Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-36/ 04.02.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-36/ 04.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-36/2013 г.
София, 22.07.2013г.
 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 26.06.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж-36/04.02.2013г., подадена от Р.Й.Г. срещу „Д.” АД.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 22.05.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирано „Д.” АД.
Р.Й.Г. сезира КЗЛД с жалба, в която посочва, че при постъпването си на работа като готвач във ваканционно селище „Д.” на 09.06.2012г. са й снети пръстови отпечатъци. Снемането на пръстовите отпечатъци е извършено със специален уред, наподобяващ уредите в районите управления на МВР, с които се взимат пръстови отпечатъци.
Госпожа Р.Й.Г. твърди още в жалбата си, че при постъпване на работа във ваканционно селище „Д.” се дава на лицето лист, на който са обозначени места през които работника трябва да мине на инструктаж и съответния отговорник за инструктажа да се подпише, че е преминат успешно.
Жалбоподателката конкретизира, че пръстовите й отпечатъци са й били взети в „залата”, в която госпожа Р.И. е провела инструктажа. Р.Й.Г. сочи, че първоначално не е била съгласна да й бъдат снети пръстови отпечатъци, но след направеното разясняване, че тази процедура е задължителна за длъжността готвач, за да се установи дали лицето има нарязвания, се е съгласила да й снемат пръстовите отпечатъци. Твърди се, че снемането на пръстови отпечатъци не е инцидентен случай, а е практика, тъй като на двама души преди госпожа Р.Й.Г. също са били снети пръстовите отпечатъци. Пръстовите отпечатъци на Р.Й.Г. са снети на дадения й формуляр, служителят който е направил снемането се е подписал на формуляра, който е предаден на отдел „Човешки ресурси”.
Към жалбата не са приложени доказателства, удостоверяващи изложените в нея твърдения.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „Д.” АД. Изискано е от жалбоподателката да конкретизира жалбата си и да я подкрепи с доказателства.
На 12.03.2013г. в деловодството на КЗЛД е постъпила допълнителна информация от жалбоподателката. Потвърждава твърденията си, че са й били снети пръстови отпечатъци при постъпването й на работа. Към нея е приложено копие на страница от трудовата книжка на госпожа Р.Й.Г., която удостоверява наличието на трудови взаимоотношения между нея и „Д.” АД.
Ответната дружество е представило своето писмено становище на 08.05.2013г. в него е посочено, че действително Р.Й.Г. е постъпила на работа във в.с. „Д.”, хотел П., като готвач в кухнята на 09.06.2012г. При постъпването на работа всички лица сключват трудов договор с дружеството. В набора от документи за постъпване на работа се изготвя и декларация от кандидата за работа, който декларира съгласието си личните му данни да бъдат обработвани за целите на трудовия договор. След назначаването на служителите те преминават през инструктаж и стандартна процедура по запознаване с вътрешния ред, условията и спецификата на работа на конкретното работно място, получават служебно облекло. Също така служителите преминават и през обучение и попълват собственоръчно „Протокол за обучение на новоназначен служител”.
Съгласно изискванията на Регионална здравна инспекция на всички лица, които ще работят в кухнята се прави преглед на ръцете за евентуални наранявания, рани или кожни болести.
В становището на ответната страна се излагат доводи, извън предмета на жалбата, а именно, че жалбоподателката е създавала дразги и брожения в колектива. Обиждала е колегите си и се е отнасяла с пренебрежение към тях, както и че не е спазвала трудовата дисциплина.
На 02.07.2012г. трудовите правоотношения между госпожа Р.Й.Г. и „Д.” АД са прекратени.
Към становището са приложени:копие от протокол за обучение на новоназначен служител на името на Р.Й.Г., трудов договор №2528/11.06.2012г., допълнително споразумение №1917/11.06.2012г., длъжностна характеристика на длъжността готвач, заявление за прекратяване на трудов договор, заповед №2006/02.07.2012г., за прекратяване на трудово правоотношение, декларация от Р.Й.Г. от 11.06.2012г. и акт за встъпване в длъжност от 09.06.2012г.
На редовно заседание, проведено на 22.05.2013г. КЗЛД е взела решение, с което е изискала допълнителни доказателства от ответната страна.
На 13.06.2013г. по електронната поща и на 14.06.2013г. по пощата е получено становище от „Д.” АД, в което ясно и категорично заявяват, че не са снемали пръстови отпечатъци от жалбоподателката, поради което не могат да представят каквато й да било информация свързана с това.
За откритото заседание, насрочено за 26.06.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателката се явява лично, ответната страна не се явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „Д.” АД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подал е заявление за регистрацията му като администратор на лични данни и съответно е регистриран от Комисията.
С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.
Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по административната преписка доказателства и от твърденията на жалбоподателката се установи по безспорен начин, че госпожа Р.Й.Г. е била в трудови взаимоотношения с „Д.” АД за периода 09.06.2012г. до 02.07.2012г. на длъжността готвач в кухня на хотел П.
Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят данните е едно от условията за допустимост при обработване на личните данни. Не е спорно, че госпожа Р.Й.Г. при постъпването си на работа в ответното дружество е дала своите лични данни, съдържащи се в необходимите документи с цел сключването на трудов договор. По административната преписка е представен и трудов договор №2528/11.06.2012г., в който са вписани трите имена на жалбоподателката, единният й граждански номер, номера на личната й карта, датата на издаването й и издателят. Посочен е и адреса по местоживеене на госпожа Р.Й.Г. Приложена е и декларация, с която Р.Й.Г. декларира, че е информирана, че „Д.” АД ще обработва свързаните с нея лични данни, както и че същото може да ги предоставя на трети лица, освен с писменото й съгласие или в случаите, установени с нормативен акт.
На основание изложеното е налице и още едно от основанията за допустимост при обработване на лични данни, визирани в разпоредбата на чл.4, ал.1, а именно съгласието на физическото лице, за което те се отнасят.
При извършената проверка на фактите не се установи нарушение на принципите, на които следва да се основава обработването на личните данни, поради което следва да се приеме, че личните данни на Р.Й.Г. се обработват от администратор на лични данни, който е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, да се регистрира като такъв, при наличието на две от условията за допустимост при обработването, при спазване на принципа за добросъвестност и законосъобразност, пропорционалност и съразмерност на данните към целта, за която са събрани.
Жалбата е насочена конкретно срещу твърдяното от госпожа Р.Й.Г. снемане на пръстовите й отпечатъци при постъпването й на работа.
На 12.03.2013г. в допълнение на жалбата си Р.Й.Г. е уточнила, че „потвърждавам, че ми бяха снети пръстови отпечатъци при постъпване на работа от млад мъж”, но не подкрепя тези си твърдения с доказателства. Ответната страна категорично заявява, че не е снимала пръстови отпечатъци. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, страната, която твърди наличието на един положителен юридически факт следва да го докаже. Недопустимо е доказването на отрицателни юридически факти. В тази връзка следва да се приеме, че жалбата е недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, Комисията приема, че свързаните с Р.Й.Г. лични данни са обработени от администратора на лични данни – „Д.” АД законосъобразно, на правно основание. Личните данни са обработени за точно конкретна цел – сключеният трудов договор. Не се установи нарушение на принципите, на които следва да се обосновава обработването на лични данни.
При взимане на решението, комисари Мария Матева и Красимир Димитров гласуват с особено мнение. Мотивите са, че служебното начало, задължава административният орган да извърши проверка, която да установи или не факта на снемането на пръстови отпечатъци на жалбоподателката, която в случая не е извършена. Проверката се налага и с оглед факта, че се касае за биометрични данни и обстоятелството, че жалбоподателката няма възможност сама да докаже твърдението си.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,
РЕШИ :
Оставя без уважение жалба рег. № Ж-36/04.02.2013г., подадена от Р.Й.Г. срещу „Д.” АД, като неоснователна.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

O.M. Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
O.M. Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-36/ 04.02.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings