Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2015 г. » Становище на КЗЛД по искане главния секретар на Министерството на правосъдието по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Становище на КЗЛД по искане главния секретар на Министерството на правосъдието по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П-1291/2015
гр. София, 20.02.2015 г.

ОТНОСНО: Искане с вх. № П-1291/13.02.2015 г. от г-жа Ивелина Николова - главен секретар на Министерството на правосъдието с молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 17.02.2015 г., разгледа искане с вх. № П -1291/13.02.2015 г. от г-жа Ивелина Николова - главен секретар на Министерството на правосъдието с молба за становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД. В искането за становище е посочено, че в Министерството на правосъдието е постъпило заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с вх. № 95-00-6/30.01.2015 г. от М.Ц., репортер в предаването „Тази сутрин“, БТВ. Сочи се, че в т. 2 от заявлението е поискана информация относно имената на служителите, които използват ведомствени жилища, собственост на министерството, както и на какви позиции са назначени в Министерството на правосъдието тези служители. В искането се казва, че ведомствените жилища на Министерството на правосъдието служат за задоволяване на жилищните нужди на лицата, които са в трудово или служебно правоотношение с министерството, включително на лицата от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, магистрати (в това число съдии от специализирания съд и прокурори от специализираната прокуратура), както и лицата в трудово и служебно правоотношение с органите на съдебната власт, които отговарят на определени условия.
В искането се казва, че във връзка с постъпилото заявление по реда на ЗДОИ, както и с оглед на възможността да постъпят подобни заявления за предоставяне на информация относно имената, длъжностите и адресите на лицата, ползватели на ведомствените жилища, собственост на министерството и предвид това, че част от тях са магистрати, се отправя искане за становище до Комисията, следва ли да се предостави поисканата информация.
Към искането за становище е приложено копие на визираното искане за достъп до обществена информация. В това искане за достъп се поставят три въпроса, както следва:
1. Какъв е броят на ведомствените жилища, собственост на Министерството на
правосъдието?
2. Кои са служителите (имената им), които използват ведомствени жилища, собственост на Министерството на правосъдието? На какви позиции са назначени в Министерството на правосъдието? От кога тези служители са настанени във ведомствени жилища?
3. Има ли периоди, в които някои от споменатите служители са използвали ведомствени жилища без да имат право на това - кои са служителите (имената им) и в кои периоди?
С оглед на гореизложеното следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл. 3 от Закона за защита на личните данни, администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. Министърът на правосъдието е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД.
Съгласно легалната дефиниция, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В конкретният случай, справка съдържаща имена, длъжности и адреси на физически лица, ползватели на ведомствени жилища би могла да доведе до индивидуализиране на конкретните физически лица и като такава попада в определението за „лични данни“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД.
Действията по отношение предоставянето на визираната по-горе информация представляват „Обработване на лични данни“, съгласно легалната дефиниция, посочена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД и по-конкретно обработване под формата на „разпространяване“ и „предоставяне“ по смисъла на ЗЗЛД.
Когато се отправят искания за достъп до лични данни, съответният администратор следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Текстът на чл. 4, ал. 1 отЗЗЛД урежда алтернативни хипотези, при наличието на които се допуска законосъобразното обработване на лични данни.
Във всички случаи обработването на лични данни, чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни (Министъра на правосъдието), следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална.
При анализа на изложения казус и относимостта към разпоредбите на ЗЗЛД следва да се направи извод, че предоставянето на исканата информация може да се извърши законосъобразно в случай, че са налице условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 - физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие за това.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД е посочено, че обработването е допустимо, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Видно от тази разпоредба ЗЗЛД не забранява, а дори напротив, допуска възможността за обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност, но само дотолкова, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В случая обаче предоставянето на информация във визирания обем би нарушила правото на личен живот на лицата, за които се отнасят данните, независимо дали са магистрати от специализирания съд и специализираната прокуратура или не. Възможно е публичното оповестяване на адресите на тези лица, живеещи във ведомствени жилища на Министерството на правосъдието, да доведе до заплаха за сигурността не само на тях, но и на техните близки, които също живеят в тези жилища.
Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространение на лични данни е в правомощието на съответния администратор на лични данни с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване на лични данни.
При всички положения правомерното обработване на лични данни е необходимо да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД личните данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват. Следва да се има предвид и целта на ЗЗЛД, която е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни. При всички положения обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.
От друга страна, следва да се вземат предвид и разпоредбите на ЗДОИ, като специален закон, който установява нормативните предпоставки, при наличието, на които администраторът (Министърът на правосъдието) може да предостави на трети лица обществена информация, съдържаща лични данни. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 2 от ЗДОИ, законът не се прилага за достъпа до лични данни.
Защитата на личната информация е въведена като основен принцип при осъществяване правото на достъп до обществена информация (чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ). В чл. 31 от ЗДОИ е разписано, че в случаите, в които исканата обществена информация се отнася до трето лице, съответният орган е длъжен да поиска писменото съгласие на лицето. В случай, че такова съгласие не е дадено, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случай на предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, която съдържа лични данни, възможно условие за допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на данните са и разпоредбите на чл. 31 от ЗДОИ във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Относно предвидената възможност по ал. 5 на чл. 31 на ЗДОИ да не се иска съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на закона, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, то преценката дали следва да се приложи тази разпоредба е единствено с правомощията на този от когото е поискана тази информация.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Справка, съдържаща имена, длъжности и адреси на лицата, ползватели на ведомствените жилища, собственост на Министерството на правосъдието, води до индивидуализиране на тези конкретни физически лица и тя като такава попада в определението „лични данни“ по смисъла на Закона за защита на личните данни.
Обработването на тази информация под формата на „разпространяване“ и „предоставяне“ по смисъла на ЗЗЛД е допустимо и законосъобразно единствено в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия.
В конкретния случай, с цел намиране на баланса между обществения интерес и неприкосновеността на личността и личния живот на съответните физически лица, чиито данни се предоставят, Министерството на правосъдието може да предостави обобщена информация (брой на ведомствените жилища, собственост на министерството, брой на служителите, които ползват жилищата с информация за техните длъжности, без имена, и от кога са настанени в жилищата, има ли периоди, в които тези служители са ползвали ведомствените жилища, без да имат право на това и в кои периоди), тъй като тя е достатъчна заявителят да направи преценка на ефективността и законосъобразността при разходването на бюджетни средства. Предоставянето на достъп до имената на конкретните служители се явява прекомерно и непропорционално по смисъла на Закона за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД по искане главния секретар на Министерството на правосъдието по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings