Начало » Шенгенско пространство » Права на физическите лица

Права на физическите лица

 
 
Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни на физическите лица /ФЛ/ от страна на администраторите на лични данни са посочени в ЗЗЛД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД личните данни трябва:
· да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
· да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;
· да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
· да бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
· да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
· да се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
 
Всяко лице има право да поиска:
· информация (потвърждение) за това дали се обработват негови лични данни от даден администратор, за целите на обработване на данните, за категориите данни и за получателите (категориите получатели), на които данните се разкриват;
· достъп до отнасящи се до него лични данни;
· информация (съобщение) в разбираема за него форма, съдържащо личните му данни, които се обработват от съответния администратор;
· информация (съобщение) за източника на данните, които се отнасят до лицето и които се обработват от администратора;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни;
· заличаване, коригиране, блокиране на негови лични данни;
· уведомяване на третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране на негови лични данни (освен ако това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия).
 
Всяко лице има право да иска достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР или ШИС, събирани без негово знание.
Всяко лице може да поиска информация от министъра на вътрешните работи  относно събирането, записването, организирането, съхраняването, адаптирането или изменението, възстановяването, консултирането, употребата, разкриването чрез предаване, разпространяването, предоставянето, актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС.
Всяко лице може да иска актуализирането, заличаването или унищожаването на лични данни за него в НШИС по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за защита на личните данни.
 
Правата си лицата могат да упражнят като подадат писмено заявление (лично или чрез изрично упълномощено лице чрез нотариално заверено пълномощно) до администратора на лични данни (в случая министъра на вътрешните работи). Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Министърът на вътрешните работи е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп. При поискване от страна на физическото лице, може да му бъде предоставено копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
 
Министърът на вътрешните работи като администратор на лични данни може да откаже изцяло или частично предоставяне на информация, когато:
· от това би възникнала опасност:
-   за националната сигурност или обществения ред;
-   за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;
-   от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;
· предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР и на съдебната власт;
· информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.
Уведомяването на заявителя за отказа за предоставяне на информация за обработването на лични данни се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.Физическото лице, на което е постановен отказ може да обжалва отказа по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от издаването на акта пред съответния административен съд. Съдът постановява решението си в едномесечен срок. При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава администратора на лични данни да го издаде, като определя конкретен срок.
 
Всяко лице има право да поиска от КЗЛД да извърши проверка на данните, които се отнасят за него и са включени в Шенгенската информационна система, както и да получи информация относно тяхното използване. Ако данните са включени от друга договаряща страна, КЗЛД ще извърши проверката в тясно сътрудничество с контролния орган на тази договаряща страна.
В случай, че администраторът на лични данни (в случая министърът на вътрешните работи) не уважи искането за достъп на дадено физическо лице или то счита, че има нарушение по ЗЗЛД във връзка с обработването на негови лични данни (напр. възпрепятстване упражняването на правата на лицето), всяко лице има право да отправи жалба до КЗЛД (защита по административен ред). Неподаването на жалба пред КЗЛД не е пречка за съдебното обжалване (на отказ за достъп или отказ за предоставяне на информация, за упражняване на правото на заличаване, коригиране, блокиране). Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата и приема решение, което след влизането му в сила става задължително и за администратора на лични данни. Ако предмет на жалбата е бил отказ от предоставяне на достъп, с решението си КЗЛД може да задължи с предписания администратора да осъществи искания достъп.
При установено нарушение в процеса на обработване на лични данни, КЗЛД може да наложи на администратора на лични данни административно наказание-глоба или имуществена санкция.
 
Защита по съдебен ред лицето може да търси защита като подаде жалба пред съответния административен съд или пред ВАС - по общите правила за подсъдност. Производството пред съда, в случая Върховен административен съд, се осъществява по общите съдопроизводствени правила, разписани в Административно процесуалния кодекс и Гражданско процесуалния кодекс.
Когато действие или акт на администратор на лични данни, с който са нарушени права на физическото лице е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, защитата може да бъде реализирана по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред. Образуваното по НПК производство препятства образуване на друг вид производство със същия предмет, поради което КЗЛД не може да разглежда жалба със същия предмет, ако е образувано наказателно производство. Ако пред КЗЛД вече е образувано административно производство по повод на подадена жалба, то се спира, до решаване на въпроса за наказателната отговорност по НК от компетентния съд.
 

Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2