Начало » Практика » Решения на ВАС за 2011 г. » Решение на Върховния административен съд № 16830/ 20.12.2011 г.

Решение на Върховния административен съд № 16830/ 20.12.2011 г.

РЕШЕНИЕ

 16830
София, 20.12.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, всъдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА СОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

 
 

при секретар

Светла Панева

и с участието

на прокурора

Николай Николов

изслуша докладваното

от съдията

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

 

по адм. дело № 11442/2011.
 


          Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 7290 от 26.05.2011 г., постановено от Върховния административен съд (ВАС), пето отделение – тричленен състав, по административно дело № 10890 по описа за 2010 г. на ВАС, са отхвърлени жалбите на „ОД” ЕООД, гр. С., и „ПМС” ЕООД, гр. С. против решение
№ 72 ОТ 24.03.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Съдебният акт е оспорен с касационни жалби от „ПМС” ЕООД гр. С. и „ОД” ЕООД гр. София, действащи чрез пълномощника им адв. Т. Наведените от касаторите доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и на решението на КЗД. Допълнителни аргументи в подкрепа на исканията се съдържат и в писмени защити на касаторите.
Ответниците Комисия за защита на личните данни и И.Д.Б. – Б. от гр. С. не изразяват становище по касационните жалби.
Ответникът В.Н.И. от с. К. в писмен отговор оспорва касационните жалби.
Ответникът „СГ” АД гр. С. в писмено становище на изпълнителния директор Б. и в съдебно заседание чрез поверениците си адв. П. и адв. К. оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни и да се потвърди първоинстанционното решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на тричленния съдебен състав.
Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, ІІ-ра колегия – 5-членен състав, намира касационните жалби за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторите за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията им за необоснованост.
Тричленният съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия петчленен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
С обжалваното по реда на чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) пред тричленния състав на ВАС решение на КЗЛД са: 1) уважени жалбите на В.Н.И. и И.Д.Б.–Б. срещу „ОД” ЕООД; 2) на „ПМС” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 13 000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 34а, ал. 1, т. 3 от същия закон; 3) на „ОД” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 34а, ал. 1, т. 3 от същия закон. В развилото се пред Комисията за защита на личните данни административно производство, в което са разгледани жалбите на И. и Б.-Б., са проведени няколко заседания, призовани са страните и са приети писмените им становища по жалбите, изискани са и са събрани доказателства относно обстоятелството на кого и за какви цели И. и Б.-Б. са предоставили личните си данни, за начина, по който тези данни са предоставени на „ОД” ЕООД, доказателства за изпращаните от последното дружество до И. и Б.-Б. писма, за сключени от дружеството договори с трети лица, както и становища по повод жалбите от трети лица.
Приетата за установена от административния орган фактическа обстановка се е установила и в хода на първоинстанционното съдебно производство. В.И. и И.Б.-Б. са приели публикувана в медиите оферта на „ПМС” ЕООД за продажба на пълзящи ягодови храсти и по този повод са представили на последното дружество информация, включваща трите им имена и адрес и са изразили съгласие, обективирано в приложения за изпращане на поръчката талон, съдържащите са в талона данни да бъдат записани от „ПМС”, ЕООД, за да може то да им „предава предложения, реклами и маркетингови съобщения по пощата …. или по какъвто и да е друг начин, отнасящи се до негови продукти или тези на други търговски дружества” (талон). Данните на двете физически лица „ОД” ЕООД е получило от „ПМС” ЕООД съгласно сключения между двете дружества договор от 01.09.2008 г., с който последното дружество предоставя на първото адреси от своя регистър „Клиенти”. След получаване на данните „ОД” ЕООД е предоставило същите на трето лице - дружество, извършващо търговска дейност с хороскопи, талисмани, амулети и др. езотерични продукти, с което е в договорни отношения, а след това е изпратило на И. и Б.-Б. писма, подписани от М. Е., представяща се за ясновидка, с които въз основа на събраните лични данни им предлага да получат срещу заплащане продуктите на третото лице в областта на езотериката и окултното, в това число талисмани и изготвяне на информация за промяна в живота им. В писмата са посочени трите им имена, адреси и дата на раждане, без предварително да е взето тяхното съгласие тези данни да бъдат обработвани от подателя.
Решаващият съдебен състав обосновано на базата на събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон е възприел правните изводи на КЗЛД, че личните данни на И. и Б.-Б. са обработени от „ОД” ЕООД и „ПМС” ЕООД, администратори на лични данни, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД – без да е налице нито едно от условията за обработване на данните по смисъла на текста, а в нарушение на чл. 34а, ал. 1, т. 3 от закона не са уведомили физическите лица за това, че личните им данни ще бъдат използвани за целите и нуждите на директния маркетинг и за правото им да възразят срещу това. В резултат на неизпълнението на това задължение, личните данни на лицата са обработени без тяхно съгласие именно за предлагане на стоки и услуги по пощата (§ 1, т. 15 от ЗЗЛД). Горното обуславя законосъобразността на наложените имуществени санкции, чийто размер е в пределите, предвидени в закона.
Касационната инстанция счита, че приетите от съда правни квалификации съответстват на установените факти, въз основа на което намира за правилен направения в проверяваното съдебно решение извод за законосъобразност на решение № 72/24.03.2010 г. на Комисията за защита на личните данни. В случая безспорно е налице неправомерно „обработване на лични данни” (по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни). Данните на И. и Б.-Б. са обработени от „ПМС” ЕООД, като са разкрити на трето лице, а от „ОД” ЕООД са обработени, като са употребени в търговската дейност на дружеството и са разкрити на трето лице с цел директно предлагане на езотерични и окултни продукти, без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Като администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД „ОД” ЕООД и „ПМС” ЕООД не са изпълнили вмененото им от законодателя задължение да обработват личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с принципите и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. От тяхна страна не е положена необходимата грижа, да бъде установена действителната воля на лицата, чиито данни се обработват, респ. личните им данни да бъдат обработени от администратора по избрания от тях начин.
Инвокираното от касатора „ПМС” ЕООД възражение, че данните са обработени правомерно въз основа на предварително изразено от физическите лица съгласие за това, е неоснователно. Ако и при сключването на конкретни сделки с дружеството лицата да са изразили съгласие данните, съдържащи се в талона за поръчка (имена и адрес), да бъдат използвани от „ПМС” ЕООД за предаване на предложения и рекламни и маркетингови съобщения по пощата, то това волеизявление на И. и Б.-Б. се отнася само за посоченото дружество и не включва съгласие личните им данни да бъдат предоставяни на трети лица с такава цел, т.е. за предлагане на стоки и услуги по пощата. Освен това датата и годината на раждане на физическите лица не са включени в талона за поръчка, поради което съгласие за обработването на тези данни от администратора по какъвто и да е начин не е изразявано. С оглед на това, като разкрива данните и ги предава на трето лице (в случая на „ОД” ЕООД), „ПМС” ЕООД обработва личните данни без съгласие на физическите лица, за които се отнасят, т.е. в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.
Противно на наведените доводи от „ПМС” ЕООД във връзка със сключения между това дружество и „СГ” АД договор за предоставяне на услуги на център за комуникация, за последното не е било налице задължение да осигури обслужващите повикванията оператори да питат обаждащите се клиенти на „ПМС” ЕООД дали са съгласни предоставените от тях лични данни да бъдат използвани и занапред и да бъдат предоставяни на трети лица, или дали са съгласни данните им да бъдат използвани за целите на директния маркетинг. Голословно и недоказано е твърдението на „ПМС” ЕООД, че „СГ” АД го е информирало, че е изпълнило това задължение по отношение на подалите жалба до КЗЛД физически лица, и че те са изразили своето съгласие за предоставяне на данните на трети лица. Предвид чл. 14 и чл. 15 от договора, при изпълнението му „СГ” АД действа изцяло като обработващ лични данни по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД и осъществява дейността си по договора от името и при спазване инструкциите на възложителя и администратор на събраните данни - „ПМС” ЕООД. Всички действия на „СГ” АД, като обработващ данните, изцяло са подчинени и съответстват на волята на възложителя.
Не могат да бъдат кредитирани и възраженията на „ОД” ЕООД. Както е отбелязано и в мотивите на проверяваното решение, това дружество също е обработило личните данни на И. и Б.-Б. в нарушение на закона. Физическите лица, за които се отнасят данните, не са в договорни отношения с дружеството (чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД), не са изразявали съгласие личните им данни да бъдат обработвани от това дружество (чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона), обработването не се налага в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора, не се налага за защита здравето и интересите на физическите лица, нито в защита на правомощия на администратора или на трето лице или реализиране на права на администратора на лични данни или на трето лице (чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 -7 от закона). Доколкото е налице съгласие на физическите лица за обработване на личните им данни, то е дадено само за обработване на част от данните (датата на раждане не е включена в данните, които се обхващат от талона за поръчка, публикуван от дружеството) и само за предложения, реклами и маркетингови съобщения, изпратени от дружеството, с което договарят, но не тези данни да бъдат предоставени на трети лица за осъществяване на извършваната от последните търговска дейност.
Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадените до него жалба поради неоснователност, тричленният състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия – петчленен състав,
 
Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7290 от 26.05.2011 г., постановено от Върховния административен съд, пето отделение – тричленен състав, по административно дело № 10890 по описа за 2010 г. на ВАС.
 
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Галина Солакова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Александър Еленков
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Тодор Тодоров
/п/ Николай Гунчев


Файлове за сваляне

Решение на Върховния административен съд № 16830/ 20.12.2011 г. (DOC)
Решение на Върховния административен съд № 16830/ 20.12.2011 г. (PDF)


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2