Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно искане от директора на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерството на външните работи

Становище на КЗЛД относно искане от директора на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерството на външните работи

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П - 3449/ 2015 г.
гр. София, 24.09.2015 г.

Относно: Искане с вх. № П - 3449/29.04.2015 г. от г-н Р.Л. - директор на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерството на външните  работи с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 16.09.2015 г., разгледа искане за становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД. В искането е посочено, че в Министерството на външните работи е постъпило писмо № 536400-4677/11.03.2015 г. от Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), в отговор на писмо № 916/033от 25.02.2015 г. на посолството на Република Казахстан в София, с което отправят молба за оказване на съдействие за установяването на контактни данни на лица, включително и потвърждаване на тяхното гражданство.
В искането се отбелязва, че между Република България и Република Казахстан няма двустранно споразумение, което да регламентира предоставянето на лични данни, както и липсва писмено съгласие на лицата, за които се отнася информацията. Изразено е становище, че  предоставяне на тази информация на страната получател следва да се допуска само ако тя осигурява адекватно ниво на защита на личните данни на своя територия и след разрешение на Комисията за защита на личните данни.
Отправена е молба за становище до КЗЛД дали получените от Дирекция „Миграция“ - МВР данни могат да бъдат изпратени на посолството на Казахстан, съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Към искането за становище е приложено цитираното писмо № 916/033 от Посолството на Република Казахстан до Дирекция „Миграция“ - МВР. В него е отправена молба, във връзка със служебната необходимост на консулската служба на посолството на Казахстан в София, да бъде оказано съдействие в установяването на контактни данни, местожителство и потвърждение на казахстанското гражданство на лицата, посочени в приложен списък.
С писмо № 536400 - 4677/11.03.2015 г., също приложено към искането, е изготвена такава справка от МВР и е изпратена на МВнР за преценка относно предоставянето й.
Законът за защита на личните данни не прави разграничение между лицата по критерии тяхното гражданство или правен статут. Всички физически лица, чиито данни се обработват от администратор, попадащ под юрисдикцията на българското законодателство, се ползват от правото на защита на техни лични данни (чл. 1, ал. 4 от ЗЗЛД). В този смисъл, настоящият анализ се отнася до преценката дали са налице законосъобразни предпоставки за предоставяне на исканата информация, съдържаща лични данни.
Съгласно легалната дефиниция, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
В настоящия случай информацията за конкретни физически лица, включително и потвърждаване на тяхното гражданство, следва да се разглежда като „лични данни“ по смисъла на ЗЗЛД, тъй като тази информация може да доведе до тяхното пряко индивидуализиране.
В параграф първи от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „Обработване на лични данни”. В конкретния казус, искането касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне. По смисъла на ЗЗЛД (§1, т. 5 от ДР на ЗЗЛД) предоставяне на лични данни са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.
В изложения казус, по отношение обработването чрез предоставяне на исканата информация - гражданство и контактни данни,  следва да се спазват правилата, разписани в специалния закон, а именно Закона за чужденците в Република България и подзаконовите актове по прилагането му.
Законът за чужденците в Република България определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.  Съгласно чл.2 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
В глава шеста „Информационна дейност на службите за административен контрол на чужденците в Република България“ на ЗЧРБ са разписани правила относно информационната дейност на службите за административен контрол на чужденците в България. В чл. 54 е посочено, че в МВР се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци.
В ал. 2 на чл. 54 от ЗЧРБ се сочи, че с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците се обработват изрично посочен обем данни, както следва относно:
1. визовия контрол на чужди граждани;
2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;
3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;
4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;
5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;
6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.
В чл. 55, ал. 1 са изрично посочени субектите, на които се предоставят данните от Единния регистър за чужденци. Това са:
1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;
2. български граждани и чужденци - само ако данните се отнасят за тях;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;
4. служби на други държави - в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;
5. ЕСГРАОН.
В ал. 2 е регламентиран редът, по който българските граждани и чужденците могат да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица - само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.
В ал.3 е разписана възможността отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От описаните нормативни разпоредби, относими към изложения казус, и предвид обстоятелството, че между Република България и Република Казахстан няма подписан международен договор за правно сътрудничество, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, която допуска предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци на служби на други държави.
В ЗЗЛД, който се явява общ в изложения казус по отношение на ЗЧРБ, е разписана възможността за предоставяне на лични данни в трета държава при съгласие на лицата - чл. 36а, ал. 7, т. 1 от ЗЗЛД. В този случай е необходимо разрешение от КЗЛД за предоставянето на данните.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни  изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Специалният закон в случая е Законът за чужденците в Република България и правилата относно предоставянето на информация, в конкретния случай лични данни, имат приоритет и дерогират общите правила, разписани в Закона за защита на личните данни. В разглеждания казус не е налична нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
2. В Закона за защита на личните данни, който се явява общ в изложения казус по отношение на Закона за чужденците в Република България, е разписана възможността за предоставяне на лични данни в трета държава при съгласие на лицата, за които се отнасят данните - чл. 36а, ал. 7, т. 1 от ЗЗЛД. В този случай е необходимо разрешение от КЗЛД за предоставянето на данните.
3. Предвид изложеното, не е налице правно основание за предоставяне на исканите данни на посолството на Република Казахстан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно искане от директора на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерството на външните работи


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings