Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2014 г. » Решение по жалба с рег. № Ж 213/ 25.07.2012 г.

Решение по жалба с рег. № Ж 213/ 25.07.2012 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-213/2012 г.
София, 11.12.2014 г.

 
Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 08.10.2014 г. (Протокол № 38), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег. № Ж 213/ 25.07.2012 г., подадена от Д.Т.Ш. срещу „К.Б.М.” ЕАД, „М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.
Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл. 38 от Закона за защити на личните данни.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че на 30.05.2012 г. получава от „С.Г.Г.” ООД покана за доброволно плащане, в която не е посочено към кого е задължението. След извършена справка на посочените в поканата телефонни номера за връзка е уведомена, че задължението ѝ е към „К.Б.М.” ЕАД. Госпожа  Д.Т.Ш. сочи, че е страна по три договора, сключени с мобилния оператор. Твърди, че на 06.04.2011 г. предсрочно е погасила задълженията си по договора за лизинг, поради което собствеността на мобилния телефон ѝ е прехвърлена, но въпреки това през м. юни 2011 г. започва да получава фактури, към които отново е начислявана и лизингова такса за изплащане на мобилен телефон. В отговор на подадена до Г. жалба е уведомена, че е възникнало недоразумение и неправилно начислената сума е използвана за погасяване на дължими задължения по фактури. Поради неплащане на задълженията си за ползвани услуги в размер на 368.05 лв., чийто размер жалбоподателката оспорва, „К.Б.М.” ЕАД едностранно прекратява договора за мобилни услуги.
Д.Т.Ш. посочва, че е титуляр на друг договор за мобилен номер, сключен с „М.” ЕАД, който се ползва от нейния баща. Освен, че е уведомена на пощенския си адрес с покана за доброволно плащане, през м. юли 2012 г. служители от „С.Г.Г.” ООД започват да звънят и на нейния баща с настояване за плащане на задълженията ѝ към Г., поради което Д.Т.Ш. е насочила жалбата си и срещу „М.” ЕАД. Счита, че дружеството неправомерно е разкрило личните ѝ данни на „К.Б.М.” ЕАД, както и на „С.Г.Г.” ООД.
По отношение на жалбата си срещу „К.Б.М.” ЕАД, г-жа Д.Т.Ш. се позовава на задължителното предписание на КЗЛД от 12.03.2008 г. към мобилните оператори, съгласно което същите са задължени да включат в договорите за предоставяне на мобилни услуги отделна клауза за дадено изрично съгласие на физическото лице неговите лични данни да бъдат предоставяни на трети лица. Счита, че дружеството не е спазило задължителното предписание и е нарушило и чл. 4 от ЗЗЛД. Едновременно с посоченото, Д.Т.Ш. твърди, че при сключването на договори с мобилния оператор както на 19.10.2010 г., така също и на 17.02.2011 г., ѝ е изискано копие на личната ѝ карта. Счита тези действия на „К.Б.М.” ЕАД за административно нарушение, тъй като надхвърлят целите на обработване на лични данни.
Разгледана по същество, Комисията за защита на личните данни приема жалбата за неоснователна. Административният съд София – град (АССГ) отменярешението на Комисията за защита на личните данни на собствени мотиви и основания и връща преписката на КЗЛД за произнасяне в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Върховният административен съд оставя в сила решението на първоинстанционния съд, но по други съображения и мотиви.
В заседание, проведено на 16.07.2014 г. (Протокол № 28), Комисията насрочва разглеждането на жалбата по същество на 10.09.2014 г.
За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 10.09.2014 г. (Протокол № 34), страните - надлежно уведомени, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Комисията отлага разглеждането на жалбата за 08.10.2014 г. и приема решение да се изискат от ответните страни допълнителни доказателства, съгласно указанията на съда.
В изпълнение на приетото решение, с писмо изх. № П-5917/17.09.2014 г. на Председателя на КЗЛД, от „С.Г.Г.” ООД е изискано заверено копие на договор с „К.Б.М.” ЕАД, действащ към момента на получаване на личните данни на г-жа Д.Т.Ш., с който се възлага събирането на нейното задължение, както и становище относно предоставянето на личните данни на жалбоподателката от страна на „М.” ЕАД.
С писмо изх. № П-5916/17.09.2014 г. на Председателя на КЗЛД, от „М.” ЕАД са изискани Общи условия на оператора, актуални към момента на сключване на договори с жалбоподателката.
В отговор, с писмо вх. № С-529/26.09.2014 г. „М.” ЕАД депозира становище, в което посочва, че Д.Т.Ш. е прекратила договор № Ш0346254/17.09.2009 г., но на 05.02.2014 г. е сключила нов договор с мобилния оператор. Дружеството заявява, че клиентката няма неплатени задължения с изтекъл срок на плащане, поради което М. не е предоставял личните ѝ данни на трети лица, вкл. и на агенции за събиране на вземания. Към становището „М.” ЕАД прилага заверено копие на Общи условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на М. Твърди се, че клаузите относно лични данни – чл. 40г и чл. 69г от Общите условия не са променяни от 2006 г.и в тази връзка М. твърди, че същите са били актуални към момента на сключването на индивидуалния договор през 2009 г. Предвид изложеното, „М.” ЕАД счита жалбата на г-жа Д.Т.Ш. срещу мобилния оператор за недопустима и неоснователна.
„К.Б.М.” ЕАД е уведомено с писмо изх. № П-5915/17.09.2014 г. на Председателя на КЗЛД за отложеното разглеждане на жалбата по същество. От администратора на лични данни са изискани Общи условия, актуални към момента на сключване на договор с г-жа Д.Т.Ш., заверено копие на договор със „С.Г.Г.” ООД, както и доказателства, че задълженията на жалбоподателката са оспорени.
С писмо, изх. № П-5911/17.09.2014 г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателката е изискана информация за хода и резултатите от оспорването на задължението ѝ към „К.Б.М.” ЕАД, както и доказателства относно преснимането на нейната лична карта.
За повторно разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 08.10.2014 г. (Протокол № 38), жалбоподателката, „М.” ЕАД и „К.Б.М.” ЕАД - редовно уведомени, не се явяват и не изпращат процесуални представители. „С.Г.Г.” ООД се представлява от юрк. М.Г. с пълномощно. Юрисконсулт М.Г. посочва, че дружеството се е „снабдило” с телефонния номер на бащата на жалбоподателката, който погрешно е уведомен за прехвърляне на задължението на Д.Т.Ш. Впоследствие чрез хибридна поща, предоставяна от „Д.С.” ООД, жалбоподателката е уведомена с писмо, поставено в пощенската кутия на нейния адрес. Представителят на „С.Г.Г.” ООД уточнява, че „първоначално в бланките, които фирмата за събиране на задължения ползва, не се съдържа информация за основание и размер на задължението”.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
При преценка относно основателността на жалбата, КЗЛД изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от администратор на лични данни.
Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жа Д.Т.Ш., изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието ѝ. По смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД ”предоставяне” на лични данни представлява обработване на лични данни.
В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. Видно от Договор за мобилни услуги от 29.12.2007 г., от Допълнително споразумение от 19.10.2010 г., както и от Договор за мобилни услуги от 17.02.2011 г. и Договор за лизинг от 19.10.2010 г., между Д.Т.Ш. и „К.Б.М.” ЕАД са налице валидни правоотношения. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. Госпожа Д.Т.Ш. е предоставила доброволно личните си данни с оглед сключените договори, от което следва, че е налице изричното ѝ съгласие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни „К.Б.М.” ЕАД да обработва личните ѝ данни. От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка с договорните правоотношения между страните.
За ползвани услуги жалбоподателката има неплатени сметки по фактури № 7164344022 от 05.08.2011 г. и № 7165618078 от 05.09.2011 г. За „К.Б.М.” ЕАД е налице и друго условие за допустимост за обработване на свързаните с г-жа Д.Т.Ш. лични данни, съдържащо се в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно което обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна.
Нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай „С.Г.Г.”  ООД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „К.Б.М.” ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че „С.Г.Г.” ООД ползва (употребява) личните данни на абонати на оператора, имащи качеството длъжници с цел събирането на техни просрочени задължения. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни.
На правно основание – договор от 20.07.2009 г. със „С.Г.Г.” ООД и Допълнително споразумение от 30.03.2010 г. към него, „К.Б.М.” ЕАД предоставя личните данни на жалбоподателката на „С.Г.Г.” ООД с оглед организирането с различни законосъобразни средства събирането на нейното задължение.
В изпълнение на договорните си задължения, „С.Г.Г.” ООД изпраща на Д.Т.Ш. извънсъдебна покана за доброволно плащане с дата 23.05.2012 г., получена от жалбоподателката на 30.05.2012 г., приложена към жалбата.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД, когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя данните, които идентифицират администратора или неговия представител; целите на обработването на личните данни; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити; данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им, както и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.
В настоящия случай, видно от извънсъдебната покана за доброволно плащане, адресирана до Д.Т.Ш., в съдържанието на същата липсва задължителната информация, съгласно цитираната разпоредба. Администраторът на лични данни „С.Г.Г.”  ООД не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗЗДЛ и не предоставя информация на жалбоподателката на какво основание обработва личните ѝ данни, не указва основание за възникване на задължението, същото не е индивидуализирано по размер и срок, както и кредитор, към който е претендирано.
Жалбоподателката е абонат и на „М.” ЕАД за услуги, предоставяни от мобилния оператор. В становище с вх. № С-529/26.09.2014 г. „М.” ЕАД потвърждава, че обработва личните данни на жалбоподателката във връзка с договорните взаимоотношения с нея. „М.” ЕАД посочва, че г-жа Д.Т.Ш. заплаща редовно месечните сметки за предоставаните услуги, поради което личните ѝ данни не са предоставяни на трети лица, в т.ч. и на „С.Г.Г.” ООД, с което дружество няма никакви отношения.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на „С.Г.Г.” ООД.
При определяне на размера на наложеното с настоящото решение административно наказание на „С.Г.Г.” ООД, Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които то засяга. Комисията отчете факта, че нарушението на разпоредбите на ЗЗЛД не е първо за „С.Г.Г.” ООД, факта, че с неправомерното обработване на лични данни са нарушени правата по ЗЗЛД на едно физическо лице, както и обстоятелството, че при констатиране на нарушението не са взети мерки за отстраняването му. 
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 42, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ :
1. Оставя без уважение жалбата по отношение на „К.Б.М.” ЕАД (ново наименование на дружеството - „Т.Б.” ЕАД) и „М.” ЕАД.
2. Уважава жалба с рег. № Ж 213/25.07.2012 г., подадена от Д.Т.Ш. срещу „С.Г.Г.” ООД.
3. Налага административно наказание - имуществена санкция в размер на 8 500 лв. (осем хиляди и петстотин лв.) на „С.Г.Г.” ООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: *****, представлявано от С.Ц. – управител, затова, че „С.Г.Г.” ООД в качеството си на администратор на лични данни не е предоставил информация на Д.Т.Ш. относно основанието да обработва нейните лични данни, целите на обработването им, размер на претендираното задължение, неговото основание и срок за плащането му, както и правото ѝ на достъп и правото на коригиране на събраните нейни лични данни, с което е нарушен чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни на адрес: гр. София - 1592, бул. “Проф. Цветан Лазаров” № 2 или преведена по банков път:
Банка  БНБ- ЦУ
IBAN:  BG18BNBG96613000158601
BIC  BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721
 Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/

Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Изтегли файла Решение по жалба с рег. № Ж 213/ 25.07.2012 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings