Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж-57/ 15.02.2013 г.

Решение по жалба с рег. № Ж-57/ 15.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж-57/2013 г.
София, 18.06.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 29.05.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави на разглеждане жалба с рег. № Ж-57/ 15.02.2013г., подадена от П.К. срещу Служба по вписванията, Ръководителя на агенцията по вписванията, Община Красно село, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и частен съдебен изпълнител М.К. с №788.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от П.К., в която се излага следната фактическа обстановка:
П.К. е освободена от българско гражданство с Указ №10/06.02.2004г. на Вицепрезидента на Република България.
Госпожа П.К. притежава съсобствен с брат си недвижим имот, апартамент, находящ се в гр.София. През 2008г. жалбоподателката се е срещнала със своя брат по повод съсобствения им имот, но не са постигнали разбирателство по отношение разпределянето на собствеността.
През 2008г., след като госпожа П.К. е била освободена от българско гражданство е направила постъпки да промени информацията по отношение на себе си в регистъра на „централният нотариат”, да промени личните си данни в документа за собственост на притежаваният от нея имот и да се впишат новите й лични данни. Тези действия са предприети с оглед установяването на идентичност на лицето и актуалност на информацията по отношение на него, съдържаща се в българските държавни институции.
През 2009г., синът на жалбоподателката я е уведомил, че била търсена от Софийски районен съд и срещу нея имало заведено гражданско дело за делба. При извършена справка в СРС се установило, че има две заведени идентични дела за делба на съсобствения имот, като ищец е братът на жалбоподателката. По второто дело жалбоподателката е осъдена. В жалбата се сочи, че образуваните дела са се водили срещу лицето П.С.Д. с изписване на единен граждански номер и е призовавана на адреса, на който тя е живяла до 1998г., когато е напуснала България, а от 2004г., жалбоподателката носи имената - П.К. и живее на адрес, извън България.
След постановяване на съдебните актове, съсобственият имот на госпожа П.К. е бил изнесен на публична продан, за което развитие на нещата тя не е съгласна. В тази връзка се излагат твърдения за извършени нарушения по процедурата за продажба на имота на публична продан.
Госпожа П.К. сочи, че е завела съдебни дела, с които цели, съдебните решения да бъдат обявени за нищожни, поради факта че са постановени срещу едно несъществуващо в правния мир лице, с което са нарушени правата й.
В жалбата е посочено, че тя е насочена срещу следните администратора на лични данни: Служба по вписванията, Ръководителя на агенцията по вписванията, Община Красно село, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и частен съдебен изпълнител М.К. с №788.
Към жалбата се прилагат доказателства.
На 18.02.2013г. П.К. прави уточнение на жалбата си с писма вх.№№П-1100/18.02.2013. и М-59/18.02.2013г. На 01.03.2013г. жалбоподателката отново прави допълнение на жалбата си, като прилага доказателства.
П.К. счита, че правата й по Закона за защита на личните данни са нарушени от почти всички държавни институции в Република България. Нарушението се изразява в това, че след като през 2004г. е освободена от българско гражданство е следвало личните данни, които е имало да бъдат заличени и да бъдат вписани новите и данни, като немски гражданин. Госпожа П.К.,твърди че неактуализиране на личните й данни, съдържащи се в българските държавни институции са довели до неблагоприятни за нея последици, а именно продажбата на съсобствения й имот на публична продан.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от посочените в жалбата държавни институции.
Агенция по вписванията, в качеството й на администратор на лични данни и посочена като ответна страна в настоящето производство, изразява следното становище по жалбата:
За агенция по вписванията съществува нормативно установено задължение – Закон за кадастъра и имотния регистър, Правилника за вписванията, Наредба №2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, да съхранява информация за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права. В Закона за собствеността е предвидено вписването на всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява това право.
В становището се сочи, че В.С.К. е подал молба за вписване на заведените от него искови молби с правно основание чл.108 ЗС и се описва подробно процедурата, по която се извършва вписването.
Агенция по вписванията категорично заявява, че твърденията на госпожа П.К. за извършена през 2009г. промяна в регистъра за собствеността, изразяваща се в промяна на имената – П.С.Д., на П.С.К. са неоснователни, но и практически неосъществими, тъй като служителите в Агенция по вписванията изпълняват единствено и само разпореждания на съдията по вписванията, обективирани върху подлежащия на вписване акт.
Агенция по вписваният приема, че жалбата е неоснователна и моли КЗЛД да я остави без уважение.
Към писменото становище се прилагат доказателства, относими по случая.
Частен съдебен изпълнител – М.К. прилага към административната преписка цялото изпълнително дело по публичната продан на имота на госпожа П.К. Приема, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излагат се доводи за целите, за които са обработени личните данни на жалбоподателката, подробна хронология на извършените от него действия по изпълнителното дело. ЧСИ М.К. изразява недоумението си, в какво точно се състои нарушението на ЗЗЛД, или какъвто и да е друг закон или подзаконов нормативен акт.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството сочи в становището си, че съгласно чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, общинските администрации издават удостоверения относно личните данни на гражданите, съдържащи се в регистъра на населението. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, единният граждански номер е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Единният граждански номер е въведен за нуждите на ЕСГРАОН през 1977 с Постановление №15 на МС от 1977г. и по-конкретно във връзка с необходимостта от електронна обработка на данните от гражданската регистрация.
Единният граждански номер е административен идентификатор на лицата, подлежащи на вписване в регистъра на населението, а това са всички български граждани, както и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. ЕГН получават и лицата, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, на които е предоставено убежище в Република България.
Процедурата по даване и промяна на ЕГН е регламентирана в глава четвърта „Създаване и поддържане на регистър на единните граждански номера”, раздел II и раздел III от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система на гражданска регистрация.
В Закона за гражданската регистрация и в Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система на гражданска регистрация не е предвиден ред за заличаване на даден единен граждански номер. Това означава, че единните граждански номера се запазват и в случаите, когато основанията, на които са били дадени, са отпаднали /освобождаване или отнемане на българско гражданство, изтичане на разрешението за пребиваване/. Аналогично е положението и за останалите лични данни, освен ЕГН, които се вписват в регистъра на населението. Тези данни се поддържат в актуално състояние само на лицата, посочени в чл.3, ал.2 от ЗГС. За лицата, за които е отпаднало основанието за вписване в регистъра на населението, данните продължават да се съхраняват, но не са актуализират – чл.28 във връзка с чл.104, т.2 от ЗГР.
Към становището не се прилагат доказателства.
Столична община посочва, че по повод жалбата са извършили проверка в Национална база данни население и са установили, че за лицето П.С.К. има издаден указ на Президента на Република България за освобождаването й като български гражданин. Район „Красно село”, отдел ГРАО не издавало документи, свързани с гражданското състояние на жалбоподателката. Изказват се предположения, че може госпожа П.К. да е посетила отдел „Приходи и администриране на местните данъци и такси”, който се намира в същата сграда, в която се помещава районната администрация и от там да са й били издадени някакви документи.
Министерство на правосъдието сочи в писменото си становище до КЗЛД, че е подадена пред него жалба от П.К. срещу действията на ЧСИ М.К. Съобразно разписаните правила за разглеждане на жалби е извършена проверка, от която е установено, че изложените твърдения в жалбата за извършени незаконосъобразни действия на ЧСИ са неоснователни. За резултатите от проверката е уведомена госпожа П.К. на 20.02.2013г.
Към становището е приложено писмо изх.№94-П-72/20.02.2013г. на МП-Инспекторат на Министъра на правосъдието до П.К.
Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е била наясно още към 2008г.,че срещу нея има заведено дело за делба на съсобствен имот и че делото се води срещу лицето П.С.К., а не срещу П.К. В тази връзка следва да се приеме за безспорно, че момента на узнаване на твърдяното от госпожа П.К. нарушение на правата й по ЗЗЛД е към 2008г. Жалбата, с която е сезирана Комисията е от 15.02.2013г. Жалба е подадена след срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява недопустима, поради просрочие.
На следващо място следва да се отбележи, че в основаната жалба, както и в допълнението, жалбоподателката оспорва действия на съда по образуваното делбено дело между госпожа П.К. и брат й, както и последващите действия на частния съдия изпълнител. Твърденията са, че следствие на извършените процесуални действия, правата й като съсобственик са накърнени. В закона е предвиден специален ред, по който могат да се оспорват актовете на съда, както и актовете и действията на частния съдебен изпълнител. Компетентния орган да разгледа жалбите срещу тях е съда, а не Комисия за защита на личните данни. В случай, че П.К. приема наличието на извършени нарушения на правата й като страна в делбеното и изпълнителното дело, може да потърси правата си пред съответния съд.
Един от основните мотиви на жалбоподателката, с който тя обуславя твърдяното от нея нарушение е, че през 2004г. е освободена от българско гражданство и от този момент е гражданин на друга държава. Тя приема, че след като вече не е български гражданин, следва свързаните с нея лични данни да бъдат заличени, а на тяхно място да се поддържат в системите на българските институции новите данни по отношения на нея.
Гражданството на едно лице представлява политико-правна връзка на лицето с държавата, разбирана като публична власт над определено население и определена територия. Поради правната природа на гражданството установяването на политико-правната връзка зависи изцяло от условията, предвидени във вътрешното законодателство. По разпореждане на чл. 8 и чл. 10 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) за български гражданин се смята всяко физическо лице, което е български гражданин по произход (поне единият родител е български гражданин) или български гражданин по месторождение (роден на територията на България, независимо, че родителите му не са български граждани по произход). Придобиване на българско гражданство извън посочените в чл. 8 и чл. 10 ЗБГ основания е изключение. Като всяко изключение и това не може да бъде тълкувано разширително.
Законът позволява лице – български гражданин да поиска освобождаването му от българско гражданство. В последствие, то може да поиска възстановяването на българско гражданство (чл. 26 от ЗБГ).
Съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се прави регистър на населението, в който подлежат на вписване всички български граждани. В законът е опреден обемът на данните, който подлежат на задължително вписване, както и актовете за гражданско състояние, издавани на лицата.
ЗГР, както и останалите подзаконови нормативни актове, регламентиращи гражданската регистрация не регламентират възможността да бъде заличавана информация от регистър население за дадено лице, което към даден момент, след придобиването на българско гражданство се е отказало от него. Правно логично е, че щом законът позволява лицето да се откаже от българско гражданство, но в последствие отново да го придобие, то да не бъде извършвано заличаване на данните му от съответния регистър.
Посочените в жалбата институции на правно основание са обработвали свързаните с П.К. лични данни, които се съдържат в регистър население.
Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни и  чл. 38, ал. 1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от АПК, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ :
Обявява рег.№Ж-57/15.02.2013г., подадена от П.К. срещу Служба по вписванията, Ръководителя на агенцията по вписванията, Община Красно село, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и частен съдебен изпълнител М.К. с №788 за недопустима – просрочена и прекратява административното производство.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж-57/ 15.02.2013 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings