено противното. Предишният кредитор (цедента) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. Цесията прехвърля  вземането или правото от стария на новия кредитор. То се придобива в състоянието, в което се е намирало  в момента на сключването на договора. Заедно с вземането към цесионера преминават по право и акцесорните права, каквото би могло да се приеме, че е и съгласието, съгласно параграф първи от ДР на Правилата. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Във връзка с отправената молба за становище, искането следва да се разгледа в две плоскости, а именно с какви финансови институции НОИ може да сключва договори съгласно Правилата, от една страна, а от друга,може ли цесионер да проверява личните данни на длъжника по цедирано вземане въз основа на съгласие, предоставено пред цедента, съобразно с разпоредбата на §1 от ДР от Правилата.
В Правилата за реда и условията за сключване на договори за предоставяне на информация и на информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социално осигуряване са определени изрично категориите финансови институции, с които НОИ може да сключва договори. Посочено е изрично, че такива договори могат да се сключват само с финансови институции, извършващи кредитна и/или лизингова дейности,  вписани в регистъра по чл.3а от Закона за кредитните институции.След като в Правилата са посочени само тези видове финансови институции, като годни субекти, с които НОИ може да сключва договор за предоставяне на информация, то само това са субектите, с които може да се сключва такъв договор. 
Относно втората разглеждана хипотеза - правото на цесионера да проверява личните данни на длъжника по цедираното вземане въз основа на съгласие, предоставено пред цедента, съобразено с разпоредбата на §1 от ДР на Правилата следва да се има предвид, че  цесионерът, придобива правата на цедента по силата на договора за цесия и следва да се ползва от даденото съгласие пред цедента. В противен случай неговите права биха били нарушени.
За да е налице законосъобразно обработване на лични данни същото следва да бъде извършено при наличие на поне едно от дадените алтернативно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването, при стриктно спазване на принципите заложени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, както и при предприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита на данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т. 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. В действащите Правила за реда и условията за сключване на договори за предоставяне на информация и на информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социално осигуряване са определени изрично категориите финансови институции, с които НОИ може да сключва договори, а именно финансовите институции,  извършващи  кредитна и/или лизингова дейност и вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции.
2. Договорът за прехвърляне на вземания (цесия) е нормативно регламентиран в Закона за задълженията и договорите. Извън компетенциите на Комисията за защита на личните данни е да се произнася по отношенията между цедента и цесионера, които са изрично уредени в Закона за задълженията и договорите. По всеки конкретен казус Комисията за защита на личните данни преценява фактите, съобразно казуса и съобразно представените и събраните от Комисията доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД по искане на Управителя на Националния осигурителен институт


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings