Български English Français
Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2008 г. » Решение по жалба с вх. № Ж - 64/09.11.2007 г.

Решение по жалба с вх. № Ж - 64/09.11.2007 г.

РЕШЕНИЕ
№ 64 / 09.07.2008 г.
 
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 09.07.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 64/09.11.2007 г. от А.К.Н. срещу “В.” ЕООД- гр. С.
Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не изпращат процесуални представители.
Жалбоподателят А.К.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че “В” ЕООД нарушава неговите права по ЗЗЛД, излагайки следните факти:
На 27.08.2007 г., във връзка със забавено плащане по болничен лист, жалбоподателят прави компютърна справка в страницата на НОИ, при което установява, че фигурира като работещо лице на втори трудов договор в непозната за него фирма “В.” ЕООД- гр. С. Н. твърди, че работи единствено и само в ОУ “Х.С.”- гр. Ч.Б. като учител на постоянен трудов договор.
Жалбоподателят е подал декларация чрез НОИ – Ч.Б. до НОИ – П., с която декларира, че не е влизал в трудови взаимоотношения с посочената фирма, както и че не е подписвал никакви документи с нея. Подава жалба до НАП – С., както и до РПУ на МВР - гр. Ч.Б.
Към жалбата Н. прилага копие от писмо на управителя на “В.” ЕООД до НОИ, с което последният декларира, че Н. е бил назначен на работа на 01.11.2006 г. и освободен същия ден, и че не му се водят дни с осигурителен стаж.
А.Н. настоява за налагане на санкция на управителя на “В.” ЕООД- В.Х.В.
На основание чл. 11, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД и Решение на КЗЛД (Протокол № 1/ 16.01.2008 г.) екип от експерти на комисията извършва проверка на администратора на лични данни “В.” ЕООД в гр. С. Проверката установява, че дружеството е вписано в Търговския регистър при СГС с решение № 1 от 16.11.1999 г. по ф. Дело № 14407/1999 г., със седалище и адрес на дейност гр. С., р-н О.К., ж.к. “О.К.”, бл. 524, вх. В, ет. 3, ап. 53, като след датата на първоначалната регистрация не са вписвани промени. Промени в адреса на седалището и управлението не са регистрирани, но проверяващият екип установява, че на посочения адрес няма данни за съществуване на офис, магазин или каквато и да е следа от търговска дейност, още повече, че апартамент № 53 не съществува на трети етаж във вх. В.
В условията на служебното начало в административното производство, с оглед изясняване на действителното правно положение, и във връзка с преценка по допустимостта на жалбата, Комисията е изискала становища от “В.” ЕООД, ЦУ на НОИ и от ТП на НОИ - гр. П. Получени са две становища на НАП, в които се сочи, че в персоналния компютър на НОИ данните за втория трудов договор на жалбоподателя са заличени, като видно от становището на ЦУ на НОИ, това е станало въз основа на подадена от “В.” ЕООД на 20.09.2007 г. декларация за заличаване, а съгласно становището на ТП на НОИ - гр. П., заличаването е установено при направена справка на 29.10.2007 г. и от тяхна страна е поискана проверка по случая от СУ “Социално осигуряване”, но не са получили протокол за направена проверка. И от двете становища е видно, че заличаване на втория трудов договор е направено единствено в Персоналния компютър на основание подадена от “В.” ЕООД декларация за заличаване информацията за осигуряването на А.Н., като работещ по трудов договор, но не и в Регистъра на трудовите договори. От справката в регистъра на трудови договори от 26.11.2007 г. се установява, че трудовият договор на А.Н., регистриран от “В.” ЕООД с дата на сключване 30.10.2006 г. не е прекратен, нито е подадено заличаващо или коригиращо уведомление съгласно реда от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Жалбата е редовна- съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима от процесуална гледна точка.
След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за основателна.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица. В качеството си на физическо лице А.Н. сезира КЗЛД с жалба срещу “В.” ЕООД - администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, като твърди, че дружеството обработва неговите лични данни в нарушение на разпоредбите на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Жалбоподателят счита, че администраторът на лични данни “В.” ЕООД незаконосъобразно е използвал неговите лични данни.
В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазването на закона, с цел гарантиране на правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на закона се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните лични данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Отразената информация в Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата, наети по трудово правоотношение съдържа данни относно трите имена и ЕГН, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР ЕГН е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
На второ място приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В този смисъл и съгласно легалната дефиниция за “регистър на лични данни” в §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, трудовите договори с персонала на “В.” ЕООД се явяват част от регистър по смисъла на закона, който дружеството е било длъжно да обяви пред комисията съгласно чл. 17 от ЗЗЛД. При проверка в КЗЛД се установява, че не е подадено Заявление за регистрация от “В.” ЕООД, като администратор на лични данни.
 На следващо място, условие за приложимостта на ЗЗЛД и реализиране на контролните правомощия на комисията в изпълнение на закона, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни на физическите лица. По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД “обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Видно от горецитираното определение на понятието “обработване на лични данни” всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Личните данни на Д.В. се съдържат в подаденото Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до ТД на НАП- гр. С., от което следва, че е налице “обработване на лични данни” по смисъла на ЗЗЛД.
Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни са регламентирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Един от тях е принципът за законосъобразно обработване на личните данни.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 на ЗЗЛД повелява личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, тоест – при наличието на достатъчно законови предпоставки, регламентиращи основанието и целите на обработването. Изпращането на уведомление от страна на работодателя до НАП за сключен трудов договор действително съставлява негово задължение по силата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, но само в случай на валидно сключен такъв, при условие на спазена процедура по чл. 62 и 63 от КТ, които предвиждат като задължителна предпоставка наличието на сключен, т. е. подписан от двете страни договор. В случая, от извършените проверки и събрани доказателства не се установява факта на реално сключен трудов договор между жалбоподателя и “В.” ЕООД, поради което Комисията приема, че такъв не съществува. Безспорен обаче се оказва факта, че данните на жалбоподателя са били обработвани от “В.” ЕООД в качеството му на администратор на лични данни.
В чл. 2, ал. 2, т. 2 е закрепен принципът на пропорционалност при обработването на лични данни, изключващ допълнителното обработване на данните с цели, различни от първоначалните. Предоставяйки данните на жалбоподателя на НАП, без наличие на нито една от предпоставките за обработване на данни, визирани в чл. 4 от ЗЗЛД, “В.” ЕООД нарушава основни принципи на защита на личните данни, с което накърнява правата на жалбоподателя по този закон.
Водима от горното и приемайки,  че обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, Комисията
Р Е Ш И :
І. Уважава жалба с рег. № Ж- 64/09.11.2007 г. от А.К.Н. срещу “В.” ЕООД- гр. С.
ІІ. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни “В.” ЕООД- гр. С. Административно-наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.
Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/

Красимир Димитров /п/
Валентин Eнев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/


Файлове за сваляне

Изтегли файла DOC
Изтегли файла PDF


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings