Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-92/ 15.03.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-92/ 15.03.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж - 92/2013 г.
София, 17.09.2013г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 17.07.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа по същество жалба с рег. № Ж-92/ 15.03.2013 г., препратена по компетентност от Комисия за защита на потребителите (КЗП), депозирана от Ц.Б.В. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „К.Б.“ ЕООД и „С.Г.Г.“ ООД.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.
Ц.Б.В. твърди, че през месец януари 2011 г. е получила телефонно обаждане и писмо от „К.Б.“ ЕООД, с които дружеството я е уведомило, че дължи сума в размер на 633.52 лв., за използването на мобилни услуги към мрежата на „К.Б.М.“ ЕАД. След уведомлението на „К.Б.“ ЕООД, г-жа Ц.Б.В. извършила проверка и разбрала, че личните ѝ данни са използвани за сключване на договор с мобилния оператор, като същият е с дата на подписване 01.06.2010 г.
Жалбоподателката уточнява, че към момента на сключване на спорния договор, документът ѝ за самоличност е бил обявен за невалиден поради кражба, извършена на 28.12.2009 г. И още, че данните използвани в спорния договор са именно от откраднатата ѝ лична карта. Госпожа Ц.Б.В. допълва, че въпреки представените пред „К.Б.М.“ и „К.Б.“ ЕООД, доказателства за невалидността на личната карта, от която са използвани данните за сключване на договора и неавтентичността на положения подпис върху същия, на 25.01.2013 г. отново е започнала да получава заплахи на телефонния ѝ номер от лице, което отказало да се представи. С оглед обстоятелството, че притесненията от страна на различни дружества не прекратили, г-жа Ц.Б.В. подала поредната жалба до „К.Б.М.“ ЕАД. В отговор, с писмо рег. № GB – UBYWVZ от 18.02.2013 г., мобилният оператор уведомил г-жа Ц.Б.В., че не приема подадените от нея доказателства, респ. тя продължава да е клиент на дружеството, като задължението ѝ е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ООД.
За отбелязване е, че г-жа Ц.Б.В. уведомява за заведени преписки с рег. № № 11906 и 3833 от 2011 г. в Районна прокуратура – гр. София (СРП) и образувано досъдебно производство № 494/2011 г.
Към жалбата са приложени като доказателства, ксерокопия от: писмо от г-жа Ц.Б.В. до „К.Б.“ ЕООД, с дата 04.02.2011 г.; писмо от „К.Б.“ ЕООД до г-жа Ц.Б.В., с рег. № 4221940 от 26.01.2011 г.; известие за доставка на писмото адресирано до „К.Б.“ ЕООД; жалба подадена от г-жа Ц.Б.В. до „К.Б.М.“ ЕАД, с вх. № 489 от 02.02.2011 г.; Удостоверение с рег. № 7037 от 01.02.2011 г., издадено от 04-то Районно полицейско управление на СДВР; писмо от „К.Б.М.“ ЕАД до г-жа Ц.Б.В., с дата 25.02.2011 г.; Договор от 01.06.2010 г.; писмо от „К.Б.М.“ ЕАД до г-жа Ц.Б.В., с дата 04.02.2013 г.; писмо от „К.Б.М.“ ЕАД до г-жа Ц.Б.В. от 18.02.2013 г.; Постановление на СРП от 22.11.2011 г. и жалба от г-жа Ц.Б.В. до „К.Б.М.“ ЕАД, с вх. № 587-1824841772 от 12.02.2013 г.
С оглед изясняване обстоятелствата по административната преписка, с писмо рег. № П – 2374/05.04.2013 г. на Председателя на КЗЛД е изискано от г-жа Ц.Б.В. да уточни с какви действия са нарушени правата ѝ по ЗЗЛД.
В изпълнение на дадените указания, с писмо рег. № П -2536/11.04.2013 г. г-жа Ц.Б.В. е уведомила административният орган, че що се касае за сезиране на разследващите органи и установяване на извършено документно престъпление е извършила необходимото, но в конкретния случай сезира КЗЛД за извършена злоупотреба с личните ѝ данни, съгласно компетентността на Комисията. Ц.Б.В. конкретизира, че без нейно знание и съгласие, свързаните с нея лични данни са били обработвани от „К.Б.М.“ ЕАД, „К.Б.“ ЕООД и „С.Г.Г.“ ООД.
Ц.Б.В. уведомява Комисията, че към настоящият момент не е притеснявана от дружествата за събиране на вземания, но изходящите писма от страна на „К.Б.М.“ ЕАД са продължили, като в тях мобилният оператор отново твърди, че г-жа Ц.Б.В. е клиент и длъжник на дружеството.
Към писмото е приложено ново доказателство, а именно ксерокопие от писмо с дата 06.03.2013 г. на „К.Б.М.“ ЕАД.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относими по случая доказателства от „К.Б.М.“ ЕАД, „К.Б.“ ЕООД и „С.Г.Г.“ ООД.
 „К.Б.М.“ ЕАД представя своето становище с писмо вх. № С-288/07.05.2013 г. В същото „К.Б.М.“ ЕАД заявява, че счита подадената от г-жа Ц.Б.В. жалба, за недопустима. Изводът направен за допустимостта на жалбата, дружеството подкрепя с обстоятелството, че г-жа Ц.Б.В. е установила за обработването на нейните лични данни след предвидения в чл. 38 от ЗЗЛД срок, с оглед годината на сключения договор и изразените в жалбата твърдения.
По същество на спора, мобилният оператор счита подадената от Ц.Б.В. жалба, за неоснователна. Дружеството уточнява, че на основание Договор за мобилни услуги от 01.06.2010 г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и Ц.Б.В., е съществувало правоотношение, по силата на което Дружеството се е задължило и е предоставяло мобилни услуги за СИМ карти с мобилни номера *****.
Мобилният оператор уведомява Комисията, че тъй като Ц.Б.В. не е заплатила ликвидни и изискуеми задължения по фактури от 05.06.2010 г. и 05.07.2010 г., Договорът за мобилни услуги е прекратен от „К.Б.М.“ ЕАД и във фактура от 05.09.2010 г. са били начислени дължимите неустойки за предсрочното прекратяване, като задължението възлиза на обща стойност 633.52 лв.
 „К.Б.М.“ ЕАД заявява, че с оглед липсата на изпълнение на изискуемите и ликвидни задължения от страна на г-жа Ц.Б.В. е предприело следните действия, насочени към събиране на просрочените задължения: - съгласно Договор сключен на 01.09.2010 г., между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД, мобилният оператор е възложил на дружеството за събиране на вземания, в периода от 29.12.2010 г. до 14.07.2011 г. да предприеме действия за събиране на неизплатените задължения от Ц.Б.В.; - съгласно Договор сключен на 30.07.2009 г., между „К.Б.М.“
ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД, мобилният оператор е възложил на дружеството за събиране на вземания, в периода от 15.07.2011 г. до 12.01.2012 г. да предприеме действия за събиране на неизплатените задължения от Ц.Б.В.; - съгласно Договор сключен на 13.01.2012 г. (цесия), между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД, задължението на Ц.Б.В. е прехвърлено нов кредитор, а именно „С.Г.Г.“ ООД.
„К.Б.М.“ ЕАД уточнява, че данните свързани с жалбоподателката, които са предоставени на по-горе цитираните дружества, са както следва: незаплатено задължение – 633.52 лв.; мобилни номера, за които е дължимо задължението – ****; имена и ЕГН, съответно ****; адрес на клиента – гр. София ***.
Към становището са приложени като доказателства, заверени ксерокопия от следните документи: Пълномощно за представителна власт пред административният орган; Договор от 30.07.2009 г. (възлагателен), сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и Анекс № 2 от 19.07.2010 г., към същия; Договор от 13.01.2012 г. (цесия), сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД; Договор от 01.09.2010 г. (възлагателен), сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД; Договор за мобилни услуги № 50235143 от 01.06.2010 г. и приложение към същия; Фактура (дубликат) № 7146342060, с дата на издаване 05.06.2010 г.; Фактура (дубликат) № 7147548688, с дата на издаване 05.07.2010 г.; Покана за доброволно изпълнение с дата 05.08.2010 г. и Фактура (дубликат) № 7150145907, с дата на издаване 05.09.2010 г.
„К.Б.“ ЕООД депозира своето становище, с писмо рег. № С – 290/09.05.2013 г. В същото, дружеството за събиране на вземания посочва като валидно правно основание за обработване личните данни на г-жа Ц.Б.В., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД – Договор с дата 01.09.2010 г. Дружеството заявява, че именно по-силата на този Договор, през месец януари 2011 г. е изпратило писмо до г-жа Ц.Б.В., уведомяващо я за размера на задължението и начина, по който може да го погаси.
„К.Б.“ ЕООД заявява, че в базите данни на дружеството не се съхраняват екземпляри на документи от договорните правоотношения между „К.Б.М.“ ЕАД и Ц.Б.В.
По поставените от Комисията въпроси, касаещи точният период на обработване личните данни на г-жа Ц.Б.В., обема и вида на същите, Дружеството изразява следното становище:
До г-жа Ц.Б.В. е било изпратено писмо и е проведен телефонен разговор през месец януари 2009 г., като тези действия са били предприети на основание описания по-горе възлагателен договор.
„К.Б.“ ЕООД не може да посочи конкретни данни на г-жа Ц.Б.В., които са били предоставени от „К.Б.М.“ ЕАД, тъй като от обработването са изминали повече от две години, както и с оглед обстоятелството, че Дружеството не съхранява информация след като случаят бъде оттеглен от възложителя.
Към становището са приложени като доказателства, заверени ксерокопия от следните документи: Договор с дата 10.06.2002 г., сключен между „К.Б.“ ЕООД и „К.Б.М.“ ЕАД и Анекси № № №  1 с дата 01.12.2003 г., 2 с дата 15.03.2004 г., 2 с дата 14.02.2005 г., 4 с дата 01.06.2006 г. и Договор с дата 01.09.2010 г., сключен между „К.Б.“ ЕООД и „К.Б.М.“ ЕАД.
„С.Г.Г.“ ООД представя своето становище на 27.05.2013 г., с писмо рег. № С-324. В становището си дружеството за събиране на вземания заявява, че личните данни на г-жа Ц.Б.В. са били обработвани във връзка със сключен договор за цесия (не е уточнено от коя дата) между „С.Г.Г.“ ООД и „К.Б.М.“ ЕАД.
„С.Г.Г.“ ООД допълва, че е встъпило в правото си на кредитор на вземането на г-жа Ц.Б.В., по силата на упоменатия договор за цесия.
За надлежното уведомяване, за извършената цесия, дружеството за събиране на вземания не излага твърдения.
„С.Г.Г.“ ООД уточнява, че на 29.01.2013 г. след проведен разговор между служител на дружеството и г-жа Ц.Б.В. е било изяснено наличие на извършено документно престъпление. Във връзка, с който разговор на 25.02.2013 г. г-жа Ц.Б.В. е предоставила документи удостоверяващи, че договора сключен с мобилния оператор не е подписан от нея. С оглед нововъзникналите обстоятелства, управителят на „С.Г.Г.“ ООД – С.И.Ц. е написала Резолюция с изх. № I 1199/27.02.2013 г., с която е разпоредила случаят да не бъде обработван повече и да бъде спрян.
Към становището са приложени като доказателства, заверени ксерокопия от Пълномощно за представителна власт частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 и Резолюция с изх. № I 1199/27.02.2013 г.
С оглед липсата на изпълнение, дадените от Комисията указания, да бъде уточнен периодът на обработване личните данни на г-жа Ц.Б.В., да бъде представено уведомлението за извършената цесия, както и доказателство за надлежното му получаване, до „С.Г.Г.“ ООД е изпратено повторно писмо с рег. № П-3754/03.06.2013 г. на Председателя на КЗЛД. Към настоящият момент, указанията на Комисията не са изпълнени в срок.
С писма рег. № № П-2769 и П – 3463, съответно от 19.04.2013 г. и 18.05.2013 г. на Председателя на КЗЛД е изискано от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – 08-мо Районно управление „Полиция“, да предостави информация за наличието на извършвана проверка, вкл. образувано досъдебно производство, както и резултатите от същите. В отговор на поставените от Комисията въпроси, с писмо рег. № П – 3611 от 27.05.2013 г. 08-мо РУП на СДВР уведомява административният орган, че в управлението има образувано досъдебно производство под ЗМ № 494/2011 г., за това, че на 27.12.2009 г. в с. Герман, пред „Германски манастир“ на неохраняем паркинг, неизвестен извършител е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от владението на Ц.Б.В. – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Органите на МВР уточняват, че на 22.11.2011 г. с постановление на прокурор Ч.С. (пр.пр. № 11906/2011 г. по описа на СРП), наказателното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК (срещу неизвестен извършител). Уточнено е още, че в 08-мо РУП на СДВР е извършена графологична експертиза на подписа положен върху спорният договор и този на г-жа Ц.Б.В., от която е установено, че в графите за потребител в Договор от 01.06.2010 г., подписите не са положени от Ц.Б.В.
В редовно заседание, проведено на 12.06.2013 г., Комисията постановява Решение, с което обявява жалба с рег. № Ж - 92/15.03.2013 г., депозирана от Ц.Б.В. за процесуално допустима по отношение на „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и за процесуално недопустима – просрочена по отношение на „К.Б.“ ЕООД.Със същото Решение е насрочена дата за разглеждане на жалбата по нейната основателност (в открито заседание), конституирани са страните в административното производство и е изискано от „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД да представи нови, относими към преписката доказателства, а именно: - информация и доказателства за първоначалната дата, на която са били предадени свързаните с Ц.Б.В., лични данни на „С.Г.Г.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД, за обработване на правно основание – договор за възлагане (да бъде описан целият период, през който са били обработвани); - информация и доказателства за първоначалната дата, на която са били предадени свързаните с Ц.Б.В., лични данни на „С.Г.Г.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД, за обработване на правно основание – договор за цесия (да бъде описан целият период, през който са били обработвани); - пълномощното, по силата на което цедентът „С.Г.Г.“ ООД е упълномощен да уведомява длъжниците на „К.Б.М.“ ЕАД, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, за встъпването на нов кредитор, респ. извършеното прехвърляне на задълженията; - писмото, с което Ц.Б.В. е била уведомена за извършената цесия между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, включително доказателство за надлежното му получаване; - във връзка с възникнал въпрос, кое е физическото лице – Д.В.Г., което дружеството цитира в изразеното становище с рег. № С – 324/27.05.2013 г., да отговори и конкретизира, както следва: Становище с рег. № С – 324/27.05.2013 г., депозирано от „С.Г.Г.“ ООД, за кое физическо лице се отнася, за Ц.Б.В. или Д.В.Г.; - с оглед представеното по административната преписка Пълномощно за представителна власт пред частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851, в полза на Е.М., дружеството да представи валидно пълномощно за представителна власт пред КЗЛД.
Жалбата е процесуално недопустима, по отношение на Ц.Б.В. срещу „К.Б.“ ЕООД, поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаването на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. 
Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба.
В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазване на закона, с цел гарантиране правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на ЗЗЛД се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, като наличието на поне една от посочените в нормата представлява пречка за продължаване на производството по издаване на искания индивидуалния административен акт.
В конкретния случай, от събраните по административната преписка доказателства, както и от изразените в жалбата твърдения, категорично бе установено, че обработване на личните данни на г-жа Ц.Б.В. от „К.Б.“ ЕООД е осъществявано през 2011г.
Видно от депозираната от г-жа Ц.Б.В. жалба, в същата тя заявява, че през месец януари 2011 г. е получила заплашително обаждане на телефония ѝ номер и писмо от „К.Б.“ ЕООД (писмото е приложено като доказателство).
От своя страна, „К.Б.“ ЕООД потвърждава годината на обработване личните данни на г-жа Ц.Б.В. и представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
От изложеното следва, че по отношение на „К.Б.“ ЕООД, жалбоподателката сезира Комисията за действия, извършени преди едногодишният срок, посочен в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Броейки от дата на съставяне писмото от „К.Б.“ ЕООД, а именно 04.02.2011 г., то срока за сезиране на Комисията е изтекъл на 04.02.2012 г. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради което в настоящия случай Комисията за защита на личните данни следва да я остави без разглеждане и да прекрати административното производство, по отношение на Ц.Б.В. срещу „К.Б.“ ЕООД.
В изпълнение на дадените от Комисията указания, с писмо рег. № П – 4472/ 02.07.2013 г. „К.Б.М.“ ЕАД представя три броя заверени ксерокопия от екранни разпечатки на регистър на дружеството. В депозираното от Дружеството писмо е уточнено още, че в периода от 15.07.2011 г. до 12.01.2012 г. „С.Г.Г.“ ООД е следвало да предприеме действия за събиране вземането на „К.Б.М.“ ЕАД към Ц.Б.В. В тази връзка, на основание сключен Договор от 30.07.2009 г., на 15.07.2011 г. „К.Б.М.“ ЕАД е предоставило на „С.Г.Г.“ ООД електронна база данни, съдържаща данните на г-жа Ц.Б.В., с оглед осъществяване на законосъобразни действия спрямо същата.
На поставения към „К.Б.М.“ ЕАД въпрос - кога са били обработени личните данни на г-жа Ц.Б.В., с правно основание – договор за цесия, дружеството отговаря, както следва: Вземането на г-жа Ц.Б.В. е прехвърлено по силата на Договор за цесия от 13.01.2012 г. Вземането на г-жа Ц.Б.В. е част от предмета на договора и на това основание при подписването му данните ѝ са били предадени на „С.Г.Г.“ ООД.
Писмото с указанията на КЗЛД е надлежно получено от „С.Г.Г.“ ООД на 25.06.2013 г., но същите не са изпълнени в указания срок.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл. 3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратори на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай са „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД. След извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД, е установено, че и двете дружества са изпълнили задължението си по чл. 17 от ЗЗЛД и са подали заявления за регистрация като администратори на лични данни, пред административния орган.
С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.
Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.
В проведеното на 17.07.2013 г., открито заседание на КЗЛД, на което жалба с рег. № Ж - 92/15.03.2013 г. бе разгледана по същество, се явиха представители на всички страни в административното производство: Ц.Б.В. – жалбоподател, юрисконсулт Л.И.К. – пълномощник на „К.Б.М.“ ЕАД и М.П.Г.  – пълномощник на „С.Г.Г.“ ООД. Преди разглеждане жалбата по същество, Председателя на КЗЛД уведоми страните за възможността да постигнат споразумение, съгласно нормата на чл. 20 от АПК.
Жалбоподателката Ц.Б.В. и ответните страни „К.Б.М.“ ЕАД и „ С.Г.Г.“ ООД изразиха недвусмислено желание да бъде сключено споразумение, в образуваното по жалба с рег. № Ж - 92/15.03.2013 г. административно производство. Между страните бе постигнато следното споразумение:
„Жалбоподателят Ц.Б.В. оттегля жалбата си срещу „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД. От своя страна „К.Б.М.“ ЕАД чрез представителят си юрисконсулт Л.И.К. и „С.Г.Г.“ ООД чрез представителят си юрисконсулт М.Г.  заявяват, че двете дружества нямат никакви финансови претенции спрямо Ц.Б.В. и няма да й бъдат търсени такива за в бъдеще във връзка с качеството й на абонат в предходен период на „К.Б.М.“ ЕАД.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД и на основание чл. 20 от АПК, Комисията,
РЕШИ:
1. Прекратява административното производство образувано по жалба с рег. № Ж-92/ 15.03.2013 г., депозирана от Ц.Б.В. срещу „К.Б.“ ЕООД, поради просрочие.
2. Приема споразумението, постигнато между страните, в образуваното по жалба с рег. № Ж-92/15.03.2013 г. административното производство, изразяващо се в следното: „Жалбоподателят Ц.Б.В. оттегля жалбата си срещу „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД. От своя страна „К.Б.М.“ ЕАД чрез представителят си юрисконсулт Л.И.К. и „С.Г.Г.“ ООД чрез представителят си юрисконсулт М.Г. заявяват, че двете дружества нямат никакви финансови претенции спрямо Ц.Б.В. и няма да й бъдат търсени такива за в бъдеще във връзка с качеството й на абонат в предходен период на „К.Б.М.“ ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-92/ 15.03.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings