Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД относно предоставяне на информация, съдържаща лични данни, във връзка с молба от народен представител за писмен отговор от министър

Становище на КЗЛД относно предоставяне на информация, съдържаща лични данни, във връзка с молба от народен представител за писмен отговор от министър

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
С рег. № П-4410/2015 г.
гр. София, 22.06.2015 г.

ОТНОСНО: Предоставяне на информация, съдържаща лични данни, във връзка с молба от народен представител за писмен отговор от министър
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и Членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев на заседание, проведено на 17.06.2015 г., разгледа преписка с вх. № П-4410/05.06.2015 г. от господин M.K. – народен представител от ПГ на ДПС в 43-тото Народно събрание.
Писмото е по повод отправената от народния представител молба за писмен отговор до министър, с което се иска и предоставянето на документи, относими към предмета на питането. В отговора си министърът е отказал предоставянето на исканите документи с мотива, че съдържат лични данни и предоставянето им би довело до нарушаване на Закона за защита на личните данни.
 Правен анализ
Член 2, ал. 1 от ЗЗЛД определя понятието лични данни като „всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци”. С оглед посочените от министъра мотиви може да се предположи, че исканите документи съдържат информацията, която представлява съвкупност от данни, които биха могли да индивидуализират дадено физическо лице и следователно може да се определи като лични данни.
Относно категорията субекти, чиито данни се защитават от ЗЗЛД, следва да се направи уточнението, че юридическите лица не попадат сред тях. Съдържащите се в преписките имена на представляващите юридически лица, са посочени в това им качество, а адресите за кореспонденция, са адресите на юридическите лица. Може да се отбележи, че когато става въпрос за имена на представляващите търговските дружества и към момента фигурират в публичното пространство като част от информацията, съставляваща публичния търговски регистър. Съгласно разпоредбата на чл. 11 във връзка с чл. 32 от Закона за търговския регистър (ЗТР), търговският регистър е публичен и всеки може да извършва справки за вписано обстоятелство или обявен акт.
По смисъла на чл. 3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. Министърът е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.
Предоставянето на исканите преписки е действие по обработване на лични данни по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, а именно - всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на лични данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Обработването на лични данни следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни са регламентирани в чл. 4 от ЗЗЛД. Според неговите разпоредби обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените условия за допустимост.
В искането за становище са посочени правомощията на народния представител, въз основа на които следва да се разкрият данните, а именно:
- чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България (Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.); и
- чл. 91, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация.).
Предвид изложеното по-горе, от гледна точка на законосъобразното обработване на лични данни, може да намерят приложение следните норми:
- чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
- чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
- чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
- чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните.
От друга страна, правомерното обработване на лични данни е необходимо да се извършва в съответствие със заложените в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД принципи на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност като данните:
1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица
 Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни на трети лица е в правомощието на администратора на лични данни, в зависимост от конкретния случай, като е необходимо да се следи за баланса между значимостта на обществения интерес, във връзка с който се извършва това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните. Това налага информацията, свързана с личните данни на физическите лица да се предоставя след преценка относно степента на гарантиране на справедливо обработване на данните, за да бъде постигната целта на ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.
Във връзка с изложеното и с оглед спазване на нормативните задължения, съгласно КРБ, ПДОНС и ЗЗЛД, администраторът на лични данни би могъл да предостави исканите документи, след като личните данни в тях бъдат приведени във вид, който не позволява идентифициране на съответните физически лица, като например заличаване или анонимизиране чрез инициали, ако не е налично изричното съгласие на физическите лица, за които се отнасят. Когато обаче именно отделни категории лични данни на лицата са от значение за задоволяването на надделяващия обществен интерес, администраторът следва да извърши подходящите действия за да ги предостави, без да предоставя прекомерен обем от данни и без да засяга интересите на конкретните физически лица.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изрази следното
 
 СТАНОВИЩЕ:
Предоставянето на исканата информация е допустимо в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1-7 условия. Възможно условие за допустимост на обработването под формата на предоставяне на данните в конкретния случай е наличието на съгласие на съответните физически лица (чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД). Алтернативно, при липса на съгласие, възможни условия за допустимост биха могли да са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД.
С оглед гарантиране справедливото обработване на данните в посочените нормативни хипотези и за да бъде постигната целта на ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот, администраторът на лични данни следва да предостави исканите документи, след като личните данни в тях бъдат приведени във вид, който не позволява идентифициране на съответните физически лица, като например заличаване или анонимизиране чрез инициали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно предоставяне на информация, съдържаща лични данни, във връзка с молба от народен представител за писмен отговор от министър


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings