Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно предоставяне актуалните адреси на български граждани на чуждестранни дипломатически представителства

Становище на КЗЛД относно предоставяне актуалните адреси на български граждани на чуждестранни дипломатически представителства

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П-4885/2015 г.
гр. София, 29.07.2015 г.

ОТНОСНО: Предоставяне актуалните адреси на български граждани на чуждестранни дипломатически представителства.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и Членове: Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 15.07.2015 г., разгледа преписка с вх. № П-4885/08.06.2015 г. от господин Р.Л. – директор на Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи, по повод получена вербална нота от посолството на Италия, с която се търси съдействие за предоставяне адреса на българския гражданин Т.Т., роден на 16.05.1974 г. в село Л.
Към молбата са приложени копия на съответната вербална нота № 1883/С/10205 от 04.06.2015 г., както и писмо от адв. С.С.
Искането от Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи е отправено на основание чл. 106, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация.
 Правен анализ:
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни ”Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни “Население”. Съгласно чл. 5 от ЗГР, при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които:
1. определят тяхната самоличност;
2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;
3. отразяват постоянния и настоящия адрес;
4. отразяват семейното положение;
5. показват наличието на правни ограничения.
Редът да предоставяне на данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е разписан в Раздел III, Глава пета от ЗГР. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 2 от ЗГР, предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.
От друга страна, предоставянето на данни за постоянен и/или настоящ адрес на физически лица представлява “обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване“.
В конкретния случай следва да се обърне внимание, че предоставянето на лични данни на чуждестранните официални представителства, е свързано с прилагане на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗЗЛД. С оглед свободното движение на данни, свързано с функционирането на вътрешния пазар на Общността, визирано от посочената разпоредба, следва да се спазят и изискванията на ЗЗЛД. Законосъобразното обработване на лични данни винаги е свързано с наличието на поне едно от разписаните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД основания, както и със спазването на основните принципи при обработване на лични данни, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. От данните, предоставени с писмото на Дирекция „Консулски отношения“, може да се направи обосновано предположение, че и в петте случая предоставянето на адресите на българските граждани, може да се основава на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. От съществено значение, в случая е, че заедно с искането до ГД „ГРАО“ за представянето на данните, трябва да бъдат предоставени и доказателства за наличието на законен интерес на конкретните чуждестранни лица, в конкретния случай това са вербалните ноти, като официални волеизявления на съответните държави.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД,Комисията зазащита на личните данни изрази следното
СТАНОВИЩЕ:
Предоставянето на информация относно постоянен и/или настоящ адрес на български граждани на чуждестранното официално представителство на Италия, във връзка с изпратената вербална нота до Министерство на външните работи, може да се извърши на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни и чл. 106, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация.
Предоставянето на исканата информация за постоянен и/или настоящ адрес следва да се осъществи чрез Министерството на външните работи след предварително уведомяване на лицата по чл. 20 от Закона за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно предоставяне актуалните адреси на български граждани на чуждестранни дипломатически представителства


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings