Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-204/ 06.06.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-204/ 06.06.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-201-204
гр. София, 19.07.2013 г.
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно закрито заседание, проведено на 10.07.2013 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и чл. 38, ал. 1 от ПДКЗЛДНА и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег. № Ж-201/03.06.2013 г. и жалба с рег. № Ж-204/06.06.2013 г. от Ж.Б. срещу Дирекция “Социално подпомагане“- Оборище.
Ж.Б. сезира КЗЛД с жалби срещу Д“СП“- Оборище за неправомерно обработване на личните му данни и отказан достъп до тях, като за целта излага следните факти:
Г-н Ж.Б. подава молба-декларация в ДСП “Оборище“ на 03.08.2012 г. по Наредба № РД 07-5/2008 г. за отопление. В нея лицето е изразило съгласие за разкриване на служебна тайна, данъчна и осигурителна информация, лични данни, като отказва да предоставя част от изискуемата информация. По водената от дирекцията преписка се твърди, че се съдържа справка от НБД “Население“ ЗА Г-Н Ж.Б., в която фигурират личните данни на негови роднини, с което жалбоподателят не е съгласен. Твърди се, че са приложени справки от Търговски и Имотен регистър с негови и на трети лица лични данни във връзка с установяване на имотното състояние на лицето. Оспорват се действия на служители на ДСП “Оборище“ във връзка със задълженията им по установяване истинността на декларираните и отказаните да бъдат декларирани факти с оглед преценката дали лицето отговаря на условията за отпускане на помощ за отопление, включващи правото им на служебно събиране и изискване на информация.
С жалбата си до КЗЛД жалбоподателят настоява за оказване на контрол върху действията на служителите на Д“СП“- Оборище, работещи по неговата преписка във връзка с искане за отпускане на помощ за отопление, като иска и да му бъдат предоставени в цялост водените от него преписки.
Към жалбата се прилагат част от документацията, свързана с искането на жалбоподателя до ДСП “Оборище“ да му бъде отпусната социална помощ за отопление.
В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с оглед изложените факти и приложени доказателства с писмо изх. № П- 4127/18.06.2013 г. на жалбоподателят е пояснено, претенциите му не могат да бъдат удовлетворени поради липса на правен интерес и липса на надлежно упражнена представителна власт по отношение на личните данни на трети лица, срещу обработването на данните на които се възразява, както и че е налице получена информация за обработване на личните му данни от Регионална дирекция “СП“ София-град.
Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:
В жалбата г-н Ж.Б. оспорва действия на служители на на Д“СП“- Оборище, работещи по неговата преписка във връзка с искане за отпускане на помощ за отопление, както иска да му бъдат предоставени в цялост водените от него преписки. Излагат се твърдения за отказан достъп до лични данни поради непредоставяне от страна на Д“СП“- Оборище на жалбоподателя копия, които той заявява, позовавайки се на правото си достъп до лични данни по реда на Глава пета от ЗЗЛД.
ЗЗЛД в Глава пета предвижда реда и начина, по който лицата следва да упражнят правата си пред администраторите на лични данни и по-специално - правото си на достъп до отнасящите се за тях лични данни.
В чл. 29, ал. 1 от ЗЗЛД е закрепен принципът за правото на достъп на физическото лице до отнасящите за него данни, но това право не е абсолютно и упражняването му търпи ограничения, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, а именно - “в случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.“ Информацията извън личните данни, касаеща конкретното лице следва да бъде заличена от документите, копия от които то иска да получи от администратора на лични данни. Не случайно в чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят сочи естеството на информация, която следва да се предостави на лицето при упражняване на правото му на достъп до лични данни, а именно:
1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват;
2. съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;
3. информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него.
От така изложеното е видно, че информацията, която следва да бъде предоставена на лицето има по-скоро информативен характер, даваща отговори, свързани с обема и начините на обработване на личните му данни. В подкрепа на така изложения извод е начинът, по който е регламентирано задължението на администратора на лични данни да предостави информацията в чл. 31, ал. 1 от ЗЗЛД, който сочи, че информацията-предмет на достъпа до лични данни “може да бъде предоставена под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице“.
Проблемът, който се явява при така регламентирания право на достъп до лични данни произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗЛД, който гласи: “ Физическото лице може да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път, освен в случаите, когато това е забранено от закон“, Понятието “копие от лични данни“, тълкувано като “копие от документи“, на практика не кореспондира с идеята за естеството на информацията-предмет на достъпа такава, каквато е дефинирана в чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД. Изхождайки от легалната дефиниция за “лични данни“ на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД и §1, т. 16 от ДР на ЗЗЛД не следва, че понятието “копие от лични данни“ следва да се отъждествява с понятието “копие от документи“. Очевидно се касае за неточност на израза или по-скоро в масовото му тълкуване, тъй като съществуват множество нормативни актове, в които изрично се борави с понятието “копие от документи“ и съответно се регламентира реда за достъпа до тях.
И тъй като поставеният проблем засяга конкретно достъпът до данни в административното производство, то в чл. 34, ал. 1 от АПК е уреден достъпа на страните до документите от преписките по следния начин: “Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка“.
В конкретната жалба е приложено писмо-отговор от Д“СП“- Оборище изх. № 94ЖЖ/0003 от 05.03.2013 г., както и писмо-отговор на РД “СП“- София-град с изх. № 94ЖЖ/8 от 18.03.2013 г., с които е предоставено информация относно обработваните за жалбоподателя лични данни и в този смисъл правният му интерес е удовлетворен. В приложеното към жалба № Ж-204/06.06.2013 г. копие на писмо на Столична община- район “Подуяне“ на жалбоподателят също се предоставя информация относно обработваните за него лични данни. Исканията на лицето, отправени към Комисията касаят именно тази информация и с оглед на тази претенция следва да се преценява правния интерес. Изложените в жалбата искания определят и нейния предмет, по отношение на който органът следва да предприеме действия в рамките на своята компетентност. Тъй като няма жалба по принцип, а има конкретна жалба, то няма и преценка на допустимостта по принцип, а такава извършвана по отношение на конкретно искане с конкретен предмет. Липсата на правен интерес в конкретната жалба е резултат на вече удовлетворен такъв посредством предоставен му достъп до исканата информация.
От друга страна по отношение действията на длъжностните лица по изпълнение на служебни задължения, които жалбоподателят оспорва, Комисията не е компетентен орган за произнасяне и жалбоподателят следва да се обърне към инспектората към АСП.
С оглед гореизложеното, Комисията
РЕШИ:
1.    На основание чл. 32 от АПК обединява производствата по жалба с рег. № Ж-201/ 03.06.2013 г. и жалба с рег. № Ж-204/ 06.06.2013 г. от Ж.Б. срещу ДСП “Оборище“, тъй като претенциите изразени в тях произтичат от едно фактическо състояние и касаят едни и същи страни.
2.    На основание чл. 27, ал. 2, т. 3 и т. 5 от АПК прекратява производството по обединените жалби.
 
Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град чрез КЗЛД в 14-дневен срок от получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-204/ 06.06.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings