Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-70/ 22.02.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-70/ 22.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-70/2013 г.
София, 19.07.2013 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 03.07.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа допустимостта на жалба с рег. № Ж-70/ 22.02.2013 г., депозирана от Л.Х.Г. срещу „Т.С.“ ЕАД.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.
Л.Х.Г. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „Т.С.“ ЕАД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.
Жалбоподателката твърди, че „наскоро“ е получила Заповед за изпълнение на парично задължение към „Т.С.“ ЕАД. Госпожа Л.Х.Г. уточнява, че не е собственик или наемател на топлофицирания имот, което обстоятелство да я прави ползвател на топлинна енергия.
Л.Х.Г. счита, че личните ѝ данни са обработвани без правно основание от „Т.С.“ ЕАД.
Към жалбата е приложено като доказателство ксерокопие от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с дата 27.12.2012 г.
С писмо рег. № П – 1586/07.03.2013 г. на Председателя на КЗЛД, на Л.Х.Г. е указана възможността да поиска от администратора на лични данни – „Т.С.“ ЕАД да заличи, коригира или блокира свързаните с нея лични данни, обработването на които не отговаря на ЗЗЛД.
На следващо място, с по-гореописаното писмо г-жа Л.Х.Г. е уведомена, че съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него, съставляват документни престъпления, разкриването на които, са действия от компетентността на разследващите органи.
С писмо рег. № П - 2903/24.04.2013 г. Л.Х.Г. уведомява КЗЛД, че е изпълнила указанията на административния орган, като е подала заявление по реда на чл. 29 от ЗЗЛД. Жалбоподателката твърди, че е получила отговор на подаденото от нея заявление, но същия не я удовлетворява. Твърди се още, за нарушени права по ЗЗЛД и на нейния съпруг, собственик на топлоснабдения имот – Ч.Е.Я.
Приложени са още като доказателства, ксерокопия от извлечение от сметки, към дата 27.11.2012 г. и отговора на „Т.С.“ ЕАД на подаденото от нея Заявление по чл. 29 от ЗЗЛД.
На 29.05.2013 г. е изпратено писмо до г-жа Л.Х.Г., с което е изискано да уточни с какви противоправни действия са нарушени правата ѝ по ЗЗЛД.
В отговор на така поставения въпрос от административния орган, Л.Х.Г. уточнява, че жалбата ѝ е насочена срещу отказа на „Т.С.“ ЕАД да заличи свързаните с нея лични данни, както и срещу неправомерното обработване на същите.
Към писмото са приложени допълнителни доказателства, а именно ксерокопия от Заявлението по чл. 29 от ЗЗЛД (без дата) и Молба до Столична община с дата 03.04.2013 г.
С писмо рег. № П – 3839/05.06.2013 г. на Председателя на КЗЛД е изискано изразяването на становище, с представяне на относими към случая доказателства от „Т.С.“ ЕАД.
 „Т.С.“ ЕАД представя становището си на 17.06.2013 г. В същото „Т.С.“ ЕАД заявява, че за дружеството е налице условие за допустимост за обработване личните данни на г-жа Л.Х.Г., а именно за реализирането на законни интереси на дружеството. Дружеството допълва, че именно за реализирането на тези законни интереси се е снабдило с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, с цел събиране на вземания за доставена топлинна енергия.
„Т.С.“ ЕАД твърди, че се е снабдила с нотариалния акт за собственост на топлоснабдения имот от Агенция по вписванията, чийто регистър е публичен.
Дружеството оборва твърденията на г-жа Л.Х.Г., че не е собственик или наемател на топлоснабдения имот с аргумента, че самата тя в искова молба срещу „Т.С.“ ЕАД от 08.05.2006 г. твърди, че притежава ¼ от толофициран имот, находящ се в гр. София, район Сердика, *****  с абонаментен № ****.
В становището е отбелязано още, че „Т.С.“ ЕАД е депозирало искова молба до Софийски районен съд, срещу Ч.Е.Я. и Л.Х.Г., с цена на иска 5578.25 лв. Като сумата представлява стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. декември 2008 г. – м. април 2012 г.
Като доказателства по административната преписка са приложени ксерокопия от следните документи: Искова молба вх. № 4085/28.02.2013 г.; Нотариален акт за собственост № 97, том. IV, дело № 697/1979 г.; Искова молба от Ч.Е.Я. и Л.Х.Г. против „Т.С.“ ЕАД от 08.05.2006 г. с № 10350/2006 г.; Протокол на Софийски районен съд от 1982 г. и Пълномощно за представителна власт пред административният орган.
Комисия за защита на личните данни приема подадената от Л.Х.Г., жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът предвижда като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и защита, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. 
Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба.
В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазване на закона, с цел гарантиране правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на ЗЗЛД се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място Законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, като наличието на поне една от посочените в нормата представлява пречка за продължаване на производството по издаване на искания индивидуалния административен акт.
В конкретния случай, видно от събраните по административната преписка доказателства, Л.Х.Г. е депозирала Искова молба до Софийски районен съд (СРС) срещу „Т.С.“ ЕАД, заведена с рег. № 10350 от 09.05.2006 г. В същата, ищцата Л.Х.Г. иска от СРС да установи дължима сума за ползване на топлоенергия, различна от претендираната от Дружеството. В исковата молба срещу „Т.С.“ ЕАД, Л.Х.Г. твърди за наличието на получени съобщения за дължими суми към Дружеството, като заявява, че същите са неправилно начислени.
От изложеното следва, че жалбоподателката сезира Комисията за действия, извършени преди едногодишния срок, посочен в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Броейки от датата на депозиране Исковата молба срещу „Т.С.“ ЕАД – 09.05.2006 г., то срока за сезиране на Комисията е изтекъл през май 2007 г.
Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради което в настоящия случай Комисията за защита на личните данни следва да я остави без разглеждане и да прекрати административното производство.
Относно обжалвания отказ от администратора на лични данни „Т.С.“ ЕАД, да заличи свързаните с г-жа Л.Х.Г. лични данни, се установи следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 28 а, ал. 1 от ЗЗЛД физическото лице има право по всяко време да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на ЗЗЛД. Възползвайки се от това си право, Л.Х.Г. депозира Заявление до „Т.С.“ ЕАД с искане личните ѝ данни да бъдат заличени (без коректна дата и доказателство, че е надлежно получено).
В писмо рег. № П-2903 от 24.04.2013 г., депозирано до Комисията, самата г-жа Л.Х.Г. представя полученият от нея отговор от „Т.С.“ ЕАД, на подаденото заявление до Дружеството по чл. 28 а, ал. 1 от ЗЗЛД. Видно от отговора на „Т.С.“ ЕАД, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД, Дружеството мотивирано е отказало да заличи свързаните с г-жа Л.Х.Г. лични данни. Като основните мотиви за този отказ са, че същата е собственик на имот, за който се дължи сума за употребена топлинна енергия.
Видно от депозираното до „Т.С.“ ЕАД – Заявление по чл. 28 от ЗЗЛД, същото не отговаря на изискванията на чл. 30 от ЗЗЛД, липсват основни реквизити. В депозираното заявление не е посочена предпочитаната форма за предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД, не е отразена датата на подаване, а само година. На следващо място, г-жа Л.Х.Г. не е представила доказателство, че същото е надлежно получено от администратора на лични данни. Въпреки липсващите реквизити на Заявлението е установено, че г-жа Л.Х.Г. е получила изчерпателен отговор от „Т.С.“ ЕАД, респективно към момента на депозиране искането до КЗЛД, не е налице мълчалив отказ.
Комисия за защита на личните данни счита, че отказа за заличаване личните данни на Л.Х.Г., обективиран в писмо от месец април 2013 г. на „Т.С.“ ЕАД е законосъобразен. В разпоредбата на чл. 28 а от ЗЗЛД е предвидено, че заличаване на лични данни от страна на администратора на лични данни се дължи, когато обработването не отговаря на изискванията на ЗЗЛД. С настоящото Решение Комисията приема, че обработването е законосъобразно, при наличие на условие за допустимост, а именно реализирането на законни интереси на дружеството, с цел събиране на вземания за доставена топлинна енергия.
Следва да се отбележи, видно от Искова молба № 4085 от 28.02.2013 г. депозирана от „Т.С.“ ЕАД до СРС е установено, че между жалбоподателката и администратора на лични данни е налице съдебен спор, нерешен към момента на постановяване Решението от КЗЛД. Описаното обстоятелство, също е пречка за заличаване данните на г-жа Л.Х.Г., тъй като с това действие биха се накърнили правата на една от страните в съдебния спор.
На основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, водима от горното, Комисията,
РЕШИ:
Прекратява административното производство образувано по жалба с рег. № Ж-70/ 22.02.2013 г., депозирана от Л.Х.Г. срещу „Т.С.“ ЕАД.
Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.
Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-70/ 22.02.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings