Начало » Шенгенско пространство » Права на физическите лица според ЗЗЛД

Права на физическите лица според ЗЗЛД

В действащия ЗЗЛД е обособена като самостоятелна глава пета “Права на физическите лица”.
С оглед на тяхното съдържание и начин на упражняване правата на физическите лица (ФЛ) могат да бъдат обединени в две основни групи:
1. Право на информираност, което включва:
· правото на информация за обработваните техни лични данни;
· право на възражение пред администратора срещу обработване на личните им данни. В тези случаи, ако то е основателно, личните данни не могат повече да бъдат обработвани.
2. Право на достъп до отнасящи се до тях лични данни (чл. 109 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген). В резултат на упражняване на това право ФЛ могат да поискат заличаване, коригиране или блокиране на лични данни от администратора, когато обработването им не отговаря на изискванията на ЗЗЛД (чл. 110 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген).
 
 1. ПРАВО НА ИНФОРМИРАНОСТ
 Информираността може да се разглежда в два аспекта – от една страна, като субективно право на конкретно ФЛ, а от друга, като осъзнатост на обществото за неговите права в съответствие със ЗЗЛД и Шенгенската конвенция.
1.1. При събиране на лични данни за ФЛ, правото на информираност на това лице е сред основните права, регламентирани в ЗЗЛД. Съдържанието на тази информация е конкретизирана в разпоредбите на чл. 28 от ЗЗЛД, a именно отнасяща се до:
· потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват;
· съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;
· информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, поне в случаите на автоматизирани решения по чл. 34б.
Гаранция за упражняването на това право са императивните разпоредби на чл. 19 и чл. 20 от ЗЗЛД, съгласно които администраторите на лични данни /АЛД/ са задължени да предоставят на ФЛ следната информация:
· данните, които идентифицират администратора и неговия представител;
· целите на обработването на личните данни;
· получателите или категориите, получатели на които могат да бъдат разкрити данните;
· данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им;
· информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.
С оглед важността на въпроса, за извършени от АЛД нарушения по чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено наказание в отделна санкционна норма.
Изключение от правилото за предоставяне на цитираната информация е допустимо, когато:
· обработването е за статистически, исторически или научни цели и предоставянето на данните е невъзможно или изисква прекомерни усилия;
· вписването или разкриването на данни са изрично предвидени в закон;
· физическото лице, за което се отнасят данните, вече разполага с информацията;
· е налице изрична забрана за това в закон.
1.2. КЗЛД има политика по информиране на обществеността за индивидуалните права на физическите лица за защита на личните им данни в съответствие с Шенгенската конвенция и действащите в страната нормативни разпоредби. Програмата се осъществява чрез:
· Издаване на бюлетин;
· Информационния сайт на комисията – публикуване на съответните нормативни разпоредби; допълнителни обяснения на правото на защита;
· Mедиите: публикуване на статии, консултации, телевизионни предавания и др.;
· Провеждане на семинари, с цел обучение на администратори и обработващи на лични данни в столицата и в провинцията;
· Издаване на брошури;
· Център за информация и контакти на комисията.
 
2. ПРАВО НА ДОСТЪП
 Правото на достъп на всяко физическо лице до отнасящи се за него лични данни е сред основните права, регламентирани в ЗЗЛД и по специално в Глава пета на закона.
Основната цел за упражняване на правото на достъп е чрез него ФЛ да получи необходимата му, но допустима от законите информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД всяко ФЛ има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. По силата на чл. 28а от същия закон ФЛ има право да поиска по всяко време от администратора:
· Да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на този закон;
· Да уведоми третите лица, на които са били разкрити личните му данни, за всяко заличаване, коригиране или блокиране, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия.
Според действащото законодателство правото по чл. 26, ал. 1 и правата по чл. 28а от ЗЗЛД се упражняват директно, с писмено заявление до администратора на лични данни. В чл. 30, ал. 1 от ЗЗЛД са предвидени задължителни реквизити на заявлението. То се подава лично от ФЛ или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно. Заявление може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
След получаването му АЛД го завежда в регистър. АЛД или изрично упълномощено от него лице го разглежда и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване. При обективно необходим по-голям срок – с оглед събиране на всички искани данни и това сериозно затруднява дейността на АЛД, този срок може да бъде удължен до 30 дни. С решението си АЛД дава или отказва достъп и/или исканата от заявителя информация. Съгласно чл. 34 от ЗЗЛД, АЛД отказва достъп до лични данни, когато те не съществуват или предоставянето им е забранено със закон.
Физическото лице може да упражни тези права и индиректно чрез сезиране на КЗЛД.
В ЗМВР е предвидено, че всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, събирани без негово знание. Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп. При поискване на физическото лице се предоставя на хартиен носител копие от обработваните негови лични данни. Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР. Уведомяването на заявителите за отказа се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове. Съгласно чл. 161 от ЗМВР отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.
В случай, че органите на МВР не уважат искането за достъп или действат в нарушение на ЗЗЛД, физическото лице има право да отправи жалба и до КЗЛД.
Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата и приема решение, което след влизането му в сила става задължително и за администратора на лични данни. С решението по жалбата КЗЛД може да задължи с предписания администратора да осъществи искания достъп.
Правото на възражение срещу действията на АЛД е регламентирано с разпоредбата на чл. 34а от ЗЗЛД. Това право може да бъде упражнено по повод искането за достъп и решението на АЛД и включва правото да възрази пред администратора:
· срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това; когато възражението е основателно, личните данни на съответното физическо лице не могат повече да бъдат обработвани;
· срещу обработването за целите на директния маркетинг;
· да бъде уведомено, преди личните му данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица или използвани от тяхно име за предходната цел, като му предоставена възможност да възрази срещу такова разкриване или използване.
Както и при другите права на ФЛ, регламентирани в ЗЗЛД, упражняване правото на възражение е гарантирано в същата норма със задължение АЛД да информира ФЛ за правата му.
 

Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2