Начало » Практика » Решения на ВАС за 2014 г. » Решение на Върховния административен съд № 10476/ 29.07.2014 г.

Решение на Върховния административен съд № 10476/ 29.07.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 10476
София, 29.07.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ

 
 

при секретар

Станка Чолакова

и с участието

на прокурора

Христо Ангелов

изслуша докладваното

от съдията

ЕМАНОИЛ МИТЕВ

 

по адм. дело № 1412/2014.
 
 
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни - София, против решение № 6517 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 8292/2013 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за обезсилването му и прекратяване на съдебното производство, респективно за неговата отмяна.
Ответната страна –„И.“ ЕАД, чрез адвокат Н. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на „И.“ ЕАД- задължително предписание /без изх.номер и не датирано/ на Комисията за защита на личните данни, изпратено на дружеството с писмо, изх. № П 4676/10.07.2013 година.
Съда е приел, че жалбата е допустима, доколкото задължителното предписание, имащо характер на Принудителна административна мярка /ПАМ/, е акт подлежащ на оспорване.Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя тези доводи за допустимост. Не може да се възприеме касационният довод, че за дружеството липсва правен интерес от съдебна защита срещу соченото предписание- същата следва да бъде осъществена едва след евентуално бъдещо санкциониране , при неизпълнение на дадените мерки за изпълнение. След като с ПАМ - се създават задължения, то съгласно константната практика на съдилищата - същите са индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21ал.1 АПК и съдебният им контрол е допустим.
Сочените обаче в касационната жалба основания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, както и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция намира за основателни. Съда не е извършил фактически установявания, а без да разглежда спора по същество е отменил оспореният акт, поради съществени нарушения на административно производствените правила- чл.26,ал.1 и чл.34, ал.1 и ал.3 АПК.
Съда не сочи, с какво са нарушени правата на жалбоподателят, реализирал в срок съдебната си защита, с факта дали е уведомен по чл.26,ал.1 АПК- за започналото производство, както и въз основа на какво приема, че е препятстван достъпа на дружеството до материалите в преписката, достъп осигурен му по силата на чл.34 АПК, което да е довело до накърняване на правото му на защита.
На последно място, съда е приел, че при издаване на акта е нарушена разпоредбата на чл.59,ал.2,т.4 АПК- т.е. не са посочени фактически и правни основания за неговото/на акта/ издаване. Настоящата инстанция не споделя този извод - акта е мотивиран , съгласно изисквания на закона, доколкото изрично се позовава на съдържащи се в административната преписка доказателства- протокол №20/19.06.2013 година на КЗЛД и констативен акт № КА- 572/11.06.2013г., приети от съда като доказателства, но не обсъдени от него.
Фактическа обстановка не е установяване по делото и не са обсъждани всички събрани доказателства от съда. Следователно законосъобразността на оспорената заповед не е проверена изцяло, а само по отношение съществени нарушения на производствените правила. Липсата на мотиви по същество препятстват касационната инстанция да осъществи проверка на правилността на съдебното решение.
С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и до неизясняване на делото от фактическа страна, поради което решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6517 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 8292/2013 г. по описа на Административен съд София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Анна Димитрова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Виолета Главинова
/п/ Еманоил Митев


Файлове за сваляне

Решение на Върховния административен съд № 10476/ 29.07.2014 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings