Начало » Шенгенско пространство » Конвенция за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа

Конвенция за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа

Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписана във Виена на 5 май 2006 г. от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора. Депозитар на Конвенцията е Албания.
Конвенцията е в сила от 11 юли 2008 г., след приключването на съответните вътрешноправни процедури в отделните държави. Към април 2016 г. държави – страни по Конвенцията са Австрия, Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Черна гора и Унгария.
Предмет на Конвенцията е укрепването на сътрудничеството между Договарящите страни в борбата срещу заплахите за обществената сигурност и/или ред, както и за превенция, разкриване и разследване на престъпления.
Конвенцията урежда различни форми на сътрудничество и на практика е своеобразен аналог на Шенгенската конвенция. Тя въвежда шенгенски стандарти на сътрудничество за подобряване на полицейското взаимодействие в региона с цел постепенно достигане на съответствие с нормите на ЕС за полицейско сътрудничество във всички държави от Западните Балкани.
През юли 2008 г. Министерския съвет внесе предложение за ратифициране на Конвенцията от България. Законът за ратификация бе приет от Народното събрание на 25 септември 2008 г. Според приетия Закон, Конвенцията бе ратифицирана с две резерви:
- обмен на класифицирана информация само с държавите - страни по Конвенцията, с които имаме влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация;
- трансфер на лични данни с държави - страни по Конвенцията, след надлежно разрешение от Комисията за защита на личните данни (в съответствие с глава Шеста от Закона за защита на личните данни).  
След осъществяването на необходимите процедури по нотификация, Конвенцията влезе в сила за България на 1 март 2009 г.
Основни органи на Конвенцията са:
- Комитетът на министрите, съставен от компетентните министри на Договарящите страни. Той решава с единодушие въпроси относно тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията; и
- Експертна работна група (ЕРГ) - висш надзорен орган, който наблюдава изпълнението и предоставя на Комитета предложения относно подобряване разпоредбите на Конвенцията.
С решение на Комитета на министрите от 17 ноември 2009 г. е въведено ротационно председателство на Конвенцията за шестмесечни периоди, по азбучен ред, считано от 1 януари 2010 г. Последното председателство за България, съгласно този ред, беше през втората половина на 2014 г.
Съгласно процедурните правила на Конвенцията, Експертната работна група може да създава тематични работни групи за техническото прилагане на Конвенцията, както и ad hoc групи. В решението за създаването им ЕРГ определя и мандата на тези групи.
Комисията за защита на личните данни, чрез свой представител, участва в Работната група по защита на данните в рамките на Конвенцията. Новият формат на групата включва по един представител на Министерство на вътрешните работи и един представител от надзорния орган по защита на данните от всяка от договорилите се страни.
В периода 16-18 декември 2015 г., в Любляна, Словения се проведе първата среща по новия формат на Работната група по защита на данните. До този момент групата действаше като ad hoc работна група по защита на личните данни. В съответствие с новия мандат, участниците в срещата обсъдиха конкретните задачи на групата, които да гарантират постигането на общите цели на Конвенцията като се запазят стандартите за защита на данните. Крайната цел е да се осъществи трансгранично полицейско сътрудничество при пълното прилагане на разпоредбите, свързани със защита на данните и обмена на информация, изградено въз основа на европейската и международна практика.
 
 
 

Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2