Начало » Практика » Решения на ВАС за 2011 г. » Решение на Върховния административен съд № 16015/ 05.12.2011 г.

Решение на Върховния административен съд № 16015/ 05.12.2011 г.

РЕШЕНИЕ

 16015
София, 05.12.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседаниена втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЕТА МИЛЕВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

 
 

при секретар

Пенка Котанидис

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдията

АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

 

по адм. дело № 2/2011.
 


          Производството e по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по жалба на Д.П.А. от гр.С. срещу решение
№ 73/14.01.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е оставена без уважение жалбата му срещу НПМГ ”А.Л.Ч.”- С. 
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Видно от указанията, дадени в мотивите на решение
№ 15965/28.12.2010 г., постановено по адм.д. № 12511/2010 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което първоинстанционното решение по същия спор е отменено и върнато на ВАС, тричленен състав за ново разглеждане, съдът следва да се произнесе и по съответствието на обжалваното решение на КЗЛД с разпоредбите на чл.17, ал.3 и чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.
Ответникът - Комисията за защита на личните данни, при новото разглеждане на делото не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – НПМГ ”А.Л.Ч.”, чрез адв. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна – М.Д.Д., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № Ж-73/17.11.2008 г. от Д.А., в която същият твърди, че заинтересованата страна НПМГ е злоупотребила с предоставени й от трето лице – бившата му съпруга М.Д., негови лични данни, съдържащи се в изходяща от А. декларация, нотариално заверена под рег. № 5244 / 11.09.2006 г. на нотариус Д.Д. – рег. № 117 в регистъра на Нотариалната камара. Същите данни, касаещи признания за личността и характера му, както и за поведението му като родител по отношение грижите и възпитанието на децата му – Б. и Д., ученици в НПМГ,били огласени неправомерно на Педагогически съвет на гимназията, проведен на 30.09.2008 г.
В административното производство е установено, че въпросната декларация е представена на НПМГ от г-жа Д. още през ноември 2007 г.- обстоятелство, известно на жалбоподателя към този момент, видно от фактическите твърдения в жалбата му. М.Д. е представила декларацията, водена от желанието си да разреши възникналите проблеми в отглеждането на децата им. Между страните не се спори, че същата декларация е била заведена във входящия дневник на гимназията пет дни преди провеждането на Педагогическия съвет. В жалбата си А. твърди, че нарушението на ЗЗЛД се състои в това,че, въпреки че е знаел, че нотариално заверената от него декларация е известна в НПМГ още към края на 2007 г., същата е била използвана за първи път неправомерно на проведеното на 30.09.2008.г. заседание на Педагогическия съвет на училището. С факта на неуведомяването му за това, А. твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.17 и чл.20, ал.2 от ЗЗЛД, което от своя страна влече според него и нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.
С обжалваното решение КЗЛД е приела, че не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни, което да доведе до накърняване личността или личния живот на жалбоподателя. Според Комисията обработването на данните в конкретния случай е станало по повод прилагането на педагогически мерки за защита правата и интересите на децата на жалбоподателя и тяхното възпитание. Предвид обстоятелството, че въпросната декларация е предоставена от бившата съпруга на жалбоподателя и по нейна инициатива, Комисията е приела, че липсва незаконно разкриване на данни пред трети лица по смисъла на т. 1 от § 1 от ДР на ЗЗЛД, поради което е приела жалбата за неоснователна. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема за установено от правна страна следното :
Жалбата, е подадена в срока по ч.149 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма като съдържа всички изискуеми по чл.59 от АПК реквизити, поради което не е нищожно и е постановено в съответствие с изискванията за форма на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.7,т.1 от ЗЗЛД именно Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и след конституиране и призоваване на страните, приемане на техните становища, като решението е взето единодушно от членовете на административния орган /чл.9, ал.3 от ЗЗЛД/
Предвид горното ВАС,пето отделение намира, че при издаване на обжалваното решение са спазени всички изискуеми административнопроизводствени правила. Решението на КЗЛД е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно КЗЛД е подвела установените факти по преписката под приложното поле на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 и чл. 5, ал. 2, т. 4, буква „а” от ЗЗЛД. 
Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи. Обосновано и законосъобразно КЗЛД е приела, че в случая не се касае за неправомерно огласяване на лични данни в нарушение разпоредбите на ЗЗЛД, а за обработване на лични данни в изпълнение на нормативно установеното в чл. 128 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета (ППЗНП) задължение за опазване живота и здравето на учениците по време на образователно-възпитателния процес по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Класният ръководител, съответно директорът на гимназията не са използвали лични данни на жалбоподателя с цел злоупотреба с тях в нарушение на целта на закона така както се твърди, а са използвали същите за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му, както и за реализиране на законните интереси на децата на Д.А. Самото огласяване на извадки от декларацията на жалбоподателя пред педагогическия съвет е осъществено предвид необходимостта педагогическия съвет при НПМГ да упражни закрепени в закона свои правомощия, а именно : правомощията си по чл.38 ал.1 от ЗНП, във вр. с чл.150 от ППЗНП,съгласно които педагогическия съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси, в т.ч. и резултатите от предприетите по отношение децата Д. и Б. специфични педагогически мерки и специализирана работа с психолог – промените в поведението им като ученици и участници в учебния процес – в т.ч. степента на усвояване на учебните знания, както и промените в поведението им със съученици, учители, други членове на обществото. Липсват доказателства класният ръководител,директорът или членовете на педагогическия съвет да са използвали личните данни на жалбоподателя за други цели, извън грижата за обучението и изграждането на Д. и Б. като пълноценни и уравновесени граждани, поради което неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за нарушение на ЗЗЛД.
При обработване на личните данни на А., съдържащи се в нотариално заверената от него на 11.09.2006 г. декларация, изразяващо се в огласяване на извадки от нейното съдържание пред педагогическия съвет на училището, НПМГ не е извършило нарушение на чл.17, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗЛД, което да се отрази на законосъобразността на обработването на тези данни. Видно от констатациите на самата Комисия, които не се оспорват от жалбоподателя, НПМГ е вписана в регистрите по чл.10, ал.1,т.2 от ЗЗЛД като администратор на лични данни още на 25.11.2003 г. , към който момент са заявени два регистъра - „Личен състав „ и „Ученици”. Впоследствие – т.е. след предявената от А. жалба срещу НПМГ до КЗЛД, НПМГ е заявило като администратор на лични данни още три регистъра, сред които и отделен регистър „Родители”. Въпреки това към 30.09.2008 г. НПМГ не е нарушил разпоредбата на чл.17 от ЗЗЛД, доколкото в наличния и вписан вече по реда на чл.10,ал.1 от 2 от закона регистър „Ученици” фигурира и следната категория данни : „Семейна идентичност : семейно положение, родствени връзки”. / писмо изх. № И-101/15.01.2010 г. на КЗЛД – л.190-191 по делото /. НПМГ е оперирала с данните на А. на 30.09.2008 г. именно като роднина – баща на учениците Д. и Б.
Неоснователни са оплакванията на А. за допуснати в конкретния случай от страна на НПМГ нарушения на чл.20, ал.2 от ЗЗЛД. Наистина, в случаите, в които лични данни на физическо лице са предоставени на администратор на лични данни не от самото физическо лице, за което личните данни се отнасят, а от трето лице – в случая бившата съпруга М.Д., администраторът е длъжен да информира в срока по чл.20, ал.2 от ЗЗЛД лицето, предоставяйки му информацията по ал.1 от същия законов текст. В случая това не е сторено, но въпреки това не е налице нарушение на задължение по чл.20 от ЗЗЛД. На първо място – след като А., запознавайки се със съдържанието на подписаната от него декларация е заверил същата нотариално и е предоставил декларацията на бившата си съпруга М.Д.,без да е упоменал изрично в кои случаи и пред кого декларацията може да се ползва, същият би следвало да предположи, че съдържащите се в нея данни могат да станат достояние на неограничен кръг лица, а безкритичното му отношение към този факти би следвало да се тълкува като принципно негово съгласие тези лични данни да бъдат огласени.
На следващо място – видно от фактическите твърдения в жалбата си, А. е знаел, че Д. е предоставила нотариално заверената от него декларация в НПМГ още през м. ноември 2007г. / л.5 от делото/. Налице е хипотезата на чл.20,ал.3,т.3 от ЗЗЛД, освобождаваща администратора на лични данни от задължението му по чл.20, ал.1 – физическото лице, за което се отнасят личните данни, вече разполага с информацията по ал.1. Неоснователни са доводите на А. за нарушение на административнопроизводствените правила и конкретно ограничаване правото му на защита. Жалбоподателят е бил редовно уведомяван за всички постъпили по преписката доказателства, давана му е възможност да се запознае с тях и да даде становище по постъпилите възражения на заинтересованите страни. Неоснователно е и развитото от А. за първи път в хода по същество пред настоящия съдебен състав оплакване за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето. Д. и Б. би следвало да бъдат изслушани от административния орган, ако административното производство пред КЗЛД беше образувано по тяхна жалба с твърдения за неправомерно разкриване на техни лични данни, а не ,както е в случая – в производство по жалба на техния баща с твърдения за неправомерно опериране с негови лични данни.
С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
 
РЕШИ:


          ОТХВЪРЛЯ жалба рег. № Ж-73/17.11.2008 г. на Д.П.А. от гр.С. срещу решение № 73/14.01.2009 г. на Комисията за защита на личните данни.
 
 
 

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред пред петчленен състав на Върховния административен съд .


Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Илияна Дойчева

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Мариета Милева
/п/ Албена Радославова


Файлове за сваляне

Решение на Върховния административен съд № 16015/ 05.12.2011 г. (DOC)
Решение на Върховния административен съд № 16015/ 05.12.2011 г. (PDF)


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2