Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно начисляване на лихви при предприемане на действия по принудително събиране на наложени административни наказания „имуществена санкция“ от контролните органи на Комисията за защита на личните данни

Становище на КЗЛД относно начисляване на лихви при предприемане на действия по принудително събиране на наложени административни наказания „имуществена санкция“ от контролните органи на Комисията за защита на личните данни

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П-2059/2015
гр. София, 31.03.2015 г.

 

ОТНОСНО: Искане с вх. № П-5555/02.08.2014 год. от С.М. - директор на Териториална дирекция на Национална агенция на приходите – Велико Търново и Искане с вх. № П-2059/13.03.2015 год. от г-жа Г. – Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция на приходите – София, във връзка с начисляване на лихви при предприемане на действия по принудително събиране на наложени административни наказания „имуществена санкция“ от контролните органи на Комисията за защита на личните данни.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и Членове: Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на заседание, проведено на 27.03.2015 год., разгледа искания с вх. № П-5555/02.08.2014 год.от г-н С.М., директор на ТД на НАП-Велико Търново и вх. № П-2059/13.03.2015 год.от г-жа Г., заместник директор на ТД на НАП-София, в които се поставят въпроси, свързани с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 година на Върховния административен съд (ВАС). С посоченото решение ВАС е приел, че при изрично предвидени разпоредби в съответния закон, по който е наложена имуществената санкция, тези санкции се дължат заедно с лихви. Тези лихви се дължат и следва да се начисляват и събират от публичния изпълнител в образуваното пред него изпълнително производство. Във връзка с посоченото и предявените пред НАП за събиране публични вземания, съставени по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), от ТД на НАП - Велико Търново и ТД на НАП - София се обръщат към КЗЛД за уточнение следва ли да се начисляват лихви за просрочие върху постановените санкции. Също така се моли, във всяко искане, с което пред ТД на НАП се предявяват за събиране, на основание чл. 220 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публични вземания с наложено административно наказание „имуществена санкция“, да бъде упоменато, предвидена ли е лихва в закона, по който е наложена санкцията.
 Правен анализ:  
Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 11 април 2014 година, е разгледал тълкувателно дело № 5/2013 година, във връзка с което е приел Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 година.
Образувано е по искане на омбудсмана на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение относно приложимостта на чл. 82, ал. 1, б. "а" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно който„административното наказание не се изпълнява, ако са изтеклидве години, когато наложеното наказание е глоба и чл. 175, ал. 3 от ДОПК, съгласно който „лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат“.
Омбудсманът е поискал тълкувателното решение да бъде в контекста на имуществените санкции, по два въпроса:
1. Приложими ли са давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН по отношение на имуществената санкция, наложена с влязло в сила наказателно постановление;
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК и по отношение на имуществените санкции.
В искането на омбудсмана е посочено, че съществува противоречива съдебна практика по приложението на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ДОПК.
В тълкувателното решение ВАС приема, че за да се даде отговор на двата въпроса, поставени в искането на омбудсмана, е необходимо да се изясни институтът на "имуществената санкция", въведена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и да се съпостави с "глобата", която е едно от административните наказания, предвидени в чл. 13 - глава втора "Административни нарушения и наказания" от ЗАНН.
Съгласно текста на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Предвидените в чл. 13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно (чл. 6 от ЗАНН), а вина могат да формират само физически лица (чл. 24 и 26 от ЗАНН).
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.
 
 I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАВНОСТТА: Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това Общото събрание на колегиите във ВАС прави извода, че правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.
По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.
 Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. Във връзка с изложеното, в Тълкувателното решение се прави изводът, че разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 от ДОПК имат за приложно поле единствено давността за изпълнение на наказанието "глоба" и не е налице законодателен пропуск или непълнота в закона, за да се приеме, че тези разпоредби са приложими и за "имуществената санкция".
За имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН, като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, вр. т. 7 от ДОПК („Публични са държавните и общинските вземанияза паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държаватапо влезли в сила наказателни постановления), давността е уредена в чл. 171 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която гласи, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Анализът на приложимите правни разпоредби налага извода, че не е налице законодателен пропуск или непълнота по смисъла на чл. 46 от Закона за нормативните актове, за да се приложат по аналогия разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, предвидени за глобите, и по отношение на имуществените санкции, наложени на юридически лица или еднолични търговци с влезли в сила наказателни постановления.
 
II. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИХВИТЕ: За приложимостта на изключението по чл. 175, ал. 3 от ДОПК за недължимост на лихви върху глоби и по отношение на имуществените санкции следва да се съобрази следното:
Глобите и имуществените санкции са публични вземания - чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, като в чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК е предвидено, че лихвите върху вземанията по т. 1-8 също са публични вземания.
По отношение на глобите действа специална разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, която предвижда, че лихви върху глоби не се дължат.
Специалното правило на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, изключващо начисляване на лихви, е само за глобите, като изключение за имуществените санкции не е предвидено. Имуществената санкция не е глоба, а друг вид публично вземане, като разграничението е направено в разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК която също посочва отделно тези два вида публични вземания, с което се потвърждава, че законодателят ясно прави разграничение между двата института.
В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК изрично е записано, че лихвите върху всички публични вземания, включително и вземанията по т. 7 - "по влезли в сила наказателни постановления" са публични вземания.
При липса на специална уредба за недължимост на лихви върху имуществените санкции приложима е общата разпоредба на чл. 175, ал. 1 от ДОПК - върху неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Последното уточнение е от съществено значение за допустимостта в изпълнителното производство да се начисляват лихви върху имуществени санкции, като лихви върху имуществени санкции ще се начисляват само ако в съответния закон, по който е наложена имуществената санкция, е предвидена лихва.
Не е налице законодателен пропуск или неяснота, за да се прилага разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК и по отношение на имуществените санкции, но следва да се съобразява съответната разпоредба от материалния закон, за нарушението на който е наложена имуществената санкция. Само при изрично предвидени разпоредби в съответния закон, по който е наложена имуществената санкция, че имуществените санкции се дължат заедно с лихви, такива се дължат и следва да се начисляват и събират от публичния изпълнител в образуваното пред него изпълнително производство. При липса на изрично предвидена разпоредба в съответния закон, че имуществените санкции се дължат заедно с лихви, такива не се дължат и не се начисляват в изпълнителното производство.
Съобразно изложеното, в тълкувателното решение ВАС прави извода, че разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ДОПК не е приложима по отношение на имуществените санкции.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 4, чл. 125 и чл. 128 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Общото събрание на колегиите при ВАС е приел Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 година, съгласно което:
1. Давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно постановление.
2. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК не е приложима по отношение на имуществените санкции.
Във връзка с посоченото, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Комисията за защита на личните данни попада сред визираните в чл. 130, ал. 2 от ЗСВ органи, следователно разгледаното по-горе Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 година на Общото събрание на колегиите при ВАС е задължително за Комисията и подлежи на изпълнение, съобразно тълкуването на материалния закон, разписано в решението.
Във връзка с направения по-горе анализ, следва да се има предвид, че контролът за спазване на Закона за защита на личните данни се осъществява от:
1. Комисията, на основание чл.10, ал.1, т.7 по реда на чл. 38 от ЗЗЛД
и
2. Председателя на КЗЛД и членове на Комисията или упълномощени от тях лица от администрацията, на основание чл.12 от ЗЗЛД, като редът, по който се осъществяват двата вида контрол е различен.
В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД, при установяване на нарушение на закона, председателят на КЗЛД е оправомощен да издава наказателни постановления. По отношение защитата на личните данни на гражданите, ЗЗЛД е законът, който урежда нормативните правила относно защитата на личните данни, включително и административно-наказателната отговорност за неизпълнение на специалните правила на ЗЗЛД.
Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни се произнася, съгласно чл. 38, ал. 2 с решение. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия Комисията постановява решение, с което може да се произнесе в следния смисъл:
а) да даде задължителни предписания;
б) да определи срок за отстраняване на нарушението;
 в) да наложи административно наказание. Тоест, „имуществена санкция”, освен с Наказателно постановление, издадено от Председателя на Комисията за защита на личните данни, може да се наложи и с решение на Комисията за защита на личните данни, в качеството й на колегиален орган.
В Глава осма от ЗЗЛД са разписани конкретните размери на глобите и имуществените санкции за нарушаване на отделни разпоредби от закона, включително и размерите на санкциите за повторно извършени нарушения. В посочената Глава осма от ЗЗЛД обаче липсват изрично предвидени разпоредби, съгласно които наложените имуществени санкции по този закон се дължат заедно с лихви. Следователно, и в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 година на Общото събрание на колегиите при ВАС, не се дължат лихви за просрочие върху наложените за нарушение на ЗЗЛД имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци. 
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на лични данни изразява следното 
СТАНОВИЩЕ:
Законът за защита на личните данни е материалният закон, за нарушението на който председателят на Комисията за защита на личните данни или Комисията за защита на личните данни, в качеството й на колегиален орган, са оправомощени да налагат глоби или имуществени санкции. В ЗЗЛД не са предвидени специални разпоредби, съгласно които да се дължат лихви за просрочие върху наложените имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци. Следователно, лихви за просрочие върху наложените с наказателни постановления и решения на КЗЛД имуществени санкции за нарушаване на ЗЗЛД не се дължат. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цветелин Софрониев /п/
Веселин Целков /п/


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings