Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно предоставяне на единни граждански номера на лица, вписани в публичния регистър на Нотариалната камара на Националната агенция за приходите

Становище на КЗЛД относно предоставяне на единни граждански номера на лица, вписани в публичния регистър на Нотариалната камара на Националната агенция за приходите

СТАНОВИЩЕ
 НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П-5038/2015 г.
гр. София, 24.09.2015 г.

ОТНОСНО: Предоставяне на единни граждански номера на лица, вписани в публичния регистър на Нотариалната камара на Националната агенция за приходите.

 

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 16.09.2015 г., разгледа преписка с вх. № П-5038/01.07.2015 г. от госпожа Г.Ф. – административен секретар на Нотариалната камара (НК). Искането е по повод получено в НК писмо от Националната агенция за приходите (НАП), с което е изискано съдействието на Председателя на Съвета на нотариусите за предоставяне на единни граждански номера на лица, вписани в публичния регистър на НК, които не могат да бъдат еднозначно идентифицирани в регистъра на НАП, като е приложен списък с конкретните лица на електронен носител. Посочва се, че писмото до НК е изпратено по повод писмо на Председателя на Комисията по правни въпроси на 43-тото Народно събрание до Министъра на финансите и е препратено по компетентност на НАП. Във въпросното писмо се изяснява, че изискваната информация е необходима с оглед предоставяне на обобщена справка за декларираните от нотариусите и техните дружества по чл. 34а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) доходи от нотариална дейност по години за периода 2010 – 2014 г.
Административният секретар на НК пояснява, че въпросите, свързани с регистъра, са уредени в чл. 5 и сл. от ЗННД и в чл. 70 и сл. от Устава на Нотариалната камара. Съгласно посочените разпоредби, регистърът на НК е публичен относно следните обстоятелства: име на нотариуса, район на действие, адрес на кантора, телефон, факс, електронна поща, уеб сайт, име на помощник-нотариус. Публичната част на регистъра е достъпна на интернет сайта на НК, като всеки може да осъществи търсене по регистрационен номер, име и населено място. Единните граждански номера се нанасят в партидите на всеки нотариус, като съвкупността от отделните партиди представлява регистъра на НК. За всеки нотариус се поддържа и лично досие, подлежащо на съхранение в административната сграда на НК.
В писмото се уточнява, че искането на Председателя на Комисията по правни въпроси на 43-тото НС не е приложено към цитираното писмо, получено от НАП и няма информация за конкретното му съдържание. От Нотариалната камара посочват, че не са получили информация относно необходимостта от извършването на обобщена справка за декларираните от нотариусите и сдруженията им доходи за цитирания период, както и по какви съображения не е възможно да бъдат еднозначно идентифицирани определени нотариуси.
С оглед изложеното, на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 54, т. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, от НК молят КЗЛД да изрази становище относно следните обстоятелства:
- Налице ли са законови основания за снабдяване с исканата от НАП информация, касаеща ЕГН на нотариуси, вписани в регистъра към НК;
- Допустимо ли е същата информация да бъде предоставяна от НК; и
- Ще бъде ли предоставянето на исканите данни в разрез с изискванията на българското законодателство в областта на защитата на личните данни, в частност – ще бъде ли в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД.
Правен анализ:
С чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Безспорно е, че единният граждански номер позволява еднозначното идентифициране на конкретно физическо лице и поради това изрично попада в обхвата на посочената дефиниция.
В конкретния случай, искането от страна на НАП е свързано с ЕГН на нотариусите във връзка с техните задължения по смисъла на данъчното и осигурително законодателство. Съгласно чл. 2 от ЗННД, нотариус е лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Вписването в регистъра е задължително условие и предпоставка за осъществяване на дейността от страна на нотариуса. Редът за вписване и съдържанието на регистъра са уредени с чл. 5 и сл. от ЗННД и в чл. 70 и сл. от Устава на Нотариалната камара, като единният граждански номер е част от задължителните данни, които подлежат на вписване. Съгласно нормата на чл. 7 от ЗННД, регистърът е публичен и всеки има право да преглежда регистъра на Нотариалната камара и да получава извлечение от него. С оглед защитата на личните данни на отделните нотариуси, регистърът в своята цялост не е общодостъпен. Законът не предвижда определен ред за достъп до регистъра и следователно преценката за предоставянето на лични данни от партидите подлежи на преценка от страна на администратора на лични данни – в случая Нотариалната камара. При извършване на преценката следва да се вземат предвид целите, за които ще бъдат предоставени данните, наличието на основание, както и спазването на принципите за обработване на лични данни.   
В чл. 31 и 33 от ЗННД е уредено положението на нотариуса по отношение неговите задължения за задължително социално осигуряване като лице, упражняващо свободна професия и воденето на счетоводство. Изрично посочените задължения в специалния закон произтичат от нормите на данъчните и осигурителни закони, които следва да бъдат анализирани във връзка с конкретния казус.
С оглед задължението за водене на счетоводство следва да се има предвид, че при удостоверяването на извършената дейност, нотариусите следва да издават счетоводни документи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.   
От анализа на извършваната от нотариусите дейност се налага изводът, че те попадат в кръга на задължените лица по смисъла на чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – те са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, а в някои случаи са и задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. Следователно подлежат на вписване в регистъра и включване в базите данни за задължените лица по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, които Националната агенция за приходите създава и поддържа.
Относно регистрираните данъчно-задължени лица, чл. 84, ал. 2 от ДОПК указва, че идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Доколкото в случая се касае за местни физически лица и с оглед конкретния казус, трябва да се обърне внимание на единния граждански номер. ЕГН е част от задължителното съдържание на регистъра. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра от страна на НАП, като част от правомощията на приходната агенция.
Правомощията на НАП, с оглед конкретната фактическа обстановка, са посочени в чл. 12, ал. 1, т. 11 и 13 от ДОПК:
- изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност; и
- получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени.
ДОПК въвежда и задължение за участниците в производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по предвидения ред на органите по приходите при изпълнение на правомощията им (чл. 13, ал. 1 от ДОПК). От друга страна, правата на задължените лица са разписани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК.
Анализът на системата от права, задължения, правомощия и отговорности на участниците в цитираните производства показва, че има законови основания за искането на НАП Нотариалната камара да предостави ЕГН на определени нотариуси, които по своята същност са задължени лица по смисъла на ДОПК. От гледна точка на законодателството в областта на защитата на личните данни следва обаче да са спазят и някои специфични изисквания.
Обработването на лични данни е свързано със спазването на определените в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи:
1. да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица. 
Необходимо е наличието поне на едно от посочените условия за допустимост на обработването на лични данни, съгласно алтернативните предпоставки, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.
Седемте хипотези, които са разписани в закона, са алтернативно посочени. За да се прецени съществува ли основание за обработване на лични данни, е необходимо да се изясни фактическата обстановка по конкретeн случай. В разглеждания казус приложение може да намери разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Искането на НАП се основава на посочените в чл. 12, ал. 1 от ДОПК правомощия, които бяха цитирани по-горе.
Осигуряването на справедливи административни процедури се гарантира чрез процесуалните правни принципи като основни начала на процеса, обезпечаващи защитата на определени основни човешки права, които по отношение на задължените лица са разписани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Правата на лицата в данъчния процес кореспондират с тези в областта на защита на личните данни и личната неприкосновеност, като винаги се търси баланс във връзка с тяхната защита. В конкретния случай е важно да се подчертае, че лицата имат право на информация, както следва:
- по смисъла на ДОПК – съгласно чл. 17, ал. 1, и
- по смисъла на ЗЗЛД – съгласно чл. 19 и 20.
Важно уточнение при разглеждане на конкретния случай е, че данните се изискват от Нотариалната камара, която разглеждаме в качеството ѝ на администратор на лични данни, поддържащ Регистъра на НК. Правомощие на НАП е да получи данни от публичен регистър. От друга страна, задължените лица по смисъла на ДОПК са субекти на данни, във връзка с техните задължения към НАП. Правото на информация във връзка с обработването на данни в разглеждания случай се свързва с хипотезите на чл. 19 и 20 от ЗЗЛД.
Задължение на администраторите на лични данни е да предоставят гаранции за неприкосновеността на личния живот, като предприемат подходящите технически и организационни мерки за защита на данните от незаконосъобразно разпространение. В искането за становище се посочва, че НАП изисква въпросните данни и с цел те да бъдат предоставени под формата на обобщена справка на Председателя на правната комисия към Народното събрание. Няма пречка подобна информация да бъде предоставена по начин, който не позволява идентифицирането на отделни физически лица.
Служебна справка в електронния регистър на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, показа, че НК е вписана под ид. № 6748 и поддържа 3 регистъра – „Азбучник“, „Регистър на НК“ и „Персонал“. НАП също е изпълнила задължението за регистрация, като вписването е под № 11402. Приходната агенция поддържа 49 регистъра, които съответстват на целите – предмет и на настоящото становище.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изрази следното
СТАНОВИЩЕ:
Нотариалната камара може да предостави извлечение от публичния регистър на нотариусите, съдържащо данни за единните граждански номера на нотариусите, посочени в искането на Националната агенция за приходите.
Предоставянето на лични данни от Нотариалната камара на Националната агенция за приходите в конкретния случай е допустимо и законосъобразно по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на личните данни, поради наличие на правомощия, предоставени с чл. 12, ал. 1 от ДОПК на администратора на лични данни НАП.
Нотариалната камара следва да предостави необходимата информация по смисъла на чл. 19 от ЗЗЛД на съответните нотариуси, за които са предоставени данни на НАП.
  
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно предоставяне на единни граждански номера на лица, вписани в публичния регистър на Нотариалната камара на Националната агенция за приходите


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings