Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2013 г. » Решение по жалба с рег. № Ж 207/ 24.07.2012 г.

Решение по жалба с рег. № Ж 207/ 24.07.2012 г.

РЕШЕНИЕ
№ Ж 207/2012 г.
гр. София, 17.06.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Мария Матева, в открито заседание, проведено на 22.05.2013 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № Ж 207/24.07.2012 г., подадена от Д.С.М. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД.
Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл. 38 от Закона за защити на личните данни.
Жалбоподателката твърди, че между нея и „К.Б.М.“ ЕАД е бил сключен договор със срок на действие до месец февруари 2010 г. Като по същия е подала заявление за предсрочното му прекратяване, през месец декември 2009 г., в магазин „И.“, находящ се във верига магазини „К.Б.Е.К“, гр. К. Госпожа Д.С.М. уточнява, че е изпълнила указанията на служителя на магазин „И.“, а именно заплатила изисканата сума в размер на 14 лв. и прекратила използването на услугите, предлагани от мобилния оператор.
Жалбоподателката заявява, че през месец март 2010 г. е получила кредитно известие за задължения от минали периоди. С оглед на което известие и тъй като госпожа Д.С.М. считала договора за прекратен, същата се обадила на мобилния оператор за да уточни от къде произлизат дължимите суми. От своя страна мобилният оператор обяснил, че през месец декември са внесени 14 лв., но реално задължението възлизало на 21 лв. Във връзка с което незаплащане на цялата дължима сума, мобилният оператор е продължил едностранно договорът за използване на мобилната услуга.
Д.С.М. допълва, че е получила фактура на стойност 102.04 лв. от „К.Б.М.“ ЕАД. След получаването на която е потърсила обяснение от служителката в магазин „И.“, при която е подала заявлението за прекратяване на договора. След проведен разговор със служителката в магазин „И.“ г-жа Д.С.М. получила уверение от нейна страна, че същата ще превежда по 10 лв. всеки месец, които да погасяват задължението, тъй като е станала грешка по нейна вина. Превеждане на пари за погасяване задължението на г-жа Д.С.М. от страна на служителката е имало до момента, в който същата разбрала, че няма вина и отговорен за случилото се е друг служител.
В жалбата си г-жа Д.С.М. заявява, че многократно е получавала писма и телефонни обаждания от дружествата „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД.
Д.С.М.  иска от Комисията да установи как без нейното изрично съгласие, свързаните с нея лични данни са предоставени на трети лица, с които не се намира в договорни правоотношения.
Към жалбата е описан като приложение отговорът на „К.Б.М.“ ЕАД по подадената от г-жа Д.С.М. до мобилния оператор, жалба с рег. № 587673934262 от 24.11.2010 г., но доказателството не е постъпило в деловодството на административния орган.
Жалбата, подадена от Д.С.М. срещу „Космо „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД е съобразена със законово изискуемите реквизити, определени в разпоредбата на чл. 30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена годината и месеца на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
В чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.“ ЕАД. Дружеството „К.Б.М.“ ЕАД е изпълнило задължението си по чл. 17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрацията му като администратор на лични данни. Дружествата „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД в конкретния случай са “обработващ лични данни” по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД. “Обработващ лични данни” е  физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва личните данни от името на администратора на лични данни. След извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД е установено, че и трите дружества са подали заявления за регистрация като администратори на лични данни.
Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да сепрецени допустимостта на жалбата.
Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателката, изразяваща се в неправомерното им обработване от срещу „Космо „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД  и „С.Г.Г.“ ООД.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В редовно заседание проведено на 23.01.2013 г. Комисията взема решение с което обявява жалба с рег. № Ж 207/24.07.2012 г., подадена от Д.С.М. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание и конституира страните в административното производство.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Б.М.“ ЕАД, „С.Г.Г.“ ООД и „Е.М.“ ООД.
С оглед индивидуализирането на администратора на лични данни цитиран в жалбата, а именно „И.“, с писмо рег. № П4500 от 17.09.2012 г. на Председателя на КЗЛД е изискано от г-жа Д.С.М. да уточни, чрез посочване на Единен идентификационен номер (ЕИК), дружеството срещу което е насочена жалбата.
Видно от известие за доставка (обратна разписка), писмото е получено надлежно на 03.10.2012 г., но указанията на Комисията не са изпълнени в срок. В тази връзка на 28.11.2012 г. е осъществен телефонен разговор с управителя на магазин „И.“, находящ се във верига магазини „К.Б.Е.К“, гр. К. В същия, управителят уточнява точното наименование и БУЛСТАТ на дружеството, а именно „А.Т.“ ЕООД, с БУЛСТАТ: ******.
За проведения телефонен разговор е съставен Протокол с рег. № ПР-145/28.11.2012 г.
С писмо рег. № П-6527 от 04.12.2012 г. на Председателя на КЗЛД, е изискано от „А.Т.“ ЕООД изразяването на писмено становище и представяне на относимите по случая доказателства.
„Е.М.“ ООД представя своето становище с писмо рег. № С392/15.08.2012 г. В същото се сочи, че личните данни на Д.С.М. са били обработени, във връзка с изпълнение на Договор за събиране на вземания от 01.09.2010 г., сключен между дружеството и „К.Б.М.“ ЕАД.
„Е.М.“ ООДуточнява, че случая за неизплатени изискуеми суми от клиента на „К.Б.М.“ ЕАД – Д.С.М., е възложено на дружеството на 14.02.2011 г. В тази връзка, в съответствие с договорните задължения, дружеството за събиране на вземания е изпратило до г-жа Д.С.М. напомнителни писма, с цел информиране за неизплатеното задължение.
Дружеството за събиране на вземания уведомява Комисията, че на 13.01.2012 г. случая с г-жа Д.С.М. е върнат на възложителя „К.Б.М.“ ЕАД и личните данни ѝ данни са унищожени.
Към становището са приложени като доказателства заверени копия от: Удостоверение № 17856 от 20.06.2012 г. за вписване в „Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД; Удостоверение № 20120522123330 от 22.05.2012 г. от Агенция по вписванията – Търговски регистър; Пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на А.К.К. и извлечение от Договор от 01.09.2010 г., сключен между „Е.М.“ ООД и „К.Б.М.“ ЕАД, с предмет организиране събирането на неизплатени суми от абонати на мобилния оператор.
„К.Б.М.“ ЕАД представя своето становище с писмо рег. № С395/15.08.2012 г. В същото се сочи, че Д.С.М. е страна по следните договори, сключени с мобилния оператор: Договор за мобилни услуги от 06.02.2008 г. и Допълнително споразумение от 08.01.2009 г. за СИМ карта с мобилен номер ***** и Договор за лизинг от 08.01.2009 г. и Общи условия към него.
„К.Б.М.“ ЕАД уведомява Комисията, че г-жа Д.С.М. не е заплатила ликвидни и изискуеми задължения по фактури от 10.01.2010 г. и 10.02.2010 г., като във фактура от 10.04.2010 г. са начислени неустойки. Във връзка с неуспешното събиране, на които задължения, същите са възложени за събиране на трети лица.
Мобилният оператор допълва, че въпреки отправените до г-жа Д.С.М. покани за доброволно изпълнение, същата не е заплатила ликвидните и изискуеми суми, което е било основание за прехвърляне на вземането на „С.Г.Г.“ ООД.
Като основание за направеното прехвърляне на вземането, мобилният оператор се позовава на сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД - Договор за цесия от 13.01.2012 г.
Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Договор за мобилни услуги от 06.02.2008 г. и Допълнително споразумение от 08.01.2009 г. за СИМ карта с мобилен номер *****; Договор за лизинг от 08.01.2009 г. и Общи условия към него; Фактура – дубликат № 7140111386 от 10.01.2010 г., за отчетен период 10.12.2009 – 09.01.2010 г., на стойност 9.41 лв.; Фактура – дубликат № 7141403828 от 10.02.2010 г., за отчетен период 10.01.2010 г. – 09.02.2010 г., на стойност 18.82 лв.; Фактура – дубликат № 7143963447 от 10.04.2010 г., за отчетен период 10.03.2010 г. – 09.04.2010 г., на стойност 102.04 лв.; Кредитно известие – дубликат № 7142690189 от 10.03.2010 г., за отчетен период 10.02.2010 г. – 09.03.2010 г., на стойност 15.99 лв.; Договор за цесия от 13.01.2012 г. и Пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на Е.З.
„А.Т.“ ЕООД представя своето становище с писмо рег. № С-687/13.12.2012 г. В същото, дружеството заявява, че счита подадената от г-жа Д.С.М. за неоснователна поради следните съображения:
По силата на Договор за основно търговско представителство, сключен с „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД е поело задължението срещу заплащане на агентска комисионна да посредничи на мобилния оператор, при предлагането на телекомуникационни услуги на крайни потребители. Условията, при които се сключват съответните договори, тяхната срочност и прекратяване, както и способите на уреждане на имуществените отношения между страните са обстоятелства, които се определят от „К.Б.М.“ ЕАД, като в тази връзка имат обвързваща сила само и единствено по отношение на страните по конкретния договор за телекомуникационна услуга.
На следващо място дружеството заявява, че в качеството си на основен търговски представител на „К.Б.М.“ ЕАД, както и по силата съществуващите търговски отношения между страните, „А.Т.“ ЕООД не е оправомощено и не е предоставяло лични данни на клиенти на мобилния оператор на трети лица и в частност на „С.Г.Г.“ ООД.
„А.Т.“ ЕООД уточнява, че във връзка със случая на г-жа Д.С.М. е извършена проверка, от която е установено, че същата е била абонат на „К.Б.М.“ ЕАД, по силата на сключен договор в търговската мрежа на мобилния оператор, а не в магазинната мрежа на „А.Т.“ ЕООД. Установено е още, че на 11.12.2009 г. г-жа Д.С.М. е подала заявление за отказ от мобилни услуги, в търговски обект на „А.Т.“ ЕООД, находящ се в гр. К., „К.“. След приемането на който документ, същият е сканиран и изпратен в електронната система на мобилния оператор. Във връзка с така подаденото заявление, мобилният оператор е взел отношение, като е заявил, че поради наличието на непогасени такси за минал период, договорът не може да бъде прекратен. За становището от мобилния оператор, по заявлението за прекратяване на договора, подадено от г-жа Д.С.М., същата е била уведомявана неколкократно от „К.Б.М.“ ЕАД, а така също и от „А.Т.“ ЕООД.
„А.Т.“ ЕООД допълва, че тъй като Д.С.М. не е изпълнила условието да изплати дължимите такси, не е настъпил прекратителен ефект на договора за мобилни услуги.
Към становището са приложени следните доказателства: Заверено извлечение от Договор за основно търговско представителство, сключен между „А.Т.“ ЕООД и „К.Б.М.“ ЕАД и Заявление за отказ от мобилни услуги от 11.12.2009 г.
„С.Г.Г.“ ООД изразяват своето становище с писмо рег. № С-48/23.01.2013 г.
За отбелязване, на „С.Г.Г.“ ООД са изпратени три писма на Председателя на КЗЛД за изразяване на становище по случая, а именно: рег. № № № П 3735 от 02.08.2012 г.; П-6881 от 20.12.2012 г. и П-198 от 11.01.2013 г.
В становището си дружеството за събиране на вземания заявява, че личните данни на г-жа Д.С.М. са обработвани във връзка със сключен договор за цесия (не е уточнено от коя дата) между „С.Г.Г.“ ООД и „К.Б.М.“ ЕАД.
„С.Г.Г.“ ООД уточнява, че са встъпили в правото си на кредитор на вземането на г-жа Д.С.М., по силата на опоменатия договор за цесия.
„С.Г.Г.“ ООД твърди, че г-жа Д.С.М. е била надлежно уведомена за цедирането на нейното вземане, с изпращането на писмо до посочения от нея адрес в подписания договор с мобилния оператор.
Дружеството за събиране на вземания счита подадената от Д.С.М. жалба, за неоснователна.
Към становището е приложено като доказателство пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на Е.М.
С оглед липсващия, описан като приложение към жалбата на г-жа Д.С.М., отговор на „К.Б.М.“ ЕАД по подадената от нея до мобилния оператор - жалба с рег. № 587673934262 от 24.11.2010 г., от дружеството е изискано да предостави опоменатите от жалбоподателката доказателства. На следващо място от „К.Б.М.“ ЕАД е изискано да представи пълномощното по силата на което, дружеството „С.Г.Г.“ ООД е упълномощено да извършва уведомлението по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, във връзка със сключения Договор за цесия от 13.01.2012 г.
На 18.03.2013 г. „К.Б.М.“ ЕАД, чрез пълномощника си Л.К., депозира на електронната поща на КЗЛД следните, допълнителни, относими доказателства: жалба от 24.11.2010 г. подадена от Д.С.М. и отговор по същата от „К.Б.М.“ ЕАД, с рег. № GB – B98HI1 от 13.12.2010 г.
В караткост, в подадената от г-жа Д.С.М. жалба до мобилния оператор, жалбоподателката изразява твърдения за неправомерно начислени суми и неправилно изчисление да дължимата сума, към момента на прекратяване на договора ѝ с мобилния оператор от служителка на магазин „И.“.
В отговор „К.Б.М.“ ЕАД уведомява г-жа Д.С.М., че подаденото на 11.12.2009 г. от нея Заявление за отказ от мобилни услуги не е удовлетворено, тъй като тя не е заплатила дължимата сума посочена в заявлението, а именно 21.79 лв.
Мобилният оператор е поставил на вниманието на г-жа Д.С.М., че в подписаното от нея Заявление е записан текстът „Заявлението подлежи на одобрение от К.Б.М. ЕАД“.
На следващо място „К.Б.М.“ ЕАД уведомява г-жа Д.С.М., че тъй като не е заплатила всички дължими суми и не е подала ново заявление за отказване от мобилни услуги, договорът и е подновен за същия период.
Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането ѝ по същество.
В открито заседание проведено на 20.03.2013 г. Комисията взема решение, с което отлага разглеждането по същество на жалба с рег. №  Ж 207/24.07.2012 г., подадена от Д.С.М. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „С.Г.Г.“ ООД и „Е.М.“ ООД и „А.Т.“ ЕООД и задължава „С.Г.Г.“ ООД, в 7-дневен срок да представи нови, относими към административната преписка доказателства, а именно уведомлението за извършената цесия изпратено до жалбоподателката, ведно с доказателство за надлежното му получаване.
С оглед неизпълнението на взетото от Комисията решение, в указания срок, на 02.04.2013 г. бе проведен телефонен разговор с управителя на „С.Г.Г.“ ООД – С.Ц. В същия управителят на дружеството бе уведомен, че следва да представи нови, относими към административната преписка доказателства.
За проведения телефонен разговор е съставен Протокол с рег. № ПР-58/03.04.2013 г.
На 05.04.2013 г. е постъпила молба от пълномощника на „С.Г.Г.“ ООД – Е.М., с която е представено Удостоверение с рег. № 160 от 02.04.2013 г., издадено от „К.Б.М.“ ЕАД. В цитираното удостоверение „К.Б.М.“ ЕАД потвърждава, че между мобилния оператор и „С.Г.Г.“ ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания с дата 13.01.2012 г., по силата на който договор е прехвърлено и вземането на „К.Б.М.“ ЕАД от Д.С.М.
С писмо рег. № П – 2522 от 10.04.2013 г. на Председателя на КЗЛД е изискано повторно от „С.Г.Г.“ да представи доказателство за надлежното получаване на изпратеното до жалбоподателката уведомление за цесия.
Писмото с указанията е надлежно получено на 18.04.2013 г., но към настоящия момент не е налице отговор от „С.Г.Г.“ ООД.
В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.
Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на свързаните с жалбоподателката, личните данни.
В § 1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Жалбата е насочена срещу неправомерно предоставяне на свързаните с жалбоподателката лични данни на „Е.М.“ ООД и „С.Г.Г.“ ООД, от страна на „К.Б.М.“ ЕАД.
В чл. 4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.
Жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД, поради следните съображения:
· От събраните по административната преписка доказателства се установи, че  жалбоподателката е страна по следните договори, сключени с „К.Б.М.“ ЕАД: Договор за мобилни услуги от 06.02.2008 г. и Допълнително споразумение от 08.01.2009 г. за СИМ карта с мобилен номер **** и Договор за лизинг от 08.01.2009 г., по които договори са възникнали ликвидни и изискуеми задължения, съгласно издадени фактури от 10.01.2010 г. и 10.02.2010 г., като във фактура от 10.04.2010 г. са начислени неустойки.
В чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни е уредена хипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.“ ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл. 17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрация пред КЗЛД. В конкретния случай дружеството „Е.М.” ООД, е обработвало личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД се установи, че „Е.М.” ООД е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.
В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“ бе извършена проверка и относно регистрацията на „С.Г.Г.“ ООД, като администратор на лични данни. Установено е, че Дружеството е изпълнило задължението си по чл. 17 от ЗЗЛД и е подало заявление за регистрация пред Комисията.
· На следващо място, с подписването на Договора за мобилни услуги Диана  Д.С.М. е декларирала, че е запозната и се съгласява с Общите условия на Дружеството. Съгласно чл. 43 от Общите условия на „К.Б.М.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребителят се съгласява Глобул да предоставя лични данни на потребителя, съдържащи се в личните му документи, на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземания, както и за изготвяне на кредитна оценка. Във връзка с което, следва да се направи обоснован извод, че е налице и друга предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-жа Д.С.М., а именно визираната в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД – лицето за което се отнасят данните е дало своето изрично съгласие.
· Следва да се отбележи, че между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.М.” ООД е налице валидно сключен Договор от 01.09.2010 г., по силата на който „К.Б.М.“ ЕАД е възложил на „Е.М.” ООД да организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати. По силата именно на този Договор, във връзка с неизплатените задължения на г-жа Д.С.М., мобилният оператор е предоставил личните ѝ данни на „Е.М.” ООД.
В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жа Д.С.М. лични данни на „Е.М.” ООД, от страна на „К.Б.М.“ ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.
· От представените по административната преписка фактури следва, че е налице и условието за допустимост на обработването на свързаните с г-жа Д.С.М. лични данни, визирано в чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД – обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.
Жалбата е неоснователна по отношение на „А.Т.“ ЕООД, поради следните съображения:
· По силата на Договор за основно търговско представителство (представен по  административната преписка), сключен с „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД е поело задължението срещу заплащане на агентска комисионна да посредничи на мобилния оператор, при предлагането на телекомуникационни услуги на крайни потребители. Видно от Договора условията, при които се сключват съответните договори, тяхната срочност и прекратяване, както и способите за уреждане на имуществените отношения между страните са обстоятелства, които се определят от „К.Б.М.“ ЕАД и в тази връзка имат обвързваща сила само и единствено по отношение на страните по конкретния договор за телекомуникационна услуга.
· На следващо място, видно от представеното като доказателство Заявление за отказ от мобилни услуги от 11.12.2009 г., в същото е разписан текстът „Заявлението подлежи на одобрение от К.Б.М. ЕАД“. В тази връзка, следва да се приеме, че г-жа Д.С.М. е била запозната за обстоятелството, че за да настъпи прекратителен ефект на подписания от нея Договор, мобилния оператор трябва да одобри заявлението ѝ за отказ.
· Относно твърденията на г-жа Д.С.М., че служител от дружеството „А.Т.“ ЕООД я е въвел в заблуждение за сумата, която трябва да заплати за да прекрати договорът си с „К.Б.М.“ ЕАД. Като обявената сума от служителя на дружеството не отговаряла на реално дължимата, във връзка с което Договорът ѝ бил удължен, не следва КЗЛД да се произнесе по спора. Правен спор, включващ търговски въпроси, следва да се разреши по съдебен ред или чрез арбитражно производство.
Жалбата е основателна по отношение на „С.Г.Г.“ ООД, поради следните съображения:
В откритото заседание на КЗЛД, проведено на 20.03.2013 г., упълномощеният представител на жалбоподателката – Н.С.М. твърди, че Д.С.М. не е уведомявана по никакъв начин за прехвърлянето на задължението ѝ към „С.Г.Г.“ ООД. От своя страна пълномощникът на „С.Г.Г.“ оспорва това твърдение и заявява, че г-жа Д.С.М. е надлежно уведомена за извършената цесия. В подкрепа твърденията си, за надлежното уведомяване на жалбоподателката по чл. 99 от ЗЗД, дружеството за събиране на вземания представя уведомление за цесия, с адресат Д-я.С.М. (докато жалбоподателката е Д.С.М.), без регистрационен номер на издаване, удостоверителна дата, а така също и адрес, на който следва да бъде връчено.
 Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. В случая дружеството „С.Г.Г.“ ООД твърди, че Д.С.М. е била уведомена за извършената цесия, но представя като доказателство документ с външни недостатъци.
От своя страна разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от АПК, дава възможност на административния орган да прецени доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.
При упражняване възможността си по чл. 40, ал. 3 от АПК, респективно извършване на преценка по доказателствената сила на представеното уведомление за цесия, се взеха предвид следните факти:
Уведомлението за цесия, представено от „С.Г.Г.“ ООД е частен документ, тъй като няма признаците на официален такъв (не материализира волеизявление на орган на държавната власт в това му именно качество, респ. на друго лице, на което държавата е предоставила определена удостоверителна функция, напр. нотариус, частен съдебен изпълнител и т.н., издаден в рамките на предоставената от закона компетентност на издателя). Според чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този смисъл уведомлението за цесия представено като доказателство, удостоверява единствено авторството на изявлението.
Видно от документа, същият не разполага с достоверна дата.
От съществено значение е, че „С.Г.Г.“ ООД не е представило никакво доказателство за надлежното връчване на уведомлението за цесия на Д.С.М. Законът е категоричен, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В конкретния случай дружеството за събиране на вземания не оспорва задължението си за уведомяване за извършената цесия, с оглед подписано пълномощно между „С.Г.Г.“ ООД и „К.Б.М.“ ЕАД, същото общоизвестен факт за административния орган. По силата именно на това пълномощно, новият кредитор се задължава да извършва уведомленията по чл. 99 от ЗЗД от името на предишния кредитор.
С оглед гореизложеното, административния орган приема, че уведомлението за цесия представено от „С.Г.Г.“ ООД не следва да се ползва с доказателствена сила, удостоверяваща, че Д.С.М. е била уведомена надлежно за цедирането на задължението ѝ, респективно встъпването на нов кредитор, а именно „С.Г.Г.“ ООД.
За отбелязване е, че на „С.Г.Г.“ ООД неколкократно е предоставяна възможност да подкрепи твърденията си за надлежното уведомяване на г-жа Д.С.М. по чл. 99 от ЗЗД, но като последващо доказателство е било предоставено единствено Удостоверение от „К.Б.М.“ ЕАД за наличието на договор за цесия, сключен между двете дружества, по силата на който е вземането от г-жа Д.С.М. е било прехвърлено от мобилния оператор на дружеството за събиране на вземания. Видно от събраните по административната преписка доказателства, този факт не се оспорва от страните. Оспорван е единствено фактът дали Д.С.М. е била надлежно уведомена за извършената цесия, респективно дали тя е породила действие спрямо нея и за „С.Г.Г.“ ООД е възникнало правно основание да обработва личните данни на жалбоподателката.
Във връзка с гореизложеното, от събраните по административната преписка доказателства, изразените от страните твърдения, в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 20.03.2013 г. и поради липсата на доказателство от което да е видно, че Д.С.М. е била надлежно уведомена за цедирането на нейното задължение и встъпването на нов кредитор,а именно „С.Г.Г.“ ООД, административният орган приема, че прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжника – Д.С.М. и личните му данни данни са били обработвани без правно основание, с което е нарушен чл. 4 от ЗЗЛД.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване    истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и основателна по отношение на ``С.Г.Г.`` ООД.
При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. На основание чл. 42 а от ЗЗЛД, Комисията взе предвид и факта, че нарушението на чл. 4 от ЗЗЛД не е първо за „С.Г.Г.“ ООД.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ :
1. Обявява жалба с рег. № Ж 207/24.07.2012 г., подадена от Д.С.М. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „А.Т.“ ЕООД и „Е.М.“ ООД, за неоснователна.
2. Обявява жалба с рег. № Ж 207/24.07.2012 г., подадена от Д.С.М. срещу „С.Г.Г.“ ООД, за основателна.
3. Налага административно наказание - имуществена санкция в размер на 22 000 лв. (двадесет и две хиляди лева) на „С.Г.Г.” ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.И.Ц., за това, че дружеството „С.Г.Г.“ ООД в качеството си на администратор на лични данни е обработвало личните данни на Д.С.М.без наличие на условие за допустимост за обработване на личните ѝ данни, с които действия е нарушен чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София - 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” № 15 или преведена по банков път:
Банка  БНБ- ЦУ
IBAN:  BG18BNBG96613000158601
BIC  BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721
 
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № Ж 207/ 24.07.2012 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings