Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно публикуване на решение, съдържащо личното и фамилно име на процесуален представител на страна в административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията

Становище на КЗЛД относно публикуване на решение, съдържащо личното и фамилно име на процесуален представител на страна в административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията

  СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П-4680/2015 г.
гр. София, 24.09.2015 г.

ОТНОСНО: Публикуване на решение, съдържащо личното и фамилно име на процесуален представител на страна в административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 16.09.2015 г., разгледа преписка с вх. № П-4680/15.06.2015 г. от господин П.Н. – председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Искането е по повод получена в КЗК молба от адвокат М.С.Д. – пълномощник на страна по преписка № КЗК-239/ 2015 г. на КЗК, с която същата иска да се заличат имената ѝ (собствено и фамилно), които са посочени в текста на Решение № 407/19.05.2015 г., прието във връзка с въпросната преписка. В писмото на адв. М.С.Д. е посочено, че Решението е публикувано на интернет страницата на КЗК и е общодостъпно.
В качеството си на председател на КЗК, г-н П.Н. моли КЗЛД да предостави становище относно публикуването на решение в интернет, съдържащо лично и фамилно име на процесуален представител на страна в административното производство и представлява ли това нарушение на ЗЗЛД, както и длъжна ли е КЗК да заличи тези данни в публикуваното решение. Към искането е приложено копие от молбата на адв. М.С.Д. с вх. № КЗК-239/15 г. и разпечатка от 14 стр. на Решение № 407/19.05.2015 г., в което е споменато името на адв. М.С.Д.
 Правен анализ:
С чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Безспорно е, че иманата на процесуалния представител в съвкупност с неговото професионално качество, позволяват идентифицирането на конкретно физическо лице и поради това попадат в обхвата на посочената дефиниция и могат да бъдат определени като лични данни.
При обработването на лични данни следва да се спазват определените в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи:
1. да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица. 
Необходимо е наличието поне на едно от посочените условия за допустимост на обработването на лични данни, съгласно алтернативните предпоставки, посочени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
Седемте хипотези, които са разписани в закона са алтернативно посочени. За да се прецени, съществува ли основание за обработване на лични данни, е необходимо да се изясни фактическата обстановка по конкретeн случай.
Следва да отбележим, че съгласно чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД, доколкото в специален закон не е предвидено друго, ЗЗЛД се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната, националната сигурност,опазването на обществения ред и противодействието на престъпността, наказателното производство, изпълнението на наказанията.
Осигуряването на справедлив административен процес се гарантира чрез процесуалните правни принципи като основни начала на процеса, обезпечаващи защитата на определени основни човешки права. На тяхната основа се изграждат отделните процесуални правни институти. Законност, прилагане на нормативния акт от по-висока степен, съразмерност, истинност, равенство, служебно начало, самостоятелност и безпристрастност, бързина и процесуална икономия, достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, комплексно административно обслужване и другите основни правни начала полагат основата, върху която се развива справедливия административен процес.
В конкретно разглеждания случай предмет на анализа е принципа за публичност. Публичното начало на съдебния процес обезпечава обществения контрол върху административния орган и съответно съда с цел постигане на справедливост, законност и независимост в съдебното производство. Публичността на процеса може да въздейства по два начина, от една страна – от обществото към административните органи и органите на съда за по-справедливо и законосъобразно осъществяване на тяхната дейност, а от друга – информация за обществото за взетите от администрацията и съда решения по отделни казуси. Принципът за публичност на процеса спомага за укрепване на законността в обществото, за повишаване на юридическата култура на гражданите и засилване на общественото доверие в процеса по вземане на решения, както от страна на административните органи, така и от съда. Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 задължава съдилищата да разглеждат публично делата, освен в предвидените от закона случаи. Такива са случаите, когато общественият интерес налага разглеждането на делото при закрити врати, в случаите, засягащи нравствеността; когато се налага да бъде запазена държавна или друга установена със закон тайна. Могат да се посочат различни примери на подобни ограничения и в трите отрасъла на процесуалното право. Изискването решението да бъде обявено публично, обаче, не е предмет на никакви ограничения и се прилага дори когато самото дело е било разгледано при закрити врата. Това изискване не трябва да се тълкува буквално. Трябва да му се придаде подходяща форма на публичност, която в същото време да не засяга неоснователно интересите на отделните лица.
Публикуването на съдебните актове на официалните сайтове на съдилищата, като част от публичното начало на процеса, се осъществява в изпълнение на задължението, разписано в чл. 64 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно неговата разпоредба, актовете се публикуват незабавно след тяхното предоставяне при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, като се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях. Въпреки публичността, която гарантира справедливостта на процеса, като по този начин защитава обществения интерес, законодателят е предвидил да се намери баланс по отношение интересите на конкретното физическо лице. При публикуването на съдебно актове е възприет принципа за публикуване на имената с инициали, заличаване на единен граждански номер, както и други данни, които не са съотносими с целите на публичността, като една от основните гаранции за справедливост на съдебния процес.
Следователно въпреки наличието на обществен интерес от справедлив, законен и независим съдебен процес, законодателят е предвидил защита на лицата по отношение на техните лични данни, търсейки баланс между двете страни.
Устройственият правилник на Комисията за защита на конкуренцията предвижда публикуване на решенията на КЗК в съответствие с вътрешните ѝ правила (чл. 39, ал. 5 от същия). Видно от чл. 39, ал. 6 от Устройствения правилник на КЗК, от датата на публикуването за третите лица започва да тече и срокът за обжалване на съответния административен акт. Правилникът не предвижда изрични правила по отношение защитата на личните данни при публичното оповестяване на актовете в официалната страница на КЗК, поради това следва да се прилагат общите изисквания на ЗЗЛД. По аналогия със разпоредбата на чл. 64 от ЗСВ относно публикуването на съдебни актове, ЗЗЛД трябва да намери приложение и при публикуването на административните актове, като гаранция по отношение правата на засегнатите физически лица, като субекти на данни.
Наличието на лични данни, в частност имената на физическите лица, в конкретни административни актове, особено когато те са общодостъпни в интернет пространството, създават предпоставки за създаване на нежелани профили на въпросните лица, в следствие на автоматичното обработване, най-често от страна на доставчиците на услугата търсене в интернет. Не е изключено подобни профили да се използват и с други цели, за които лицата нямат информация и за които не са имали възможност да изразят своето съгласие.
В съответствие с чл. 34а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, физическото лице, за което се отнасят данните, има право да възрази пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това. Видно от приложената към искането молба на адв. М.С.Д., такова възражение е отправено към КЗК и следва да бъде уважено поради изложените по-горе мотиви.
Задължение на администраторите на лични данни е да предоставят гаранции за неприкосновеността на личния живот, като предприемат подходящите технически и организационни мерки за защита на данните от незаконосъобразно разпространение. Съществуват различни техники, които позволяват публикуването на административните и съдебни актове по начин, които да съответства на изискванията на ЗЗЛД, като например анонимизирането и псевдонимизирането на имената. С оглед вътрешните правила КЗК следва да подбере оптималното решение за всеки отделен случай, като се зачита правото на всички лица на защита на техните лични данни и личен живот.
Служебна проверка в електронния регистър на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, показа, че КЗК (УИН 156597) следва да актуализира заявените данни.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД,Комисията зазащита на личните данни изрази следното
СТАНОВИЩЕ:
Административните актове и решенията на Комисията за защита на конкуренцията се публикуват на официалния сайт на КЗК при спазване на Закона за защита на личните данни, като се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях. В този смисъл е практиката на други регулаторни органи, включително на КЗЛД, както и на съдилищата при публикуване на съдебни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно публикуване на решение, съдържащо личното и фамилно име на процесуален представител на страна в административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings