Начало » Практика » Становища на КЗЛД за 2013 г. » Становище на КЗЛД относно искане от Председателя и Секретаря на ЦИК по въпроси, свързани с обработването на лични данни във връзка с предстоящи избори за народни представители

Становище на КЗЛД относно искане от Председателя и Секретаря на ЦИК по въпроси, свързани с обработването на лични данни във връзка с предстоящи избори за народни представители

СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П-1304/2013
гр. София, 07.03.2013 г.

ОТНОСНО: Искане с вх. № П-1304/26.02.2013 год. от Красимира Медарова – Председател на Централната избирателна комисия и Севинч Солакова – Секретар на ЦИК по въпроси, свързани с обработването на лични данни във връзка с предстоящи избори за народни представители.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на заседание, проведено на 06.03.2013 г., разгледа преписка с вх. № П-1304/26.02.2013 год. от г-жа Красимира Медарова в качеството й на Председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Севинч Солакова – Секретар на ЦИК.
В искането се посочва, че на основание чл.23, ал.1 от Изборния кодекс, с Указ № 78 от 15.04.2011 год. на Президента на Република България е назначена Централна избирателна комисия за провеждане на всички видове избори за срок от 5 години.
Централната избирателна комисия обработва лични данни в изпълнение на нормативно установени задължения. Регистрирана в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри с идентификационен номер 312338, за което има издадено от Комисията за защита на личните данни Удостоверение № 312338 от 28.07.2011 год.
Във връзка с провеждане на предстоящите избори за народни представители, ще бъдат назначени районни избирателни комисии във всеки изборен район, а също така и секционни избирателни комисии за всяка секция в страната и чужбина.
В искането се цитират две становища на КЗЛД, а именно № 3082/10.08.2011 год. и изх. № П-6452/29.11.2012 год., съгласно които Районните избирателни комисии (РИК) са администратори на лични данни и като такива следва да се регистрират в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Комисията е изразила становище, че Секционните избирателни комисии (СИК) имат качеството на обработващи лични данни по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД, поради което за тях не възниква задължение за регистрация в регистъра на КЗЛД.
Във връзка с изложеното, председателят и секретарят на ЦИК се обръщат към КЗЛД за становище по следните въпроси:
1. На първо място се поставя въпросът за инициативните комитети. Посочва се, че в становище на КЗЛД № 3082/10.08.2011 год. инициативните комитети по чл.96 от Изборния кодекс (ИК) са администратори на лични данни, но с решение от 22.06.2011 год. КЗЛД ги е освободила от задължение за регистрация, а в становище с изх. № П-6452/29.11.2012 год. изводът на Комисията е, че инициативните комитети като застъпници на алтернативната позиция по смисъла на решение № 5-НР от 12 ноември 2012 год. на ЦИК са администратори на лични данни и за тях възниква задължение за регистрация в поддържания от КЗЛД регистър. Във връзка с това от ЦИК се обръщат към КЗЛД за становище относно необходимостта от регистрация в КЗЛД на инициативните комитети за издигане на независими кандидати за народни представители.
2. Вторият поставен въпрос е във връзка с предстоящите избори за народни представители, както и приетите изменения и допълнения на ИК (обн. ДВ, бр.17 от 21 февруари 2013 год.). Съгласно последните изменения и допълнения на ИК за ЦИК възникват задължения да обработва нови категории лични данни, а именно:
- на избирателите, подкрепящи регистрациите на политическите партии за участие в изборите за народни представители;
- на застъпниците на кандидатските листи, които се намират извън страната (чл.26, ал.1, т.13а от ИК);
- на българските граждани, заявили желание да гласуват в чужбина и подали електронно заявление по реда на чл.44, ал.2 от ИК.
Във връзка с изложеното, от ЦИК се обръщат към КЗЛД за становище следва ли ЦИК да заяви в КЗЛД нови регистри или е достатъчно да актуализира някои от вече заявените седем регистри, като ги допълни с новите данни.
3. Третият въпрос от искането за становище е свързан с новата разпоредба на чл.26, ал.1, т.22а от ИК, според която заседанията на ЦИК се излъчват в реално време чрез интернет. Във връзка с това от ЦИК поставят въпроса относно действията, които ЦИК трябва да предприеме за спазване изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Правен анализ:
С оглед изразяване на становище по т.1 от искането, следва да се анализира постоянната практика на Комисията във връзка с искания за становища по въпросите, свързани с организацията и реда за провеждане на всички видове избори, както и задълженията на участниците в изборния процес, които на свое собствено основание се явяват и администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД.
Със становище № 2741/2011г. Комисията е приела, че при издигането на кандидатури от инициативен комитет, администратор на лични данни се явява самият инициативен комитет, а не неговите членове, като всеки член на инициативен комитет е приравнен на администратор на лични данни по отношение носенето на отговорност по ЗЗЛД. В същото становище е посочено, че на основание чл.17а, ал.2 от ЗЗЛД със свое решение от редовно заседание на 22.06.2011г. (Протокол № 26) КЗЛД е освободила от задължение за регистрация инициативните комитети по чл. 96 от Изборния кодекс с изричното уточнение, че освобождаването от регистрация не изключва изпълнението на всички други задължения на администратора на лични данни, произтичащи от  ЗЗЛД и от контрола на Комисията за защита на личните данни.
Тук следва да се отбележи, че цитираното становище на КЗЛД № 2741/2011г. е изразено по повод провеждане на избори за президент и вицепрезидент на Република България и за общински съветници и кметове. В становището е анализиран статута на инициативните комитети в контекста на чл.96, т.1, предложение първо и т.3 от ИК, а именно участието в изборите на регистрираните в ЦИК и ОИК инициативни комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове.
Поради обстоятелството, че инициативните комитети за издигане на независими кандидати за народни представители са администратори на лични данни, за тях логично възниква задължението за регистрация в КЗЛД. В правомощията на Комисията е да прецени дали са налице условията на чл.17а, ал.2 от ЗЗЛД за освобождаване от задължение за регистрация и на инициативните комитети по смисъла на чл.96, т.2 от ИК, а именно регистрираните в РИК инициативни комитети при избори за народни представители. В конкретния случай, с оглед на обстоятелството, че инициативните комитети събират и обработват лични данни на граждани, в изпълнение на изискванията на закона, за точно определен период от време в рамките на срока по чл. 97, ал. 5, т.2 от Изборния кодекс и при отчитане на доброволния характер на участието на граждани в подписките, както и предвид факта, че целите и средствата за обработване на лични данни от инициативните комитети са нормативно определени, може по аналогия КЗЛД да приеме решение за освобождаване от задължение за регистрация като администратори на лични данни на инициативните комитети по чл.96, т.2 от Изборния кодекс.
Относно втория, поставен в искането за становище въпрос, следва да се има предвид, че в чл.26 от Изборния кодекс подробно са изброени правомощията на ЦИК. По повод изпълнението на големия кръг от правомощия, за ЦИК възниква необходимост да обработва лични данни на широк кръг от физически лица. Тези физически лица участват в изборния процес в различни качества, във връзка с което наименованията на отделните видове регистри с лични данни се отнасят до различното положение, в което отделните физически лица осъществяват функции в изборния процес. Към настоящия момент в поддържания от КЗЛД регистър на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, са заявени седем броя регистри, а именно:
1) списъци (подписки) с избиратели, подкрепили регистрацията на партия или независими кандидати за президент и вицепрезидент на републиката;
2) кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката;
3) представляващите партиите и коалициите от партии лица и упълномощените от тях лица, както и участващите в инициативните комитети лица;
4) членовете на ОИК и на СИК;
5) лица в договорни отношения с ЦИК;
6) наблюдателите;
7) акредитираните към ЦИК представители на средствата за масова информация.
Като администратор на лични данни, ЦИК е длъжна да поддържа в актуално състояние подадената в КЗЛД информация относно броя и вида на водените регистри. С оглед на обстоятелството, че е налице нормативно изискване спрямо администратора (ЦИК) да разшири обема на обработваните лични данни, могат да бъдат извършени следните допълнения относно броя и вида на водените регистри:
- Регистърът, наименован „Списъци (подписки) с избиратели, подкрепили регистрацията на партия или независими кандидати за президент и вицепрезидент на републиката” следва да бъде допълнен с данните за избирателите, подкрепящи регистрациите на политически партии за участие в изборите за народни представители. Тази промяна следва да бъде отразена и в наименованието на регистъра.
- Относно новото правомощие на ЦИК, съгласно чл.26, ал.1, т.13а (нова - ДВ, бр. 17 от 2013 г.) от Изборния кодекс за регистрация на застъпниците извън страната на кандидатските листи, пред КЗЛД следва да бъде заявен нов регистър.
- Във връзка с новите правомощия на ЦИК, съгласно чл.26, ал.1, т.22в (нова - ДВ, бр. 17 от 2013 г.) от ИК, да води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението - Национална база данни "Население", като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер, следва да бъде заявен нов регистър „Избиратели”. В посочения регистър следва да се съдържат и данните за българските граждани, заявили желание да гласуват в чужбина и подали електронно заявление за това (чл.44, ал.2 от ИК).
По третия въпрос от искането за становище: В чл.26, ал.1 т.22а (нова - ДВ, бр. 17 от 2013 г.) от Изборния кодекс са предвидени и нови правомощия на ЦИК да излъчва заседанията си в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява проект за дневния си ред.
За да бъде законосъобразно обработването на лични данни, следва да е налице поне една от алтернативно изброените предпоставки за допустимост на обработването, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. В конкретния случай могат да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД – обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни (чл.26, ал.1, т.22а от ИК) и чл. чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД – обработването е необходимо за изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес. При всички положения, волята на законодателя за публичност на заседанията на ЦИК в реално време, което да се осъществи чрез съвременните технически възможности за това, се основава на идеята да бъде предоставена възможност на широката общественост да се информира за важните въпроси, разисквани при провежданите от ЦИК заседания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 10, ал.1, т 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на лични данни изразява следното 
СТАНОВИЩЕ:
1. Инициативните комитети за издигане на независими кандидати за народни представители по чл.96, т.2 от Изборния кодекс са администратори на лични данни и за тях възниква задължението за регистрация в КЗЛД.
С оглед на обстоятелството, че инициативните комитети по чл.96, т.2 от Изборния кодекс събират и обработват лични данни на граждани, в изпълнение на изискванията на закона, за точно определен период от време в рамките на срока по чл. 97, ал. 5, т.2 от Изборния кодекс и при отчитане на доброволния характер на участието на граждани в подписките, както и предвид факта, че целите и средствата за обработване на лични данни от инициативните комитети са нормативно определени, на основание чл.17а, ал.2 от Закона за защита на личните данни, със свое решение от редовно заседание на 06.03.2013г. (Протокол № 8), Комисията за защита на личните данни освободи от задължение за регистрация като администратори на лични данни на инициативните комитети по чл.96, т.2 от Изборния кодекс.
Освобождаването от регистрация не изключва изпълнението на всички други задължения на администратора на лични данни, произтичащи от  ЗЗЛД и от контрола на Комисията за защита на личните данни.
2.Поради това, че е налице нормативно изискване спрямо администратора (ЦИК) да разшири обема на обработваните лични данни, следва да бъдат извършени допълнения относно броя и вида на водените регистри:
- Регистърът, наименован „Списъци (подписки) с избиратели, подкрепили регистрацията на партия или независими кандидати за президент и вицепрезидент на републиката” следва да бъде допълнен с данните за избирателите, подкрепящи регистрациите на политически партии за участие в изборите за народни представители. Тази промяна следва да бъде отразена и в наименованието на регистъра.
Във връзка с актуализацията на този регистър, ЦИК следва да подаде Уведомление за промяна на данни в регистър „Администратори на лични данни и водените от тях регистри” (по образец), като в Част ІІ на Уведомлението заяви настъпилата промяна в наименованието на регистъра.
- Пред КЗЛД следва да бъдат заявени два нови регистъра във връзка с новите правомощия на ЦИК, съгласно чл.26, ал.1, т.13а от Изборния кодекс - регистрация на застъпниците извън страната на кандидатските листи и съгласно чл.26, ал.1, т.22в от Изборния кодекс - обработване на лични данни на избиратели, включително и български граждани, заявили желание да гласуват в чужбина и подали електронно заявление за това (чл.44, ал.2 от ИК). За тази цел, администраторът ЦИК, освен Уведомление за промяна на данни в регистър „Администратори на лични данни и водените от тях регистри” (по образец, на хартиен носител), следва да подаде на хартиен носител и два броя заявления Част ІІ - „Описание на регистъра” с информация за обработваните данни в регистрите.
Във връзка с въвеждането на нови регистри, администраторът на лични данни ЦИК е необходимо да актуализира инструкцията, приета на основание чл.23, ал.4 от ЗЗЛД, като в нея бъде отразено актуалното състояние на водените към момента регистри. При актуализиране на инструкцията, администраторът следва да се съобрази и с новите изисквания, въведени с Наредба № 1 от 30 януари 2013 год. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни в сроковете, посочени в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата.
3. Излъчването назаседанията на ЦИК в реално време в интернет е законосъобразно и допустимо с оглед разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1 и т.5 от Закона за защита на личните данни – нормативно установено задължение, съгласно чл.26, ал.1, т.22а от Изборния кодекс и изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес с цел предоставяне възможност на широката общественост да се информира за важните въпроси, разисквани при провежданите от ЦИК заседания.
  ЧЛЕНОВЕ:

 

Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Мария Матева /п/


Файлове за сваляне

Становище на КЗЛД относно искане от Председателя и Секретаря на ЦИК по въпроси, свързани с обработването на лични данни във връзка с предстоящи избори за народни представители


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings