Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-48/ 12.02.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-48/ 12.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-48
гр. София,26.06.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев, на редовно открито заседание, проведено на 12.06.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж-48/12.02.2013 г. от Д.М. от гр. Б. срещу адв. Г.Ч. от Адвокатска колегия- Б. за нарушение по Закона за защита на личните данни.
Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не се представляват. Депозирани са писмени становища от двете страни с пояснения по предмета на жалбата като се прилагат и писмени доказателства.
Жалбоподателят Д.М. сезира Комисията с жалба срещу отказания му достъп до лични данни от страна на адв. Г.Ч., като фактическата обстановка съгласно изложеното в жалбата и приложени писмени доказателства, е следната:
Жалбоподателят Д.М. съобщава, че е ответник по две граждански дела по описа на РС- Б., които са предшествани от две други такива образувани през 2010 г. и приключили 2012 г. не в негова полза. При преглед на документи между кориците на делата от ноември и декември 2012 г. г-н Д.М. открива разпечатки, съдържащи лични данни за притежаваното от него недвижимо имущество, както и данни за разпоредителни сделки в период 1992 г. до 2012 г. Справките са издадени от Служба по вписвания- Б. на 11.12.2012 г. за адв. Г.Ч.- процесуален представител на ищците по гражданските дела, по които жалбоподателят е ответник.
На 14.01.2013 г. г-н Д.М. отправя по куриер нотариално заверено заявление до адв. Г.Ч. с искане по реда на Глава пета от ЗЗЛД за достъп до лични данни. В него се поставят въпроси относно това обработват ли се негови лични данни, от каква категория са те, източниците за това, кои са получателите, на които се разкриват и за какви цели се обработват. Заявено е желание за предоставяне на цялата наличната информация на хартиен носител.
На 29.01.2013 г. Д.М. получава отговор от адв. Г.Ч., в който му е пояснено, че неговите лични данни са били обработвани във връзка с образуваните срещу него дела от граждански и наказателен характер, като информацията е предоставена от клиентите на адвоката, кореспонденцията с които се ползва със специалната закрила на Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят счита, че с писмото си адв. Г.Ч. не е отговорил на поставените в заявлението въпроси относно обработваните от него лични данни за него, поради което настоява за прилагане на административнонаказателните разпоредби на чл. 42 и чл. 42а от ЗЗЛД.
Към жалбата се прилагат копия от разпечатка Справка издадена от службата по вписванията- Б., заявление за достъп до лични данни от жалбоподателя до ответника по жалбата и отговор от адв. Д.М.
В условията на служебното начало с писмо изх. № П-1279/25.02.2013 г. от адв. Г.Ч. е изискано в 7- дн. срок да предостави писмено становище относно изложените в жалбата факти и да предостави необходимите доказателства в подкрепа на твърденията си.
Видно от обратната разписка писмото е получено от лицето на 27.02.2013 г., но не се изразява становище, не се ангажират и доказателства по случая.
От ангажирания доказателствен материал се установява, че жалбата се явява редовна, респ. процесуално допустима- подадена е от физическо лице- Д.М., при наличие на правен интерес срещу надлежна страна- адв. Г.Ч. от Адвокатска колегия- Б. в качеството му на администратор на лични данни, обработващ личните данни на жалбоподателя по повод осъществяване на процесуално представителство по дела, в които жалбоподателят има качество на ответник. Жалбата има за предмет отказан достъп до лични данни при надлежно упражнено право на достъп по реда на Глава пета от ЗЗЛД. С оглед на това Комисията следва да упражни правомощието си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД за раглеждане на жалби на физически лица срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата им по ЗЗЛД.
По отношение на основателността Комисията счита, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна безспорна се установява, че данните на жалбоподателя са обработвани от адв. Г.Ч. по повод граждански дела, в които лицето е ответник и по които адвокатът осъществява представителство на своите доверители. В качеството си на страна-ответник по тези дела г-н Д.М. има достъп до документите, предоставени от страните и от които е видно обема от данни, обработвани от процесуалния представител на ищците.
Представената от жалбоподателя искова молба и извадка от системата “Икар“ не се установява от кого е подписана с оглед оспорване на подписа от адв. Г.Ч. Самата извадка касае сделки с имоти на жалбоподателя и представлява извлечение от имотния регистър към Агенцията по вписвания, който е публичен и справки по който могат да бъдат предоставяни на всяко лице, съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Упражнявайки правата си за достъп до лични данни по реда на глава V от ЗЗЛД, жалбоподателят депозира писмено заявление до адв. Г.Ч. с искане да му бъдат предоставени на хартиен носител цялата обработвана за него информация, както и с оглед на нейните източници, обем, лица, на които е предоставяна. Получената от адвоката информация не е удовлетворяваща за лицето, счита, че тъй като не отговаря на поставените от него въпроси в детайлност, то отговорът се приема като отказ за предоставяне на информация.
Правото на жалбоподателя да иска достъп до личните си данни под форма и начин по негова преценка поражда задължението за администратора на лични данни да го предостави пълно или частично в зависимост от предвидените в закон хипотези или да откаже предоставянето му. Разпоредбата на чл. 34 от ЗЗЛД определя хипотезите, при които отказът може да бъде отказан или ограничен, а именно- ако личните данни не съществуват, ако от предоставянето на достъпа би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация и това е предвидено в специален закон или ако предоставянето на достъп до личните данни е забранено със закон.
Така предоставената информация от адв. Г.Ч. на Д.М. по повод обработваните негови лични данни има характер на частично предоставен достъп до лични данни, доколко лицето е уведомено за източниците на обработваната за него информация. Относно частта, за която не се съобщава, но се отказва да се предоставят данни е налице правно основание.
В качеството си на администратор на лични данни адв. Г.Ч. обработва лични данни на доверителите си и на трети лица по повод предоставяните от него адвокатски услуги. Качеството му на адвокат от друга страна съгласно чл. 33 от Закона за адвокатурата гарантира правото на неприкосновеност на обработваната от него информация по повод осъществяваните от него услуги. В този смисъл разпоредбата на чл. 33 от ЗА дава право на адвокат Г.Ч. да не предостави данни, които законът счита за конфеденциални.
С оглед гореизложеното Комисията счита, че адв. Г.Ч. обработва правомерно личните данни на г-н Д.М. съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 33 от ЗА.
В допълнително приложените писмени доказателства от Д.М. с вх. № П-4010/ 12.06.2013 г. той възразява срещу обработване на личните му данни за целите на изпълнителни производства срещу него, при които съдът е издал съдебни удостоверения за снабдяване с нотариален акт, данъчна оценка и удостоверение за родствени връзки по молби на ищците. Възражението в случая е неоснователно, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за частния съдебен изпълнител последният има право на достъп до данните на длъжника когато това е нужно за целите на производството. Съгласието на физическото лице не е единственото условие, при което е допустимо обработването на личните данни. В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят е изброил всички хипотези, при наличието на поне една от които обработването на лични данните от лицата, имащи качеството на администратори на лични данни, респ. на обработващите лични данни, се счита за правомерно. В случая видно от приложените доказателства личните данни на жалбоподателя се обработват от частен съдебен изпълнител във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 18, ал. 1 от Закона за частния съдебен изпълнител, който дава право на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. 
Водена от гореизложеното Комисията
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег. № Ж-48/12.02.2013 г. от Д.М. от гр. Б. срещу адв. Г.Ч. от Адвокатска колегия- Б.
Решението може да се обжалва чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-48/ 12.02.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings