Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2013 г. » Становище на КЗЛД по въпроси, свързани с обработване на лични данни във връзка с проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения”

Становище на КЗЛД по въпроси, свързани с обработване на лични данни във връзка с проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения”

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П-2225/2013 г.
гр. София, 21.11.2013 г.

ОТНОСНО: Искане за становище с вх. № П-2225/02.04.2013 г. отг-жа Б.Г.-В. – директор на Фондация „Б.И.П.И.” по въпроси, свързани с обработване на лични данни във връзка с проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения”.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и Членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 30-31.10.2013 г. (Протокол № 37), разгледа преписка с вх. № П-2225/02.04.2013 г. от г-жа Б.Г.-В. – директор на Фондация „Б.И.П.И.” (БИПИ).
В искането се посочва, че считано от юли 2012 година, БИПИ изпълнява проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения” (ИПСН), с официален сайт www.judicialprofiles.bg. Като основни цели на проекта са посочени:
1. Подпомагане утвърждаването на принципите на обективност и прозрачност в процедурите по назначаване на магистрати на ръководни длъжности в органите на съдебната власт, както и други ключови процедури като избора на Висш съдебен съвет, главен прокурор на Република България, избор на членове на Конституционния съд и др.
2. Принос за усъвършенстване провеждането на различните структурни етапи по отделните кариерни процедури в системата на съдебната власт. Осъществяване на граждански мониторинг върху назначенията, което да служи като гарант, че ръководните места в органите на съдебната власт ще бъдат заемани от магистратите с най-изявени нравствени и професионални качества.
Госпожа Б.Г.-В. посочва, че на официалния сайт е публично достъпна специализираната методология, с помощта на която се реализират целите на проекта. Методологията подлежи на развитие и е резюмирана в искането, както следва:
1. Събиране на публична информация за кандидатите за ръководни назначения в органите на съдебната власт (и не само) и нейното представяне в рамките на детайлни стандартизирани профили, които биват обсъждани с магистратите, по възможност преди тяхното публикуване;
2. Публикуване на профилите на официалния уеб сайт на ИПСН;
3. Подбуждане на обществен дебат.
В писмото се уточнява, че профилите се съставят от изцяло публична информация, разпръсната и с разнообразни източници, както и информация, изискана и предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация, а също и информация, посочена от самите магистрати. Към писмото е приложен пълният списък на използваните източници по проекта:
Приложение № 1
  ИЗТОЧНИК 
 ИНФОРМАЦИЯ 
  - Атестационни формуляри
  - Декларации по чл.12, т. 2 във вр. с чл.14 от ЗПУКИ*
  - Протоколи от заседания на ВСС
  - Информация и копия на документи, изискани по ЗДОИ** 
  - Данни от Актове от проверки
  - Декларации по ЗПИЛЗВДОДДПЧС*** 
  - Данни по имотни партиди
  - Данни за интереси в търговски дружества
  - Принадлежност към Държавна сигурност
  - Участия в НПО
 Интернет страници на съдилища 
  - Годишни отчетни доклади, справки по дела,
    данни от пресцентровете на съдилищата
 Данни от попълнени Анкетни листове за самооценка (АЛС) - попълнените АЛС се публикуват в секция "Всички приложения" в профилите на попълнилите ги кандидати.
 Друга информация и коментари, предоставени от съдебните кандидати по повод необходими уточнения във връзка съставянето на техните профили. 
__________________________________
* Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
** Закон за достъп до обществена информация;
*** Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.
 
Съгласно методологията на проекта, след съставянето на конкретния профил, БИПИ добросъвестно се свързва с магистрата, за който същият се отнася и му го предоставя за преглед, становище, коментари и редакции.
Госпожа Б.Г.-В. пише в писмото си, че проектът ИПСН е обхванал проведената през 2012 година процедура по избор на нов Висш съдебен съвет. В резултат на това са съставени профили на номинираните за членове на ВСС.
За действията си по проекта, авторът на писмото се позовава на различни правила за провеждането на конкретните процедури. Към писмото са приложени:
Приложение № 2 – Процедурни правила за издигане на кандидатури, публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и подготовка на избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, приети от Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Приложение № 3 – Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 от ЗСВ, приети с решение на ВСС по Протокол V 10, от 14.03.2013 които отменят раздел „Избор на административни ръководители” от Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приети с протокол № 39 от 28.11.2011 г.; изм. и доп. с решение на ВСС по Протокол № 1 от 12.01.2012 г.
Във връзка с изложените факти, обстоятелства и приложените документи относно визираните процедури, г-жа Б.Г.-В. отправя до Комисията за защита на личните данни искане за предоставяне на становище, като поставя следните въпроси:
1. Следва ли приключването на процедури, които безспорно са с надделяващ обществен интерес, да влече след себе си изтриване на данни и елементи от съдържанието на профил по възможна, получена впоследствие молба на лицето, на което той е съставен?
2. Следва ли в този смисъл да се прави разграничение между профили на кандидати, които са били избрани да заемат съответните постове и тези, които не са (в този смисъл са запазили статута си само на кандидати)?
В заключение г-жа Б.Г.-В. изразява мнението, че след като даден документ е обявен и публикуван на официална интернет страница на институция във връзка с процедура, имаща подобна тежест и ниво на обществен интерес, то приключването на процедурата няма как да влече след себе си изтриване на тази „публичност” на данни и документи. В подкрепа на това, тя посочва, че кандидатите изразяват съгласие за встъпване в процедурата с пълното съзнание за отчетността и публичността, която изисква самото им съгласие за участие. 
С цел преценка на всички факти и обстоятелства относно разглеждания казус до Висшия съдебен съвет бяха изпратени две писма с искане за тяхното становище с вх. № П-3075/30.04.2013 г. и вх. № П-3649/29.05.2013 г., на които отговор не беше получен.
Правен анализ
В българското законодателство статутът на съдиите, прокурорите и следователите е уреден със Закона за съдебната власт (ЗСВ), съгласно чл. 228, ал. 1 на който са длъжни да декларират доходите и имуществото си пред Съдебната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор (ЗПИЛЗВДОДДПЧС). Те попадат в кръга на задължените по закон лица, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 39 от ЗПИЛЗВДОДДПЧС. Законът може да се възприема като антикорупционна мярка чрез осигуряване публичност на имуществото на лица, заемащи определени длъжности в публичния и частния сектор, като целта се постига чрез публикуване на подадените декларации в Публичния регистър на Сметната палата.
С оглед разглеждания казус, следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗПИЛЗВДОДДПЧС, достъпът до данните от публичния регистър се осъществява и по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Със Закона за достъп до обществена информация се налагат някои ограничения върху правото на достъп, като примери в това отношение са хипотезите на чл. 5 (защита на доброто име, националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала), чл. 7 (защита на класифицирана информация или друга защитена със закон тайна), чл. 13, ал. 2 (относно достъпа до служебна информация), чл. 17, ал. 2 (търговска тайна) и чл. 37, ал. 1 (основания за отказ от предоставяне на достъп) от ЗДОИ. Всяко ограничение следва да се разглежда като изключение от принципа за общодостъпност на информацията, предмет на ЗДОИ.
Съществено изключение от посочените ограничения представляват случаите на надделяващ обществен интерес. Съгласно законовото определение, посочено в параграф 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ – държавни органи, техните териториални звена, органи на местно самоуправление, публичноправни организации, физически и юридически лица (само относно тяхната дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондовете на ЕС или предоставени от ЕС по проекти и програми. Следва да се отбележи, че установяването на надделяващ обществен интерес винаги е предпоставка за предоставяне на конкретна информация. Законът за достъп до обществена информация посочва това в три свои разпоредби:
Чл. 13, ал. 4 - достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Чл. 17, ал. 2 - информацията по чл. 17, ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
Чл. 37, ал. 1, т. 2 - основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когатодостъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
В конкретно разглеждания случай голяма част от информацията в профилите по проекта е на база извлечения от публични регистри и следователно няма пречка за нейното повторно използване, съгласно чл. 41и, ал. 4 от ЗДОИ. Във връзка с това следва да се отчете факта, че различните публични регистри предоставят по различен начин достъп до своята информация. Като източник за събиране на информация по съответните профили за целите на проекта е посочен и имотния регистър. Той е публичен, но достъпът до него е контролиран, като за целта се прави регистрация и лицето, получило достъп може да бъде идентифицирано като защитна мярка по отношение на съдържащите се в него данни.
Както бе посочено, целта на ЗПИЛЗВДОДДПЧС е имуществото на посочените лица да е винаги известно като вид антикорупционна мярка, която не може да бъде ограничена по силата на Закона за защита на личните данни. Основание за това може да се търси и в Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14/2011 г., с което се потвърждава приетото през 1996 г. тълкуване на баланса между двете права - при публичните фигури защитата на лични данни е „много по-занижена” в сравнение със защитата при останалите лица.
Разглеждайки процедурите по назначаване на висши длъжности в съдебната система се установява, че за всяка процедура са разработени подробни правила в съответствие със ЗСВ. Тези вътрешни за системата правила са приети от Висшия съдебен съвет и се публикуват на официалната му интернет страница. Към момента там могат да бъдат открити:
- Процедурни правила за избор на кандидати за председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор.
- Процедурни правила за издигане на кандидатури, предоставяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и провеждане на избор за директор на НСлС.
- Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 от ЗСВ.
Въпросните правила касаят процедурите, наблюдавани в рамките на проекта „Инициатива за прозрачни съдебни назначения“. В разпоредбите за всяка от процедурите, както и на основание възприетия от ЗСВ подход, е включено публичното оповестяване на документите на съответните кандидати чрез публикуването им на официалната интернет страница. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Следва да се отбележи, че тук съществена роля играе и информираното съгласие на кандидата да участва в така регламентираната процедура, съгласно която той е задължен да предостави определен обем лична информация, която ще се оповести публично. Не случайно е предвидено предварителното писмено съгласие на кандидата за участие в процедурите, предшестващи назначенията в съдебната система. Тези публикации се използват като източник на информация за целите на проекта.
Като се има предвид, че имуществото, дейността и личния живот на публични фигури, които с оглед на заеманите от тях постове и изпълнявани функции, се ползват с по-занижена степен на защита в сравнение с останалите граждани, а също така и значимостта на събраната в профилите информация за изграждането на общественото мнение, чрез резултатите от проекта се цели усъвършенстване на провежданите кариерните процедури, както и гарантиране, че ръководните места в съдебната система ще бъдат заемани от магистратите с най-изявени професионални и нравствени качества.
От друга страна публикуването и разпространението на лични данни (каквито безспорно се съдържат в така наречените профили) в рамките на проекта „Инициатива за прозрачни съдебни назначения“ чрез интернет е форма на обработване на лични данни. Следва да се отбележи, че администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване обработването на лични данни, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗЛД. Служебна проверка показва, че Фондация „Б.И.П.И.“ с ЕИК ****** не е вписана в електронния регистър на администраторите на лични данни към КЗЛД в съответствие с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.
Подробен анализ изисква разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, в която са посочени условията за допустимост на обработването на лични данни. Необходимо е наличието поне на една от хипотезите, както следва:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
 Хипотезата на по т. 2 би могла да намери приложение в конкретния случай. В допълнение, изпълняваният проект би могъл да се разглежда като задача, осъществявана в обществен интерес. Освен това е наличен надделяващият обществен интерес по смисъла на ЗДОИ, което е причина да се прилага по-занижена степен на защита по отношение на определени със закон категории физически лица, каквито в случая са съдиите, прокурорите и следователите.
При наличието на поне едно от условията за допустимост, изброени по-горе, администраторът следва да спазва принципите на обработване, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като личните данни следва да:
1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
Тъй като профилите, които се изграждат по проекта са изключително подробни, администраторът следва много внимателно да прецени доколко е допустимо да разпространява информация за трети лица, налична в публикуваните документи, като например имена и подписи на други магистрати, имена на трети лица, непопадащи в кръга от лицата предмет на действащото в тази област законодателство и др. Важно изискване и постоянна практика в областта на защитата на личните данни е данни на трети лица да не бъдат разкривани, без наличие на правно основание за това, респ. без наличие на тяхно съгласие.
Изследването на законосъобразността проекта изисква да се разгледа и хипотезата на чл. 34б, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, според която решението на администратора е недопустимо, когато е основано единствено на автоматизирано обработване на лични данни, предназначено да оценява лични характеристики на физическото лице.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни,  Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
1. Всички профили на магистрати, кандидати за ръководна позиция в съдебната система, може да останат публикувани на сайта на проекта „Инициатива за прозрачни съдебни назначения” (ИПСН), изпълняван от БИПИ, за времето на провеждане на съответната конкурсна процедура и до изтичане на срока за нейното обжалване.
2. Профилът на магистрат, спечелил конкурс за ръководна позиция в съдебната система, може да остане публикуван на сайта на проекта „Инициатива за прозрачни съдебни назначения” (ИПСН), изпълняван от БИПИ, за времето на заемане на тази длъжност. Данните в профила следва да се поддържат в актуален вид.
3. Поради законовото задължение на  администратора да обработва данните за период не по-дълъг от необходимия за постигане на целите, за които те са били получени, профилите на всички кандидати, неспечелили съответния конкурс, следва да се заличат след изтичане на сроковете за обжалване на съответната конкурсна процедура. 4. Всички лични данни, съдържащи се в публикуваните профили и касаещи трети лица, непопадащи в обсега на ЗДОИ и ЗПИЛЗВДОДДПЧС, както и такива, които нямат отношение към целта на обработването, следва да бъдат заличени. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД по въпроси, свързани с обработване на лични данни във връзка с проект „Инициатива за прозрачни съдебни назначения”


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings